На днешната дата избухва Горноджумайското въстание то е организирано от Върховния македоно-одрински комитет. Въстанието си поставя за задача да привлече вниманието на европейската общественост към македонския въпрос и да предизвика намесата на Великите сили за прилагане на реформите, предвидени в чл. 23. от Берлинския договор за християнското население в европейските владения на Османската империя.

Вътрешната организацията ВМОРО отказва да подкрепи плана на Върховния македоно-одрински комитет, но това не спира революционните чети. Въпреки бързото потушаване и слабата организация на Горноджумайското въстание, то успява да провокира интереса на международната общност към македонския въпрос.

В началото на август 1902 година започва подготовката за въстание. През септември 1902 година организацията на навлиза във финалната си фаза.Тогава много чети заминават за областите Костурско, Леринско, Воденско и други.

Голяма част от революционерите се установяват в района на Пиринска Македония, където започват да убеждават местното население, че въстанието се подкрепя от Княжество България и българската армия ще участва в бойните сражения. В действителност, нещата не стоят по този начин.

През този период правителството на Петко Каравелов издава заповед, в която забранява дейността на македоно-одринското дружество.

В същото време България се опитва да получи международно финансиране, което ще стабилизира икономиката на държавата. Избухването на едно въстание ще окаже лошо влияние върху имиджа на страната ни в международен план.

Поради тази причина още в самото начало правителството на Петко Каравелов заявява, че се разграничава от революционните действия и моли организацията на въстанието да бъде отложена във времето. ВМОРО също отказва да се включи в Горноджумайското въстание и смята, че стратегически ще бъде по-добре, ако бойните сражения се отложат с една година.

Въпреки всички протести, на 18 септември 1902 година в село Градево, Върховният македоно-одрински комитет гласува за започването на въстанието. Официалната дата, на която трябва да избухнат бойните сражения е 25 септември 1902 година. Според първоначалния план бойните действия трябва да започнат от градовете Горна Джумая, Петрич и Мелник.

На 23 септември се случва едно неочаквано събитие, което променя първоначалната организация на въстанието. При опит за самозащита в Железница са убити трима спахии. Революционерите влизат в сражение с местните органи на реда и се стига до опожаряване на селото. Веднага щом разбират за случилото се, останалите революционни чети започват да мобилизират войската си и да изпълняват плана на въстанието.

Бойните действия в района продължават до началото на месец ноември. Постепенно въстанието се разпространява около двата бряга на река Струма – в Горна Джумая, Петрич и Мелник, но не засяга мюсюлманските селища в региона. В същото време Османската империя упражнява натиск върху българската държава и тя затваря българо-турската граница. Това нанася тежък удар върху четите и въстанието е потушено.

Сред едни от най-засегнатите села след бойните сражения са Железница, Сърбиново, Градево, Горна Джумая, Разлог и други.

След Горноджумайското въстание голяма част от революционните комитети в Македония са унищожени, което намалява способностите на ВМРО за съпротива.

Над 2000 българи от Североизточна Македония остават без дом и са принудени да потърсят помощ от Княжество България. Въпреки своето преждевременно избухване, Горноджумайското въстание предизвиква реакцията на международната общност и повдига въпроса за освобождението на Македония.