Подготвяната за печат книга „Футболът, тази болка отляво“ предлага четири гледни точки като се започне от спомените за началото, емоциите и страстите, битките, болките, себепреодоляването, жаждата за победа по правила, които не всички спазват… Разказват четирима пловдивски ветерани: Иван Глухчев, едно от големите имена на „Ботев“, Георги Василев, най-сърцатият футболист, обличал фланелката на „Локомотив“, Михаил Георгиев, единственият поливалентен състезател, играл на ниво „А“ група за четирите пловдивски отбора, журналистът Нейко Дамянов, в чиято биография има страничка с аматьорски футбол.
Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.
1.
„Като се започне от БФС и се стигне до аматьорските клубове, всички участват в производството на футбол менте и въпреки това контузиите са сериозни и истински. Моите статистики, потвърдени от големи центрове по света, показват, че футболът е най-травматичната спортна дисциплина. Въпреки възхода на методологията и организацията на тренировъчния процес, въпреки профилактиката травмите се увеличават. Защо? След като футболната индустрия върти големи пари, не може да мине само с детски охлузвания“ (Професор Димитър Шойлев, ръководител на Клиниката по спортна травматология и ортопедия в София, вестник „Марица“, 13.07.1999 г.).
Иван Глухчев
2.
Като треньор не съм имал играч, който отсъства продължително време поради контузия, но аз самият дни преди дебютния мач в „Ботев“ на последната контролна среща получих тежък удар в коляното. По-силно от болката бе отчаянието. В проточилото се възстановяване бях на път да загубя вяра в бъдещето си като футболист.
Иван Глухчев (на заден план) влезе в майсторския футбол с наколенка и с нея приключи състезателната кариера.
Нямам причини да съм недоволен от спортната си кариера, за жалост контузиите причиниха сериозни липси в нея. Пак увредено коляно и пак в последния момент стана причина да не участвам в олимпийския турнир в Мексико през 1968 г. Имам две операции на дясното коляно и една на лявото. Веднъж съм изнасян от терена на носилка, окървавен, със счупен нос и право във военна болница. И като добавка – счупена ръка в мач на ветерани.
Сега просто куцам и това не може да се промени.
Георги Василев
3.
Винаги съм бил убеден, че добре тренираният футболист по-рядко се контузва и по-бързо се възстановява, но това важи в случаите, които зависят от моментното състояние, възрастта, старите болежки. Скачаш за висока топка, а при приземяването глезенът, коляното, бедрен мускул… нещо в теб се къса и оставаш на място. Няма съдийска свирка за нарушение, няма виновник, има непредвидена внезапна спирачка. Няма на кого да се сърдиш.
Друго е, когато срещу теб е съперник, който може да те спре само с ритници. Тогава контузиите не са автогенни, а брутални и отдавна са се превърнали в едва ли не неизбежна част от играта. Не аз, мене някой друг ме опази и за почти четвърт век във футбола съм спирал да играя за по-продължителен период от време само веднъж. И тава се случи на олимпийските игри в Мексико през 1968 г. По време на втория мач в груповата фаза с Гватемала получих много тежък удар в коляното, напуснах терена и пропуснах следващите двубои, включително и финала.
А финалният мач стана истинска драма, но не футболна. Само за няколко минути съдията изгони трима наши играчи. Наскачахме разярени от резервната скамейка, имах един здрав крак и аз да рипна с момчетата. Единствен треньорът Георги Берков запази хладнокръвие. „Сядайте веднага, ако изгони още един, ще прекрати мача и ще ни дисквалифицират.“ Много тягостна история. Мисля, че това е най-тежката съдийска „контузия“, причинена на българския футбол.
Михаил Георгиев
4.
Помня датата – 17.04.1976 г., която практически година по-късно ме извади от футбола с марка „А“ група. Бях в серия от 4 - 5 много добри мача, а следващият – с „Левски“ в Пловдив. Стигнах първи до топката, но Аладжов ми скочи с бутоните и тибията на левия крак направи грозна фрактура. Линейка, болница… Аладжов никога не се извини.
На другия ден дойде да дава кураж Христо Бонев, заедно със съпругата си. Не може да се отрече, че Зума беше капитан на отбора, винаги готов да помогне на всеки в тежък момент.
Нейко Дамянов
5.
Вкусвал съм и меда, и жилото на спорта. Като студент във ВИФ паднах със ски по трасе, което не бе в квалификацията ми. Последва четири месеца гипс от върха на пръстите до тазобедрената става. Сега обаче говорим за футбол и се опитвам да гледам от ниво, по-голямо от надморската височина на терена.
На тревата се гърчи в агония футболист. Съдията дава знак и към него се затичва медицински екип. Интервенцията, всъщност реанимацията, трае около минута, след което потърпевшият скача на крака и тичешком се включва в играта, все едно, че нищо не е било. Такава ефективност, особено в медицината, е направо феномен и това е патент единствено на спортните лекари. Най-добрите в света.
Не слагам кавички, те се усещат дори в запетайките. До такава степен масово е усвоено умението да се имитира тежко увреждане, сякаш футболистите минават курс в театрална академия. Това менте вече е здраво вградено в истината за футбола.
След две операции на глезена и продължително отсъствие един от любимците ми – Марко ван Бастен, бе „луксозната резерва“ на Ринус Микелс. Но тъкмо той донесе шампионската титла на Нидерландия от европейското първенство през 1988 г. Феноменален гол от много малък ъгъл срещу отбора на Съветския съюз и Ринат Дасаев. Марко можеше да остави в историята още паметни моменти, но нескончаемите контузии, предизвикани от брутални съперници, го принудиха преждевременно да събуе бутонките. Това също е част от истината за футбола.
Марко ван Бастен след гола шедьовър на финала на ЕП през 1988 г.
Съществува и т.нар. „треньорска контузия“. Стойчо Стоев я приложи спрямо силната фигура в „Лудогорец“ – Марселиньо, след неприемливо поведение на бразилеца, несвикнал да бъде сменян в хода на мача. И уж треньорът имаше подкрепата на ръководството, той си замина, а играчът отново облече фланелката с № 84. Има и „отборни контузии“. Една „нелогична“ загуба понякога е достатъчна нежеланият треньор да приключи контракта преждевременно. Така от „Лудогорец“ си замина Ивайло Петев.
Никак не са малко треньорите, загубили работата си по този начин. Но ако е възможно да се състави списък на футболистите по света, приключили твърде рано с футбола поради контузии, това би било четиво, по-обемисто от телефонния указател на Пловдив.
Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ
Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани II ЧАСТ
Победа срещу софийските грандове си беше подвиг по онова време СНИМКИ
В "Локомотив" – един лидер, в "Ботев" – много "воеводи"
