Брюксел. Държавите-членки на Европейския съюз трябва да засилят усилията си за постигане на целите на блока по отношение на климата и да приложат Парижкото споразумение за климата, гласи доклад на Комисията, публикуван на 18 юни, пише базираното в Брюксел издание New Europe.
Оценката на Комисията относно проектоплановете на държавите-членки за изпълнение на целите на ЕС в областта на енергетиката, и по-специално договорените цели на ЕС за енергетиката и климата за 2030 г., установява, че националните планове вече представляват значителни усилия, но посочва няколко области, където има възможности за подобрение, по-специално по отношение на целенасочени и индивидуализирани политики, за да се гарантира изпълнението на целите до 2030 г. и да се остане на пътя за климатична неутралност в дългосрочен план.
ЕС е първата голяма икономика, която създаде правно обвързваща рамка за изпълнение на ангажиментите си по Парижкото споразумение и за първи път държавите-членки са изготвили проект на интегрирани национални енергийни и климатични планове (NECP). И все пак, тъй като плановете понастоящем не отговарят както на възобновяемите енергийни източници, така и на приноса на енергийна ефективност, за постигането на общите цели на ЕС в областта на климата и енергетиката ще се изискват колективни действия, се посочва в документа.
Енергийният съюз не може да бъде изграден в Брюксел, каза на 18 юни заместник-председателят на Комисията за енергиен съюз Марош Шефчович. „Трябва нашите страни-членки да участват наравно. И Националните планове за енергетика и климат са най-добрият начин за широко прилагане на това“, добави той.
Комисарят припомни, че за първи път всички държави-членки са представили своя проект на интегрирани национални планове за енергетика и климат - като разглеждат политики, сектори и дори трансгранични проекти - така че Европейската комисия да може да ги оцени. - Това не е маловажно нещо. Плановете - веднъж окончателни - ще определят енергийния и икономически ландшафт на всяка държава-членка и Европа като цяло през следващото десетилетие, и дори след това“, каза Шефчович, добавяйки, че на практика националните планове трябва да показват приноса на държавите-членки за целите на Енергийния съюз, по-специално пътя им към европейските енергийни и климатични цели 2030, които трябва да достигнат най-малко 32% за възобновяема енергия и най-малко 32,5% за енергийна ефективност.
С други думи, това е начинът да се превърне Парижкото споразумение в осезаеми действия. В същото време националните планове са уникален политически сигнал за бизнеса, инвеститорите и финансовия сектор. Плановете могат да осигурят яснота, предвидимост и прозрачност по отношение на националното законодателство за следващото десетилетие и след това. Това в замяна може да стимулира бъдещите частни инвестиции“, обясни Шефчович.
Комисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете припомни, че миналия ноември Комисията предложи ЕС да се превърне в неутрален по отношение на климата до 2050 г. „Ние показахме и поехме по пътя напред. Добре е да се види, че все повече държави-членки следват нашата инициатива и работят за постигането на тази цел. След като оцениха проектите на национални планове на държавите-членки, съм позитивно настроен спрямо значителните усилия, които бяха направени“ каза Канете.
„Въпреки това, в окончателните планове, още повече, е необходима амбиция, за да се постави ЕС на правилния път в борбата с изменението на климата и модернизирането на нашата икономика. Приканвам Съвета да започне дебат около основните приоритети, определени от Комисията, и да помогне да се гарантира, че окончателните планове съдържат адекватно ниво на амбиция“, добави той.
В своя анализ на проектите на национални планове Комисията разгледа техния общ принос за постигане на целите на ЕС за енергийния съюз и целите за 2030 г. Такива, каквито са, проектите NECP не отговарят както по отношение на възобновяемите енергийни източници, така и по отношение на енергийната ефективност. Що се отнася до възобновяемите енергийни източници, разликата може да бъде 1,6 процентни пункта, твърди Комисията. За енергийната ефективност, разликата може да бъде 6,2 процентни пункта, ако се отчита потреблението на първична енергия или 6 процентни пункта, ако се вземе предвид крайното потребление на енергия.

Превод и редакция: Иван Христов