Едно типично явление, възникващо около подтисническите правителства и лидери, е формирането на организирана съпротива. Тя най-често се поражда в служителите от висок ранг и социалните фигури, нежелаещи да изпълнят заповедите на лидера. Подчинението е изучавано от десетилетия, с цел да се разкрие как хората реагират на властта спрямо своята собствена морална преценка. Днес проучванията продължават, само че в рамките на виртуалната реалност. И въпреки че хората осъзнават, че вършат нереални виртуални действия, те отново показват признаци на нерешителност и съпротива.
През 60-те години на миналия век социалният психолог Стенли Милграм предприе един от най-противоречивите експерименти относно подчинението. Той събра голяма група от хора и ги помоли да питат и наблюдават дали определен „осъден“ субект отговаря вярно на тест за добра памет. Всеки път, когато субектът отговаря грешно, участниците са длъжни да пуснат поток от електрически ток като наказание. Това, което те не знаеха тогава, е, че човекът е всъщност професионален актьор без никаква опасност за живота. Участниците послушно изпълняваха заповедите, изпадайки в състояние на „агент“, което обаче доведе до психични травми за тях.
В края на миналата година британски учени под ръководството на Мар Гонзалез-Франко и Мел Слейтър, репликираха експеримента на Милграм, само че със субект, който е компютърен виртуален герой. Те пресъздадоха експеримента отново чрез действията актьор, но записани посредством motion-capture технологията на Холивуд. Резултатът бе сравнително реалистично човече, неистинско в очите на участниците. Въпреки всичко историята се повтори.
Около 85 процента от включилите се успешно изпълниха заповедите да пуснат електрически ток на виртуалния аватар. Въпреки всичко, в почти всеки от тях се наблюдаваха значителни симптоми на стрес след експеримента. Нещо повече: след подробно изследване на тяхното поведение, учените установиха, че хората неволно се опитват да „измамят“ системата. Много от тях се опитват да подскажат на аватара с лицеви изражения или повишаване на тона на говор. Проучването хвърля под съмнение „истинската тежест“ на правителствата по време и след Втората световна война. Очевидно е, че участниците се опитват да проявят неподчинение. Те не влизат в така нареченото от Милграм състояние на „агенти“. Вместо сляпо да изпълняват заповедите на експериментиращите, те непрекъснато се опитват да заобиколят конкретиката. На пръв поглед те упражняват тормоз над субекта, но практически тихо се съпротивляват на режима.
От друга страна хората, най-упорито мамещи системата, си плащат със своето психическо състояние. Защото все пак те изпълняват заповеди, които са против естествените им морални принципи. Учените твърдят, че всеки трети участник има смелостта да продължи експеримента докрай, докато останалите се отказват. Абсолютно всеки осъзнава, че това което прави, е част от проучване, но не всички са сляпо отдадени на научната дейност. Най-заинтересованите от научния труд помагат най-много на аватара, самонавивайки се, че могат да изтърпят процеса докрай.
Проучването сочи, че хората могат да причиняват вреда на жертвите въпреки факта, че им симпатизират. Но всеки, гледал филмите от експеримента на Милграм, разбира, че участниците страдат от сериозни психологически травми. Британските учени са прекратили проекта преди възникването на подобни усложнения, но все пак са наблюдавали повишен стрес след отказване.
С данните от проучването учените могат да предскажат колко ще струва на неподчинилите се действията им от психологическа гледна точка. Мар Гонзалез-Франко твърди: „Дори и тяхното подчинение да не е истинско, те получават допълнителен стрес в сравнение с отказалите се. В дългогодишен план те може да се изправят пред морална дилема… чудейки се дали не са направили твърде много за човек, който не харесват„.
