Казват, че човекът е венецът на творението. Но всъщност в известен смисъл не сме по-сложни от цветен телевизор. Цялата палитра от цветове на телевизора се получава чрез смесване на три цвята – червен, син и зелен. И при хората се оказа, че набор от 8 основни емоции (срам, копнеж, радост, гняв, отвращение, изненада, страх, вълнение) могат да бъдат получени чрез комбинация от само три вещества в тялото: серотонин, допамин и норепинефрин.

Този модел е изобретен през 2012 г. от шведския учен Хуго Льовхейм. И наскоро руски учени от Националния център за генетични изследвания в Новосибирск, използвайки този модел, се научиха да определят психотипа на човек въз основа на анализа на неговата ДНК.

Как работи този механизъм?

„По принцип има, разбира се, повече фактори, които влияят на емоциите, но серотонинът, допаминът и норепинефринът са основните невротрансмитери (химични молекули, чрез които нервните клетки комуникират помежду си), които определят нашия емоционален фон“, казва генетикът Инна Холандра пред КП. - И ако погледнем каква генетична предразположеност към производството на тези вещества ще има човек, можем да научим много за това как работи неговата психика.

Кой ни кара да ликуваме от щастие и ни лишава от спокойствие?

1. Допаминът се нарича хормон на мотивацията и очакването на удоволствието. Отговаря за концентрацията, добрата памет и ученето.

2. Серотонинът е „хормонът на щастието“, той ни предпазва от негативни емоции, дава ни спокойствие и увереност, премахва ненужните „шумове“ под формата на досадни мисли и усещания. Ако човек постоянно е недоволен от себе си, яде се вътрешно, занимава се със самокритика - той има ниско ниво на серотонин.

3. Норепинефринът е нашата енергия. Това е хормон на стреса, отговорен за реакцията на борба или бягство и регулира сърдечно-съдовата система. Нивото на норепинефрин определя как реагираме на стрес: колко бързо човек взема решение, как реагира на агресия, дали ще се съпротивлява в случай на опасност или ще се обърка.

Как тази работа на генетиците се прилага на практика? Това е добра помощ за психолозите, такива анализи ще помогнат на хората да разберат вътрешните си проблеми.

"Ние разбираме какви слабости и силни страни са присъщи на хората по природа - обяснява Инна Холандра. - Многото допамин и норепинефрин са характеристика на работохолиците и „успелите“. Това са амбициозни хора, които се движат към целта с енергията на булдозер, но често изгарят, защото не знаят как да си починат. Такъв човек с активността на всички системи просто не е в състояние да лежи на дивана.

Ако видим ниски нива на серотонин, това се отразява на ниското самочувствие. Несигурните хора трябва да бъдат научени да се справят с безпокойството, с високия фон на негативни мисли. И ако човек има ниско ниво на норепинефрин, тогава той трябва внимателно да третира ресурсите на тялото. Работата с ръце, свръхзадачи, нощни смени, командировки не е за него. Свободен график, по-малко стрес - в този режим той може както да поддържа здравето, така и да показва висока производителност", казва Холандра.

Но все пак човек има и културен пласт – образование, възпитание... Това се отразява и на психиката, и на поведението. Колко точен е този генетичен анализ?

"Приносът на генетиката за характера на човека е приблизително 50 процента. Това е база, която не можете да получите никъде. А какво ще е въздействието на средата, не знаем, то най-често е безсистемно и хаотично. Нека ви обясня с пример. Има такъв психотип, когато има много норепинефрин и серотонин и малко допамин. Такъв човек, като правило, е душата на компанията - той е весел, енергичен, позитивен, гледа на света през розови очила. Често има високо самочувствие. Но поради факта, че има малко допамин - а допаминът е свързан с целта и нейното постигане - такива хора са повърхностни и непостоянни.

И когато едно дете има подходящата комбинация по природа, тогава, при равни други условия, то ще расте точно такова: енергично, уверено в себе си, но не много мотивирано и, както се казва, не много делово. Освен това, ако родителите знаят кои гени е наследило детето, тогава именно с помощта на влиянието на околната среда може да се изравни отрицателна черта на характера.

Ако такова дете се занимава със спорт от детството, участва в екипни проекти, тогава неговата допаминова система ще „изпомпва“: той ще се научи да планира, да бъде дисциплиниран и да постига резултати. Но ако въздействието не е целенасочено, то генетиката ще си каже думата, именно поради факта, че въздействието на средата е хаотично. Ситуациите, когато по случайност самото дете се озовава в среда, която може да коригира вродените качества на характера, са редки. 

Превод: GlasNews