Десетокласник от Павликени е запален родолюбец и радетел на народните традиции, на българско културно и етнографско наследство. 16-годишният Иван Миронов шие на ръка народни носии, бродира сложни шевици и реставрира старинни мебели и аксесоари.

Талантливият младеж учи „Бизнес администрация“ в Професионалната гимназия по аграрни технологии „Цанко Церковски“ в Павликени. В свободното си време обаче е напълно отдаден на страстта си към народните облекла и театралното изкуство. „Преди 3 години се запалих по българската шевица. Тя предизвика обичта ми към българщината, виждах я претворена в народната носия.

Случайно намерих стара риза в селската ни къща. Баба ми обясни, че шевицата е много богата по смисъл и ми разкри нейната символика. Така пламна любопитството ми към закодираното във везбата тайнство. Възстанових ризата и шевицата и оттам започна всичко…“, споделя Иван Миронов пред „Труд”.

Той допълва, че още от малък е бил запленен от историите за герои поборници, които срещал по книгите. „Като възстанових една стара риза, се замислих, че за да стане цял костюм ще трябва към нея да се добавят елек и другите елементи от мъжката народна носия. Исках елекът да е с падащите ръкави, които бях виждал по снимки.

Но не успях да намеря и да си купя такъв готов, вече избродиран. Разрових се в интернет, намерих сукно, шаяк, гайтани и лека-полека започнах сам да шия на ръка“, разказва находчивият ученик. Той обяснява, че изработката на носията много зависи от духовната нагласа на човека. Около месец му е бил достатъчен да се справи с ушиването на елека от Пиринския край, който си бил наумил.

Следващият елек – чорбаджийски, който захванал да майстори, бил е северняшки. Иван Миронов вече има ушити две мъжки народни носии и една женска, по старинен модел. Негово дело са уникални ризи и потури, заимствани от вехта снимка на хайдутин от същия регион. Изработил е също така елеци, бял четнически калпак с лъвче на челото, червени пояси, специален мъжки кожен колан за оръжия, наречен силях.

„Любимо занимание ми е снимането на клипове, които представят как се изработват отделни части от народната носия – как става шиенето, бродирането, изработването на пищимал и неговата символика според етнографските особености. „Етнографията“ на Христо Вакарелски е моята библия“, изтъква Иван Миронов.

„Рано ми е да кажа какво ще уча и работя, като порасна. Иска ми се да съм от артистичните среди, заниманието ми да е в сферата на фолклора, на театъра, на популяризирането на българщината и народното творчество. Няма да замина в чужбина, виждам бъдещето си в България, но не в голям град, а в село или малко градче като Павликени“, подчертава десетокласникът.