Без съмнение, технологиите оказват своя отпечатък във всяка сфера на ежедневието ни. Една от най-засегнатите страни е подрастващото поколение, чиито досег с лъскавите джаджи и Интернет нерядко повече вреди, отколкото да помага. Това е и мнението на едно от най-известните имена по въпросите на детското ментално здраве Питър Фонаги.

Член на Британското психоаналитично общество, професор в Университетския колеж на Лондон и автор на над 500 научни публикации и 19 книги, Фонаги е убеден, че дигиталният свят намалява времето, което прекарват заедно младото и възрастното поколение – положение с потенциално катастрофални последици.

В качеството си на председател на Националния център за децата и семейството на името на Ана Фройд, Фонаги прекарва повече от 50 години, изучавайки детското развитие. От своите наблюдения, той е забелязъл, че емоционалните разстройства при младите жени от 14 до 19 години са станали много по-чести, отколкото в миналото, а спешните повиквания за случаи на самонаранявания са се увеличили. Тревожен факт за Фонаги е също и нарастващото насилие между момчетата. Макар и привърженик на технологиите и това, което те могат да направят за специалистите по душевно здраве в достигането на ресурси и помощ, Фонаги заявява, че възхода на социалните мрежи и все по-честото използване на смартфоните, без съмнение усложнява изключително много ситуацията за младите хора за справяне с реалността.

„Впечатлението ми е, че младите хора днес прекарват много по-малко време заедно с по-възрастните хора, отколкото преди. Социализиращият агент за един млад човек днес е друг млад човек и проблема тук е, че мозъкът не е програмиран за това. Нормалното положение на нещата е един млад човек да бъде социализиран и подкрепян в развитието си от по-възрастен човек. Днес семействата сядат на масата заедно много по-рядко, докато прекарват повече време със своите приятели или в Интернет. Но не толкова самата технология е проблем, а това, което технологията провокира“, споделя Фонаги в интервю за The Guardian.

Фонаги уточнява, че отслабване на връзката между деца и възрастни се наблюдава още от края на Втората световна война, но тази промяна е станала значително по-видима в последните години. Днешното общество, заявява той, натоварва с много по-голяма отговорност, именно децата при определянето на тяхното собствено бъдеще, но без да им предоставя нужната подкрепа, за да осъществяват критични решения за живота си. „Казваме им да влязат в добър университет, ако не искат труден живот. Ние им заявяваме: „Всичко зависи от теб“. Но в същото време не им предоставяме избор. Не казваме: „Хайде да погледнем няколко възможности за кариерно развитие, които са подходящи за теб или какво би ти харесало да правиш. Времената днес са трудни за децата. И ние не оценяваме важността на ситуацията достатъчно. Трябва да ги направим по-устойчиви за ситуацията, в която се намират“, убеден е Фонаги.