ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „КАРАВЕЛОВ“

29.11. – 01.12.1987 г., преход Шанхай – Вампоа

За първи път ми се случва да тръгна към второ пристанище на една и съща страна. Невъобразимо количество чайки зад кърмата, сякаш сме траулер. Край бордовете водата все още пази непрогледния жълтокафяв цвят на Синята река. В Китай реките обикновено имат повече от едно име, Янцзъ не прави изключение. Няма нищо общо с естествения цвят на небето, но не намерих обяснение за странното наименование. Може би по времето, когато европейските ветроходи достигат далекоизточните брегове, при опитите за прескачане на езиковата бариера са се получили отклонения, останали непроменени. Вероятно „кръстници“ са португалските моряци. Все едно, Янцзъ или Синята река дели севера и юга на страната, край бреговете й преди повече от 4000 години е проходила китайската цивилизация.

След като морето и небето поуеднаквиха цветовете си, значи вече сме далече от Шанхай. Посоката е юг и само за една 4-часова вахта Източнокитайско море вдигна температурата от 16 на 18 градуса. А една радиограма вдигна настроението на целия екипаж. На 225-я ден след отплаването се роди момиченце на втория механик. Съвсем в началото, в последните дни на април, с първа рожба се сдоби и Бързака от палубна команда. Прекрасна символика за начало и край на рейса. Стана грандиозен общокорабен купон.

Все на юг, морската вода стана 20 градуса и гащеризонът започна да напомня, че е тежка работна дреха. Наближаваме пилотското място. Говори се, че товарът ни е готов – 400 тона метал. Нищо работа, може да го метнат за 7-8 часа, важното е да не увиснем и тук на безкраен рейд, както пред Шанхай. След заставането на котва изкарах сам вахтата от полунощ до 04. До Вампоа има още няколко часа път по река Джу Дзян, това е дълбокото пристанище, аванпорт на Гуанджоу (Кантон), докъдето ние не можем да стигнем поради газенето на нашия кораб.

02.12. – 03.12.1987 г., порт Вампоа

На дневна светлина наоколо не може да липсват рибарските корабчета, които тралят с обтегнати въжета, но на този рейд доминират бързоходните пасажери на въздушна възглавница. От тук е отправната точка за Хонконг, при добра видимост може да се види и Макао. Прекрасно място, очите ти да останат по островчета, които и за каменоломни, и за курорти стават. Оставили се на инерцията, че китайците много-много не бързат, на мостика се оформи компания, която вари кафета и дори върти палачинки. Оказа се, че пилотът бродил с лодката из залива и се опитвал да привлече внимание по радиовръзката, но успял да намери кораба сред останалите само по надписа. И нашите юнаци не са за упрекване, тъй като с китайско произношение „Каравелов“ звучи като „Ханавино“. Както и да е, разгневеният пилот се качи на борда със зеленожълт цвят на лицето. Долу в машинното отделение се потрошихме от бързане, но на десетата минута дадохме ход. Не ще стъписаш моряка с подобни аритмии.

На пълни обороти винтът вдига мътилка. Плитичък залив с обозначен фарватер. Преместихме се с 60 мили, горе-долу колкото разстоянието между Бургас и Варна. Сега опасението е да не би китайците да продължат с бързането и да не успеем да се поразтъпчем на бряг. Слава Богу, попадам в група, която получава 6 часа свобода – от 16,00 до 22,00 часа.

Огромно количество саксии с цветя по тротоарите – никъде другаде не съм виждал нещо толкова приятно. Изрядна чистота, въпреки доста строителни обекти. На мястото на вече липсваща сграда разчистеният терен веднага се превръща в търговска площ. Временна, но колкото – толкова. Купих си картички с Великата китайска стена. Продават се само в пакет по десет, 7-8 от които са със сюжети, които не ме интересуват и не бих платил с долари. Излишък на акуратност ли е, или свръхотчетност, но за покупка на два пълнителя за химикалка издават фактура срещу паспорт. Близо до входа на пристанището само една скулптурна група – абстрактно изпълнение, ми хвана окото. Всъщност забележителният монумент по тези места е огромната моряшка торба, побита като масив насред тротоара. Ако по невнимание се сблъскаш с нея – неминуемо си контузен. И задължителната част. Влизаме в заведение, доста посетено и шумно почти като в нашенска кръчма. Вече имаме опит с ужасяващото китайско питие, да го наречем ракия, по-подходящо за предизвикване на спонтанни аборти и знаем какво да си поръчаме. За да не сме просто пред голи чаши, предлагат ни типово меню. На случаен принцип Мишо Градското забожда показалец някъде и след минута пред всеки от нас се появяват по десетина микрочинийки с нещо тестено, рибено, оризено, петмезено… Срещу смайваща индивидуална сметка по три долара. Това вече е по-приятно от цветята по улиците.

Преди контролата властите извършиха щателна проверка на кораба за укрити бегълци. Дори събраха екипажа в офицерския салет и техен представител, заедно с наш помощник капитан, обходи всички каюти.

04.12. – 08.12.1987 г., преход Вампоа - Сингапур

Вира двете котви. Отново се учим да се потим и гащеризоните приличат на тежки рицарски доспехи. Морска вода 26 градуса, температура в машинното отделение – 38. От спомагателен котел за отопление минаваме на климатик, а нещо подобно, само че в обратна посока, ни чака след Порт Саид. Помпа високо налягане, трето движение на главен двигател, хвърля мазут, направи площадката бом бок. Трудно за обяснение е изискването винаги и при всякакви обстоятелства мотористът да може да замени механика – кораб е това. Дали някъде по света обикновеният работник може да смени инженера, а медицинската сестра – хирурга? Но в момента тайфун се завихря около таралежчето Хоцко Боцко. Тангото – машинният боцман. Опнал е нервите и на мотористи, и на механици.

Наближаваме Сингапур, а това отклонява всичко друго в друга посока. Няма по-предвидимо пристанище, тук всичко е бързане и разчитане на времето по минути. Оказва се, че сме с цели 12 часа напред от графика, на котва сме пред прекрасния архитектурен силует на града, но на практика още не сме пристигнали. На мостика водят дневника по бележки на листчета, защото последните три дни трябва да се натаманят. Така че все още не сме на рейда, а „плаваме“ и ще пристигнем няколко минути след полунощ. Такса за едно денонощие, а екипажът ще може да слезе на традиционните две смени. Ако пристигнем в 11,00 преди обед, има време за гориво, но няма време за моряка. А сега ще бъдем готови за отплаване в 23,10 часа. Навремето на екипажите преди Гибралтар се е „налагало“ спешно да стягат фундаменталните болтове на главния двигател. Какво ли не може да се измисли срещу „задължително“ пристанище?

09.12.1987 г., Сингапур, рейда

На борда е само дежурната бригада. Чакаме бункеровчик, но преди него пристига лодка с технически шипшандлер. Кислородната бутилка се оказва без капачка. Сапан по средата, вира, но бутилката се удари о борда с вентила и се чу зловещо свистене. Вторият механик веднага изкомандва: „Легни“! Проснахме се на палубата. Все пак успях да видя, че бутилката се превръща в мощен пропелер. От усукването сапанът се скъса и желязото цопна във водата. Добре че лодката отдолу успя да се оттегли и избегне удара. Взаимна вина – от наша страна неумело боравене с товарен кран, а доставената бутилка под високо налягане бе с липсваща предпазна капачка. Произшествието приключи с ръкостискане.

При изпълнена социална програма дори не стъпих в магазин и си позволих да се шляя из този удивителен град, вече обхванат от предпразнично настроение. Гигантски екстравагантен Дядо Коледа е преметнал през рамо зелен чувал, от рейдовата лодка се вижда редом с небостъргачите. И елха, и „сняг“ от памук не липсват в този обилно озеленен град. Може да има световен туристически престиж, но той принадлежи на обитателите си, които с усмихнато снизхождение ни показват своя Сингапур.

Малко преди полунощ вече сме на ход, но нощта и Малакският пролив принадлежат на противопиратската вахта. Капитанът забрани купон 2 в 1 по повод рождения ден на Васо и покупката на японски мотоциклет от третия механик. Основателно. Около 02,30 часа и от мостика, и кърмата забелязват бързоходен катер без светлини. Осветен с прожектор, анонимният нахалник се мести на другия борд. Обаче тук, освен прожекторен сноп, го чака и мощна струя вода от пожарния шланг. Лишен от основното си предимство – изненадата, катерът тръгва да се търси късмета в друга посока.

А пред нас е Индийският океан. Обратният път към дома.

 

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ