Закриващата проява тази вечер вероятно ще бъде приемлив финал, но откриващата на 12.01.2019 г. бе откровен фалстарт. Пронизващият януарски вятър не можа да разсее впечатлението, че показаното от 30-метровата светеща кула не си струва парите – около 2,6 милиона лева. И не само това. До кулата като зееща паст чернееше епицентърът на града. Площад „Централен“ грейна чак на 06.09.2019 г. – тогава гостуващ студент първокурсник погледна към Голямата базилика и възкликна: „Защо прилича на мебелен магазин?“

Защото малко преди началото на знаковата 2019 г., на втория ден на Коледа, управата възнамеряваше току пред общината да разфасова на пържоли две прасета. Публична транжорна. Хит в навечерието на събитие, което трябва да покаже на Европата кои сме ние. Ех, Бай Ганьо, и за касапин, и за управник ставаш! Добре, че общественото недоволство…

Овреме, през септември 2011 г., бе учредена Общинска фондация „Пловдив 2019“. Пловдив не можеше само да показва наследството на 8-хилядолетната си история. На авторитетното жури бе представена твърде амбициозна и грамотна апликационна форма, съставена през 2013 г. с участието на 35 екипа и 120 индивидуални консултанти, плюс проучен чуждестранен опит и международно сътрудничество. Усилията дадоха мечтания резултат: на 05.09.2015 г. Пловдив узна, че ще бъде европейска столица на културата през 2019 г.

Оказа се, че културната революция също изяжда своите деца. То беше брутално люспене, познато от ежбите в политически среди – никой от съставителите на печелившата програма не бе допуснат до реализация на идеи, заложени в нея. Така, още в зародиш, бе дискредитирано крилатото лого „Пловдив заедно“.

„Зад кандидатурата ни стои идеалистичната цел да направим града си по-добро място за живеене и за нас културата е средството, с което да постигнем тази прагматична, но и духовна промяна.“

Да, но идеалистичните цели са оказаха илюзорни. И въпреки предупрежденията на международното жури и последвалите проверки на комисията за мониторинг и консултации, номерът някакси мина.

Още на първо четене експертите забелязаха, че проектът за остров Адата е рисков, предизвикателен и привлекателен. Препоръчано бе проектът да бъде актуализиран отново.

Адата трябваше да се превърне в държава без граници, достъпна с лодки, салове и екомостове, с екоселища, с визов режим и легитимни граждани на островната държава. И със сцена в реката за представления, филмови прожекции, концерти… Трябваше да потече като „Река на въображението“ и да се превърне в оазис, но там, където някога се е отглеждал ориз, от десетки години е джунгла с преобладаващо змийска популация. Впрочем, островът не би могъл да промени облика си без цялостно решение за реката. Разработки и нереализирани планове отлежават с години, но Пловдив си остава единственият европейски град, който е гърбом към природната даденост, вместо да я превърне в привлекателен средообразуващ фактор.

Проектът за Младежкия хълм изглеждаше реализируем. Детски град на 6 – 15-годишните със своя управленска структура, кмет, дори собствена валута. И, разбира се, ограничен достъп за родители.

Не е необходимо да бъде изброявано и степенувано всичко неслучило се. Списъкът е цял керван. Подвижна сглобяема зала за културни прояви, „Подземен Пловдив“ с изложби в бомбоубежищата, коломаратон с 500 участници, които тръгват от Италия, Албания, Румъния, Хърватия, Сърбия и, след като изминат по 500 км, пристигат в Пловдив…

Една от четирите платформи на програмата – „Сливане“, предвиждаше премахване на границите между социалните, етническите и малцинствените групи, за да изградим „Пловдив заедно“. Защото „всеки от нас е малка искра, всички ЗАЕДНО сме огромна светлина“. Цел № 1 – да премахнем гетата. Нищо не се направи и в тази посока, в областта на духовното, както и материалното, нещата си останаха пожелателни.

Слава Богу, не всичко е негатив. Културният афиш на Пловдив не страда от недоимък, нищо подобно не се получи и през 2019 г. – напротив. Стана така, че в Античния театър при вход свободен се наложиха закрити врати – просто вече нямаше места и за правостоящи. Това – при закриването на Международния фолклорен фестивал и концерт на български естрадни звезди. В зала „Колодрума“ и зала „Сила“ гостуваха светила като Брайън Адамс, Том Джонс, група „Любе“… Драматичният театър никога не е бил в провинциална анонимност, но сега излезе на аванссцената с главна роля. „Дебелянов и ангелите“ обра най-престижните театрални награди, а „Одисей“, чиято премиера бе знаково събитие през знаковата година, ще претендира за подобно признание през текущата 2020 г. На Гребния канал най-после се състоя концерт върху понтони. На Римския стадион, там, където някога е имало бестиарии (битка на хора с животни), сега пяха солисти, достойни за „Ла Скала“. Приятна бе гледката как долу от каменните тераси аплодират 250-300 зрители, а горе околовръст същото правят още толкова. Прекрасно огърлие за вечната красавица. Това е Пловдив. Е, имаше и гостуващи състави, чиито представители възхитено повтаряха „фантастико сити“, без да представят „фантастико концерт“.

Инициативата „Пловдив европейска столица на културата“ може да се обобщи в едно изречение: Прекрасни идеи си останаха нискостеблени мечти, донякъде компенсирани от блестяща броеница прояви от културния афиш.

Обаче изводите не могат да се поберат в такава рамка, пък и тези редове са много далеч от подобни претенции. „Да ръководиш европейска столица на културата, е все едно да управляваш вулкан“, предупреди Робърт Палмър, човек с опит в консултирането и ръководенето на десетки „вулкани“. Не е предполагал, че пловдивската интерпретация може да заприлича на клокочещо тресавище.

Конкурентните градове-претенденти с право могат да се смятат за измамени и изиграни. Всъщност, от столицата се чу въздишка с исторически привкус: „Това е румелийска радост от победата над „Княжеството“.

Като поглед отвън и първа стъпка в дебата за постигнатите резултати и наследството на инициативата „Европейска столица на културата“ нещата не изглеждат трагични. В края на ноември 2019 г. експерти от 10 страни обсъждаха критериите за успех и оценка на инициативата и стигнаха до „Поглед назад с мисъл напред“. Възможно е калкулацията в числа да се обяви за сериозен бизнес успех. Което не може да прикрие безпардонното надделяване на политическите интереси. Зад които няма как да отсъстват финансови. Прокуратурата вече откри производство срещу фондация „Пловдив 2019“ поради данни за извършени престъпления, засега неперсонализирани. Но финансови операции „под масата“ и десетки афиширани идеи като намерения без покритие, могат да се терминуват със заемки от лексикона и нравите на средновековна Византия. Неблагозвучни са.

В момента най-притеснителна е тишината на 2020 г. Ако се окаже оглушителна, това ще бъде много лоша оценка за прошумялата 2019. Може пък пловдивският опит да бъде забравен до 2032 г., когато отново български град би трябвало да бъде европейска столица на културата…