Това че астероидите или „малките планети“ могат да бъдат твърде разнообразни навярно всички знаят от приказката на Сент Екзюпери, но в наши дни бързо започнаха да се натрупват реални научни данни за свойствата на малките небесни тела в Слънчевата система. Буквално сега цели два космически апарата се намират в непосредствена близост до астероиди и ги изследват в най-големи подробности. На 3-ти декември 2018 година космическият апарат на НАСА достигна астероида Бену, а половин година преди това японската космическа сонда Hayabusa-2 наближи друг астероид, получил името Рюгу. Публикуваните неотдавна научни работи дават обширна информация за тези две космически тела.

Учените от университета в Колорадо публикуваха в Nature Astronomy интересни факти от живота на астероида Бену. Тази мини планета е камък с размерите на небостъргача Емпайър Стейт Билдинг с маса приблизително 73 милиона тона. Космическият апарат се върти около астероида на разстояние около 500 метра, но през 2020 година трябва да премине буквално на метър от повърхността на Бену, за да може да вземе проба със своя манипулатор. Тази процедура може да се окаже твърде сложна, понеже астероидът се върти много бързо.

При тази маса и при тази скорост на въртене центробежната сила започва да съперничи със силата на притегляне. Формата на Бену напомня тази на пумпал, като при това сложната повърхност на малката планета достига Границата на Рош – зоната, в която веществото все още може да се удържа на повърхността от силата на гравитацията. Именно тази особеност ще бъде най-важната в работата на космическия апарат OSIRIS-REx, който трябва да се доближи съвсем близко до астероида, но преди това трябва да бъдат отчетени всички особености на неговото гравитационно поле.

Всъщност, това свойство е не по-малко важно и за самия астероид. Поради ускоряващото се въртене на малката планета, зоната близо до екватора, в която притеглянето превишава центробежната сила, се стеснява. А това значи. че астероидът губи все повече от своя материал, който се изтръгва от ръцете на притеглянето. Може да се каже, че годините на живота на Бену са преброени.

Съдбата на Бену може да се предскаже по резултатите от наблюденията на друг астероид. Това е Голт (Gault), който се намира в пояса на астероидите между орбитите на Марс и Юпитер. Наблюденията с помощта на космическия телескоп Хъбъл показаха, че Голт се върти толкова бързо, че изплъзващото се от него вещество образува две опашки, което е характерно за кометите. Ускоряването на въртенето както на Голт, така и на Бену, се дължи на YORP ефекта (Yarkovsky-O’Keefe-Radzievskii-Paddack): топлинните инфрачервени фотони, изпускани от неравномерно нагрятата повърхност, дават неголям въртящ момент, в резултат от което небесното тяло се върти все по-бързо.

Японските учени, които подробно изучават астероида Рюгу в рамките на мисията Hayabusa2, се състезават с екипа на мисията OSIRIS-REx. Двата проекта стартираха почти едновременно и учените от двете мисии непрекъснато обменят информация помежду си. Неотдавна японците публикуваха резултатите от химическия анализ на своя астероид. Оказа се, че той има съществено по-малко вода в сравнение с Бену. По този начин се потвърди водещата теория за произхода на Слънчевата система и на астероидите.

 

Този петък астероидът Рюгу и сондата Hayabusa2 станаха герои в медиите. Космическият апарат хвърли бомба върху повърхността на астероида от разстояние около половин километър, която се взриви без проблеми. Досега никой не бе правил нещо подобно. В Twitter се появи съобщение, че всичко е минало успешно: космическият апарат не е пострадал, а издигналите се отломки и прах дават възможност за по-подробно изследване на това небесно тяло.

Бомбата е двукилограмов меден цилиндър, който се откъсна от космическия кораб на 4-ти април в 9:56 часа по северноамериканското източно време. През това време Hayabusa2 се скри от другата страна на астероида, за да се предпази от повреди. Вчера в 10:36 часа камерите на космическата сонда заснеха малко неясно изображение на образувалият се кратер.

Следващата седмица Hayabusa2 трябва да кацне близо до този кратер и да вземе проби от веществото в него. Ако всичко премине по план, космическата сонда трябва да донесе всички проби на Земята в края на 2020 година. Учените ще могат да изследват веществото под повърхността на астероида, което не е подлагано на въздействието на слънчевата светлина и космическата радиация в продължение на милиарди години.

Когато говорим за астероидите, няма как да не си припомним любимеца на учените – астероида Ултима Туле – много отдалечен от Слънчевата система космически обект, който се намира отвъд орбитата на Плутон. Според предишните съобщения, този астероид прилича на снежен човек. Но най-новите данни от космическия апарат New Horizons показват, че той повече прилича на две „палачинки“, които са залепнали в резултат от леко космическо сблъскване. Засега няма нито една разумна теория, как би могла да се получи тази форма.

И накрая да си припомним, че любознателното човечество с нетърпение очаква през следващата седмица Европейската южна обсерватория да представи първата в историята снимка на хоризонта на масивна черна дупка. Официалното изявление се очаква в четвъртък, 10-ти април, 16:00 часа наше време. Това е черната дупка Sagittarius A*, разположена в центъра на нашата галактика, скрита от нас зад облак космически прах. Данните, на които се базира бъдещата сензация, са събирани в продължение на няколко години с помощта на космическия инструмент Event Horizon Telescope. Събитието ще се показва на живо от канала EUTube.