Учени от Калифорнийския университет (Санта Барбара) твърдят, че са успели да разгадаят една от най-старите мистерии на човешката история – мистерията за унищожаването на градовете Содом и Гомор, споменати в Библията. Свещеното писание казва, че те били заличени от лицето на Земята от Божия гняв, тъй като жителите им били потънали в невиждан разврат и изгубили всякакъв страх. Но реалността беше много по-прозаична, казва водещият автор на изследването професор Джеймс Кенет.
Според него Содом и Гомор са разрушени от метеоритен „душ“, който изпепелил всички сгради и причинил смъртта на 8000 души. Може би същото събитие е причинило падането на стените на Йерихон. Тази хипотеза изглежда много правдоподобна, като се има предвид, че Йерихон се е намирал на около 25 километра от епицентъра на „огнената стихия“.
Учените обясниха, че визуално това, което се е случило със Содом и Гомор, наистина е трябвало да прилича на Божия гняв, тъй като най-вероятно гигантска огнена топка е паднала върху градовете от небето.
Последвала експлозия, която опустошила северната част на долината на Йордан и изравнила сградите на площи от около 100 акра. Великолепният дворец, описан в древни източници, е разрушен, градски къщи и десетки малки селца са превърнати в пепел.
Калифорнийските изследователи са убедени, че няма оцелели след това бедствие. Мощната експлозия се случила на около 2,5 км над земята и създала ударна вълна, която се разпространила със скорост от около 800 км/ч. Човешки останки, открити от археолозите на мястото на катастрофата, предполагат, че са били взривени или изгорени. Много кости са покрити с пукнатини, някои са разцепени.
Джеймс Кенет авторитетно заявява, че тези скелети са били изложени на изключително високи температури - над 2000°C. Подобни изводи направи и международен екип от експерти, които изследваха фрагменти от керамика и строителни материали. „Всичко се е стопило и се превърнало в стъкло“, обобщава Кенет.
Създадени от човека технологии, които биха могли да причинят такива щети, със сигурност не са съществували в онези дни. Професор Кенет сравнява това изключително събитие с падането на Тунгуския метеорит през 1908 г., когато 12-мегатонен „космически снаряд“ унищожава 80 милиона дървета на площ от около 900 квадратни км в Източен Сибир. „Може би това също е подобно на удара, който е унищожил динозаврите, но в по-малък мащаб“, твърди ученият.
Разтопени метали, включително желязо и силициев диоксид, са открити в района, за който се смята, че е Содом и Гомор, в почвени проби и варовикови отлагания. Това също трябва да се счита за доказателство, че там се е случило нещо изключително – моментално излагане на изключително високи температури.
Тогава Содом и Гомор заедно заемат площ, 10 пъти по-голяма от Йерусалим и 5 пъти по-голяма от Йерихон. Според професор Кенет в тази област изследователите намират проби от напукан кварц. „Кварцът е един от най-твърдите минерали. Много е трудно да се постигне това да се спука“, обяснява ученият.
Сега изследователи от цял свят правят разкопки в древния град Тал ел-Хаман. Много от тях спорят дали това селище е точно мястото, което Библията нарича Содом. Много експерти смятат, че голямата катастрофа, случила се в тази област, е породила устни предания, които по-късно вдъхновяват създателите на Библията за легендата за Божието наказание, което поразява два разпуснати града. Може би същият катаклизъм е довел до библейската легенда за падането на стените на Йерихон.
