Има мнение, че влюбването поразява сърцето ни, но учените смятат, че това не е съвсем вярно. В ново проучване учените решиха да разберат какво се случва с мозъка ни, когато напълно се отдадем на това чувство, пише Live Science.

Гюл Делен, доцент по неврология в Медицинския факултет на университета Джон Хопкинс в Балтимор, казва, че влюбването е свързано с освобождаването на ключови химикали от определени области на мозъка. Една такава област е хипоталамусът, многофункционална област с размер на амигдала дълбоко в нашия мозък, която отделя хормона окситоцин или това, което учените наричат ​​„любовния химикал“.

Окситоцинът е специален хормон, който насърчава нашето сближаване с други живи същества. Например, той се освобождава по време на раждане, кърмене, оргазъм и гушкане.

Според Делен първото нещо, което трябва да се изясни в това изследване, е какво разбираме под любов. Например гърците са имали шест различни думи за "различни видове любов" - от сексуална страст до приятелство и дълбока любов към човечеството. По същия начин, по който изпитваме различни родителски, приятелски или романтични чувства, нашата „любов“ изглежда различно в нашия мозък.

Изследователите открили, че всички тези чувства по същество са свързани с един и същ мозъчен химикал, но в зависимост от естеството на чувствата те идват от различни неврони и нервни клетки.

В проучване на Делен и колегите му те открили, че романтичната любов се задейства в големи или по-големи неврони в хипоталамуса, докато други форми на любов се задействат в парвоцелуларни или по-малки неврони. Въпреки това, не само размерът е важен – учените са открили, че романтичното влюбване освобождава между 60 000 и 85 000 молекули окситоцин, докато всяка друга форма на любов освобождава само 7000 до 10 000 молекули окситоцин. Нещо повече, учените са установили, че дори след освобождаване, тези молекули се държат по различен начин в зависимост от естеството на чувствата.

Изследванията показват, че когато окситоцинът напусне клетките на романтичната любов, той навлиза в нашия кръвен поток и циркулиращата цереброспинална течност, която къпе мозъка. Освен това, когато срещне клетки, които имат рецептори за окситоцин (надбъбречни жлези, матка, млечни жлези, мозък), той ги свързва и активира. Отговорът на рецепторите зависи от органа и може да се прояви в лактация, потискане на стреса, чувство на любов или предизвиква привързаност и еуфория.

Според Делен всъщност голямата романтична любов изпълва целия ни мозък и притъпява „здравия разум“ – затова виждаме всичко в розова светлина и понякога не забелязваме недостатъците на влюбените.

Любопитно е, че когато окситоцинът напусне клетките на платоничната любов, той се доставя само до определени синапси в мозъка и не навлиза в кръвния поток.

Важно е да се отбележи, че изследването на д-р Делен и колегите му е ограничено до изследване на любовта в мозъка на гризачи. Факт е, че сканирането на мозъка, като например функционалния ЯМР, може да проследи само притока на кръв в определени места в човешкия мозък, но не може да определи отделните неврони, свързани с любовта.

За изследването учените са използвали генетично модифицирани мишки, в които определени неврони са били осветени с контраст, което е позволило на учените да видят как любовта влияе на мозъка.

В друго проучване професорът по психология от Университета на Мисури Сандра Лангесланг и колеги проучват как любовта променя мозъка ни в реално време. Те направиха мозъчно сканиране и откриха, че части от мозъка получават повече кислород, когато хората виждат снимки на любимите си хора. Освен това учените са установили, че мозъкът ни се активира много повече, когато видим снимка на партньора си, а не просто на познат човек.

Превод: GlasNews