Пенс се съгласи, че графикът е кратък, но твърди, че е възможно, посочвайки приземяването на Аполо 11 като пример за това колко бързо САЩ могат да се задвижат, когато са мотивирани. Той предположи, че може да се наложи използването на частни ракети, ако космическата система за стартиране на NASA не е готова навреме.
Има обаче един основен проблем с плановете: не е ясно, че парите са достатъчни, за да се случи това. Въпреки че предложеният бюджет за 2020 г. увеличи финансирането на NASA леко до 21 милиарда долара, астрофизикът Кати Мак отбелязва, че това ще представлява много по-малка част от федералния бюджет, отколкото програмата на Аполо през 60-те години. Докато федералният бюджет очевидно е нараснал през десетилетията, същото е станало и с разходите за космически пътувания. Така правителството може да се наложи да харчи много повече, ако иска да постигне целта си.
Разбира се, ако кацането на Луната е било толкова лесно преди 40-тина години, едва ли сега ще е трудно за САЩ да го направят пак – огромният напредък в технологиите със сигурност трябва да компенсира по-малкия бюджет, нали?