Ядрени войни в далечното минало?

Живеем в удивително време и постоянно научаваме изумителни неща. Че Земята е плоска, че Нерон и Наполеон може да са един и същ човек, че не само американците не са летели на Луната, но и никой никога не е излизал в космоса и дори, че Антарктида не съществува. Но сега отново на дневен ред излезе нещо може би по-интересно на фона на останалите подобни теории. Идеята е, че на границата на XVIII и XIX век е имало ядрена война и че подобни войни е имало и много по-рано, понеже археолозите редовно откриват признаци на древни ядрени катастрофи, само че някак не е прието да се говори за това.

Нека да разгледаме какви са данните за тези хипотетични разгърнати военни конфликти с широко използване на ядрени оръжия, признаците за които са запазени след хиляди години.

Радиацията

Това е първото, за което всеки се сеща. Любимият аргумент на привържениците на тази теория е откриването на силно радиоактивни останки на хора и животни. И наистина, древните кости често sа осезателно, а понякога и силно радиоактивни. Може ли тази радиоактивност да показва, че в далечното минало е имало ядрена война. Не, не може.

Първо, достатъчно е да се използва гама спектрометър, и веднага ще се разбере, че тази радиоактивност се дължи на дъщерните продукти на уран-238 и торий-232.

Второ, добре известно е, че след взрива, радиацията бързо намалява. В резултат от ядреното делене се образува редица други вещества, броят на които в определени диапазони от ядрени маси (86-100 и 134-145) е приблизително еднакво – няколко процента на всеки изотоп. Някои се разпадат веднага, други съществуват секунди, минути или часове. Има продукти на деленето с период на полуразпад в рамките на години и десетилетия. Има и такива с полуразпад от хиляди години, има дори и стабилни. Но стабилните изотопи са само една тънка линийка на N-Z диаграмата и тяхното количество е нищожно. Колкото по-далече отиваме от тази линия, толкова по-бързо се разпада изотопът о по-силно обявява своето присъствие чрез излъчването на бета и гама лъчи. Но и по-бързо „изстива“ и спира да излъчва енергия. По принцип интегралната радиоактивност на ядрения взрив се определя от най-кратко живеещите нуклиди.

В течение на период от време, сравним с продължителността на човешкия живот, подобни нуклиди, които биха оставили следи в жив организъм са цезий-137 и стронций-90. Техният полуразпад е около 30 години (28,9 години при стронций-90 и 30,16 години при цезий-137).

Само че след 300 години тяхното количество ще намалее хиляда пъти. След толкова време дори и излъчването на Чернобил ще избледнее. Ще се появят други изотопи, но общият радиоактивен фон на сегашните ще намалее около сто пъти. И ще стане толкова слаб, че няма да move лесно да бъде открит.

Може да се каже, че радиоактивността на костите с възраст от хиляди до десетки милиони години, по никакъв начин не е свързана с ядрени взривове.

Означава ли това, че ядрен взрив отпреди 300, 100 или 1000 години, не би оставил никакви следи в наши дни? Не, не означава. Краткотрайните изотопи биха се разпаднали, но биха останали дълготрайните.

Първо, това са трансурановите елементи. Периодът на полуразпад на изотопите на елементите нептуний, плутоний и америций са такива, че лесно могат да бъдат открити и след сто хиляди години. Дълготрайни нуклиди има и сред продуктите на деленето. Те имат дълъг период на полуразпад и след разпада на стронций-90 и цезий-137 те перфектно биха се забелязвали.

Така че един или няколко ядрени взрива в далечното минало биха оставили радиоактивни следи, които ако търсим, задължително ще намерим. А може би никой не се е сетил да търси подобни неща.

Но не, търсили са и още как. Само че с други цели. Когато се вземат стратиграфски проби, например от дъната на езерата и моретата и се изучават съдържанието на радионуклеидите в тях, винаги съвсем ясно се виждат два характерни пика. Единият е по-надълбоко и е по-голям – това са ядрените изпитания от 60-те и 70-те години. Другият пик е по-малък и се намира по-близо до повърхността – това е Чернобил. А от една известна дълбочина радионуклеидите напълно изчезват. Всъщност, не изчезват съвсем, но причината за това са дънните обитатели, които ровят дъното и внасят там повърхностен материал. Малки количества от тези вещества са намирани на дълбочина, съответстваща на 200 години. Но съотношението на цезий-137 и плутоний не съответства на тези години – ако веществото наистина бе на 200 години, то цезий-137 почти нямаше да има.

Разтопеното стъкло

Друга характерна черта на ядрения взрив е разтопяването на всичко наоколо. При ядрен взрив се топят не само земята и камъните, но и тухлите, металите, костите на хората и животните. В ада на ядрения взрив се образува стопилка, богата на силициев оксид, която след това се превръща в стъкло.

Именно такива би трябвало да бъдат ямите от ядрените взривове, а не тези, които феновете на „ядрена война от 1812 година“ показват – карстови образувания и други подобни. Засега никой не е намерил древни ями с разтопено стъкло, което е отдавна изстинало.

Радиовъглеродната аномалия

Това е известната илюстрация, демонстрираща така наречения „бомбен ефект“, показваща резултата от облъчването на атмосферата с неутроните от многобройни ядрени взривове през 60-те години, при които стабилният азот-14 се превръща в радиоактивен въглерод-14. Същият, който историците използват за определяне възрастта на откритите артефакти. Накратко, във всички живи организми съотношението между въглерод 14 и въглерод 12 е същото както в атмосферата на Земята, защото при жизнените процеси непрекъснато се обменя въглерод с околната среда. Когато обаче организмът умре, този обмен се прекратява и броят на ядрата въглерод-14, които са се съдържали в него, започва да намалява в съответствие със закона за радиоактивното разпадане. По броя на неразпадналите се ядра може да се определи възрастта на предмета или организма.

Идеята е, че масовото използване на ядрено оръжие в миналото би довело до подобен бомбен ефект в същите години на това минало. Този ефект няма как да остане незабелязан.

Само че радиовъглеродният анализ няма как да бъде точен, ако не бъде правилно калибриран. Един от методите за калибриране и датиране на този анализ е използването на дендрохронологията. При дърветата, всяка година живот се отбелязва с образуването на нов годишен пръстен. Преброяването на броя на тези пръстени е достоверен начин за определяне времето на техния живот. Освен това, в тези пръстени са регистрирани промените в условията, в които е раснало дървото. Този своеобразен летопис продължава от едно дърво към друго и така в продължение на няколко хиляди години, като възрастта на дървесината може да бъде определена с точност до една година. По отклоненията в съдържанието на радиовъглерод от теоретичната експонента на разпад на въглерод-14, които се получават от промените в интензивността на космическото излъчване, може да се коригира погрешността на радиовъглеродното датиране. Ето защо, въпросният „бомбен ефект“ няма как да остане незабелязан от учените. На показаната по-горе крива, той би изглеждал като ярко изявен пик.

Най-интересното е, че подобни пикове има. Те дори са два: през 774 и 992 години, наричани събитията на Мияке (Miyake events). Те са няколко порядъка по-слаби от пика в средата на 20-ти век, но тяхната най-голяма особеност е, че се наблюдават в образците дървесина по целия свят, при това синхронно. Те съвпадат с пиковете берилий-10 и хлор-36 – други космогенни радионуклиди, които се образуват в горните слоеве на атмосферата под въздействието на космическото излъчване. Най-много образци са открити в ледовете на Гренландия и Антарктида.

Но това едва ли е свързано с нещо изкуствено. Учените обясняват тези пикове с мощни слънчеви изригвания, подобни на събитието Карингтън от 1859 година. Взривът дори и на една бомба, като пуснатата атомна бомба над Хирошима, би създала значително по-голяма радиовъглеродна аномалия.

Няма никакви причини да се предполага, че до средата на 20-ти век на Земята е съществувало ядрено оръжие. Няма и признаци за неговото използване. Разбира се, може да се каже, че всичко това е лъжа, че нищо не е открито, понеже не е търсено както трябва, а дори и да са търсили и намерили нещо подобно, това вече е строго секретно… Но с подобни „доводи“ всичко може да бъде доказано.