В мразовита декемврийска сутрин, беше вторник, 2018 година, синдикалистката Лийна Кар излезе от офиса си в Брюксел. Нейната дестинация беше среща на разстояние от 3 километра в Европейската икономическа и социална комисия (ЕИСК) - консултативен орган на профсъюзи и други дейци, който предоставя на групите на гражданското общество и други платформа за изразяване по въпроси на ЕС.

След като подписа протокола за присъствие на събрание на ЕИСК, Лийна Кар се върна на работа преди обяд в Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП), откъдето взима заплата до 8 600 евро на месец (без данъци и такси).

За участието си в тази сутрешна сесия ЕИСК предостави на Лийна надбавка (за дневни разходи) от 290 евро. Пари, идващи от европейските данъкоплатци и предназначени за покриване на разходи за настаняване в хотел, храна и транспорт.

Един типичен сандвич в Брюксел струва около 5 евро. Билетът за метро или автобус е 2,50 евро, но може и да е по-евтин - от 2,10 евро, ако бъде купен предварително. Има и други начини за придвижване, разбира се - например UberX. За разстояние от 3 километра Лийна би трябвало да плати не повече от 10 евро.

Историята тепърва започва. Тя е на електронното издание от Брюксел "EUobserver" и разкрива една ежедневна, безсрамна, нагла, но законна схема за източването на парите на европейските съвестни данъкоплатци от страна на чиновници в ЕС. И това едва ли е първата такава история, едва ли ще е и последната.

Според разследването на изданието Лийна Кар, която е в Брюксел, за да защитава интересите на същите онези данъкоплатци, които представлява и обира, е получила 46 110 евро заради присъствието си на 159 срещи като описаната по-горе - всичките проведени в Брюксел между 7 януари 2015 година и 2 май 2019 година - без настаняване, на 20 минути пеш.

Кар е гражданка на Естония, но живее и работи в Брюксел. Тя няма нужда от хотел за настаняване, нито има нужда от солидна сума за транспорт. И тя си го признава - с парите покривала вноските за новия си апартамент в Брюксел. Харчела ги и за други неща, законни неща, по думите ѝ.

От 2015 година Кар е секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите в Брюксел. Нейната работа е свързана с това да помага и защитава европейските работници, като води политика за социална закрила и получаване на по-справедливи възнаграждения.

През месец май авторите на "EUobserver" се свързват официално с Кар с въпроси за дейността на конфедерацията. Тя разказва, че не всички срещи на ЕИСК са целодневни в отговор на въпрос за онази декемврийска среща от първите абзаци (18 декември 2018 година).

"Съвсем естествено след края на срещата се връщам в Европейската конфедерация на профсъюзите, за да продължа работата си по въпросите на конфедерацията", разказва Кар, като отбелязва, че за отсъствието ѝ е бил предвиден и заместник, който обаче не можел да поема срещата в Европейската икономическа и социална комисия заради конфликт в графиците.

От изданието разполагат и с официални документи, придобити чрез процедури за достъп до обществена информация. Според документите на ЕИСК Кар е получила въпросните 290 евро и за среща, предвидена като "обяд на шведска маса" на 12 декември 2018 година.

Лийна Кар обаче далеч не е единствената, която е злоупотребявала с парите на данъкоплатците безочливо в продължение на години. Като най-наглите "крадци" изданието определя самите белгийци.

Белгийската дузина

Дванадесет от членовете на Европейската икономическа и социална комисия са белгийци и само един от тях не е вземал пари за дневни от подобни срещи и събития.

Даниел Марийлс - бивш шеф на Белгийската финансова федерация - е получил сумата от 85 260 евро за периода между 6 октомври 2015 година и 4 юли 2019 година. Всичките пари били за срещи, проведени в Брюксел, включително за посещението на фестивал!

Руди Де Льов - фламандски синдикален лидер, който е и настоящият президент на Европейската конфедерация на профсъюзите, където работи и Кар - е взел по-скромната сума от 15 950 евро за същия период в Брюксел. Сред парите обаче е описано и "културно събитие" на 26 ноември 2018 година, което също се е провело в рамките на ЕИСК.

Неговият колега Ан Демелен, отново белгиец и бивш шеф на Генералната федерация на работниците в Белгия, е прибрал в джоба си 69 020 евро за дневни разходи за подобен период като този на Де Льов.

Другите белгийци: Ален Кохер - 54 520 евро; Реймънд Кумон - 57 710 евро; Филип де Бък - 46 110 евро; Рони Ланьо 64 - 960 евро; Доминик Мишел - 37 120 евро; Пол Сойт - 34 220 евро и Фере Уикманс - 52 780 евро.

Изданието констатира, че 30 членове на ЕИСК (от общо 350), които хем работят, хем живеят в Брюксел, но въпреки това се командироват на срещи, намиращи се на 10 минути пеш от тях. 

Колко?

Споменатите по-горе, а със сигурност има и други, общо са изтеглили по схемата около 1,47 милиона евро от джоба на европейския данъкоплатец от 2015 година до този юли.

Всъщност порочната практика има и изключение. Един човек от всичките 30 души, разследвани от авторите на сайта, не е поискал нито една добавка за дневни пари. Неговото име е Оливие Валентин. Той е либерален белгийски синдикалист, чийто офис е в град Гент, намиращ се на 20 минути с влак до Брюксел. Същият сметнал, че не е морално да харчи по този начин европарите, за да ходи на заседанията на съвета, след като живее толкова близо.

Исабел Каньо Агилар е заместник-председател на ЕИСК и ще изпълнява тази роля до следващата година. Тя е от Испания и също така е ръководител на офиса на Общия съюз на работниците в Брюксел. Миналото лято в интервю за радио BXFM тя дори признала, че вече се чувства като белгийка заради престоя си в столицата.

По същата схема Агилар е прибрала 93 090 евро в периода между 6 октомври 2015 година и 29 юни 2019 година за проведени 321 срещи, от които почти всички в Брюксел.

Най-много "командировки" обаче е направил Оливър Ропке, който ръководи офиса на Австрийския синдикат в Брюксел. Той е взел 93 670 евро между 2015 и средата на 2019 година.

Приемайки че служител на ЕИСК получава месечно възнаграждение от 8 600 евро, елементарна сметка показва, че същият би трябвало да получава годишна заплата в размер на 130 200 евро без данъци и такси. В най-тежкия случай на легалната измамна схема - този на Оливър Ропке, взел 93 670 евро за 4 години - това прави 23 500 евро бонус към неговата заплата.