Казус за предимството по път с наклон затруднява шофьори. Странното е, че това се случва в Смолян, където такива пътища са много.

"Колеги, в рамките на месец два пъти ми отнемат предимството при изкачване на наклон, вчера към 18.10 ч. на стръмната улица от магазин Крес към II основно училище една "дама" , която междувременно се чудеше дали да пише на телефона или да си гледа пътя, упорито стоеше и чакаше аз и още един джип след мен да дадем назад та хубаво да затапим паркинга пред магазина и ми въртеше ръката, че съм Ку-ку . Предния път беше до Икономиката посока Беклийца, отново "дама" се възмущаваше и ме караше да върна поне 10 м назад.", пише Галя Стойкова.

Жената апелира да се дискутира темата, тъй като явно много шофьори не са запознати.

Повечето потребители посочват под публикацията накратко, че който се изкачва е с предимство. Други уточняват, че зависи от ситуацията. Трети директно дават съвет.

"Ще ти кажа, кой е с предимство! След като твоят наклон е изкачване ти си с предимство независимо колко процента е наклона! Тези отгоре, които слизат на долу са длъжни да ти дадат път за изкачването по закон! Ако не знаят правилника се прави така! След като те ти отнемат правото за изкачване и не ти дават предимство застваш близо до нея на 1,50 дистанция и чакаш ако не прояви желание за да даде път звъниш на 112 и викаш КАТ за да и съставят акт за нарушени неспазване и отдаване на предимство! Следващият път ще знае правилата и ще знае кой е с предимство и кой не...!", пише Шабан Касабов.

Какво четем в Закона за движение по пътищата?

Чл. 45. (1) На планински пътища и на пътища с голям надлъжен наклон, когато
разминаването е невъзможно или е затруднено поради недостатъчна широчина на
платното за движение, водачът на спускащото се превозно средство е длъжен да
спре и да пропусне изкачващото се.

(2) (Изм. - Д В, бр. 43 от 2002 г.) Това правило не се прилага в случаите,
когато местата за разминаване са разположени така, че водачът на изкачващото
се превозно средство би могъл да спре на намиращото се пред него място за
разминаване, без да възниква необходимостта от движение назад.

(3) Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра
е длъжен да направи:
1. водачът на единичното пътно превозно средство по отношение на
съставите от превозни средства и на съчленените пътни превозни средства;
2. водачът на по-лекото пътно превозно средство по отношение на по-
тежкото;

3. водачът на товарния автомобил по отношение на автобуса.

(4) Когато превозните средства са от една и съща категория, назад е
длъжен да се придвижи водачът на спускащото се превозно средство, освен в
случаите, когато е очевидно, че това е по-безопасно за изкачващото се превозно
средство, както и когато последното е по-близо до специално устроеното място за
разминаване.