ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „КАРАВЕЛОВ“

15.04.1987 г., порт Бургас –  първо кейово място

Връщам се от Пловдив с нощния влак, макар че имах още почивки като компенсация за дежурствата на кораба. Целият екипаж – на борда, става все по-нервно.

По време на краткото ми отсъствие капитанът на кораба е свален. Не могат да му простят, че връща кораба в  България с четирима бегълци от Момбаса (Кения). Трябвало да намери начин да ги върне обратно веднага, 14-15 часа след отплаването, след като става ясно, че са се укрили в един от хамбарите (15.01.1987 г.). Би  могъл да върне кораба, да имитира неотложен ремонт и да ги свали. Двама от колегите му със стаж и опит отказват да приемат кораб с арестанти на борда. В такива случаи рискът поема някой от младата генерация. Но на напрежението не издържа първият помощник капитан – инфаркт и в болница, дано да го бъде човека. Машинният боцман слиза поради заболяване, смяната е също от младата генерация. Междувременно корабът е преместен на първо кейово място и товаренето на книпелите напредва много бързо.

Работа – до козирката. Вземаме пълен бункер (гориво) мазут и газьол, на кея чакат още 25 варела масло МРХ-30. Двама-трима души от екипажа денонощно са заети с обгрижването на арестантите – хранене, душ, тоалетна… Към момента проблемът с тях изглежда нерешим. Твърдят, че са танзанийци, но нямат паспорти, нямат поданство  и никое посолство не проявява интерес към тях. Докато корабът беше във Варна, властите останаха гърбом към случая, поне досега същото е и в Бургас. И по времето, когато бразилският филм „Робинята Изаура“ превърна в роби милиони българи, четиримата несретници обитават каюта-затвор, оставени на грижите на екипаж, който до дни би трябвало да отплава за Тайван. Да тръгнем с тях, това би означавало след ред перипетии да ги върнем обратно. При преминаването на Суец канал и във всеки порт капитанът е длъжен да обяви, че са поставени под стража и нямат право за слизане на бряг. При напускане на пристанище контролата трябва да се увери, че са на борда, иначе корабът не може да отплава.

16.04.1987 г., порт Бургас – първо кейово място

23,30 часа Нямам време да сваля гащеризона. В машинното отделение „мусонът“ никога не спира. С потен гръб чистя картера на дизел генератор № 2 и това вече не е вир вода, а вир масло. Колкото и да внимавам, по възглавницата ми поникват маслени петна. Превръщам се във вманиачен Пилат, който поне 9-10 пъти дневно си мие ръцете. За първи път ме спохождат пристъпи на стомашни киселини. Виждал съм Мишо Градското да употребява хлебна сода при подобни атаки и питам:

- Каква е дозата, Градско?

- Според готвача, Градско, според готвача.

17.04.1987 г., порт Бургас – първо кейово място

11,00 часа Зад кърмата е кораб „Левски“. Взехме му товарна стрела и трансформатор, ползваме се с привилегията на екипаж, чието отплаване е предстоящо. Помощник капитани, механици и боцмани направиха пътека с просия за попълване на всевъзможни липси. Нашите се шегуват, че щом видят някой да се катери по трапа към тяхната палуба, вече посрещат с „Нямам, нямам, нямам“! Но сега има вероятност да вземат нещо от нас. Бегълците. В оборот е вариант да бъдат местени от кораб на кораб в българско пристанище, само това може да направи ръководството на флота. Да видим?

Имам тежък спомен от кораб „Левски“ с 5-годишна давност. Тогава пропаднаха опитите ми да се кача на борда му като палубен моряк и да отплавам на изток към Япония, а попаднах с „Ботев“ далеч на запад в Куба и Перу. Сега обаче интересът ми е нулев, гледам зад кърмата с безразличие. Как се променят корабите?

14,00 часа Приключи товаренето на книпелите, люковите закрития на хамбарите са затворени. Нататък действията са рутинни: контрола, пилот, маневра, открито море… Но на борда има четирима души, които не са в екипажния списък. Прецедент, който налага още един прецедент – стачка

18.04.1987 г., порт Бургас – първо кейово място.

Отказваме да отплаваме, докато на кораба не останат само титулярите. Това не е театрална комедия, нито самосиндикална проява на екипажа, а категоричната позиция на БМФ. Властите са уведомени, че корабът няма да мръдне от кея, докато не слязат бегълците. Пристанищното ръководство прояви солидарност и допринесе за изостряне на обстановката, помагайки да се търси ускорена развръзка. Бяхме заплашени, че ще плащаме денгубите на кораба, който чака да заеме нашето кейово място. Не поддадохме. Направиха опит да ни преместят на неработен кей. Не, няма да мръднем от тук. Взеха да пристигат все по-старши началници, но всеки предпочиташе решение да вземе някой по-старши. Натиск да отстъпим дойде и от Държавната инспекция по корабоплаване, и от портовия флот. Не закъсня и заплахата, че ще ни отсекат въжетата. Команда „Сечи въжетата!“ съм чувал в тихоокеанско пристанище, но там трябваше да бягаме от убийствена мъртва вълна. Сега палубна команда получи заповед да подсили въжетата със стоманени проволки.

И изведнъж безизходната ситуация се реши както в древногръцкия театър. Deus ex machina. Без значение дали божественото решение бе взето в Бургас, или отговорност пое инстанция от столицата. До трапа спря камионетка. С белезници на ръцете момчетата от Момбаса направиха свободни крачки по желязната палуба. Каквото и да ги чака, то не може да е по-лошо от изолацията в корабната каюта-килия от 15 януари до 17.04.1987 г. Не съм изпитвал злост към тези несретници, напротив. Те заслужават уважение, след като са приели риска да променят нещо към по-добро, преминавайки през по-лошото.

Едва стъпили на кея, бегълците бяха сподирени от тревожния вик на старши камериера:

- Чакайте бе, те са облечени с анцузи и фланелки от корабното имущество. Кой ще отговаря?

Е, какво, голи ли да ги качим в камионетката? Последен дар от насиления моряшки хуманизъм.

18,00 часа Маневрата приключи скоропостижно в залива с 4 ключа на вода дясна котвена верига. Сега пък какво? Чакаме разпореждане. Плъзна приказка, че стоката не е за Тайван, а за Виетнам, но това не е причина да спираме, посоката е една и съща. Във втори хамбар някой ентусиаст с грамадни блажни букви е изписал: „Вива Куба!“

Не, Виетнам да, Куба – не!

ПП Сега нелегални мигранти почти всекидневно са по пътищата на страната, но през 1987 г. никой не можеше да знае, че ще се наложи да се отварят мигрантски центрове. Случаят с късчето Африка на борда на кораб „Каравелов“ бе само миниатюр на проблемите, които Третият свят отвори на благоденстващия Запад.

Нейко ДАМЯНОВ