ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „КАРАВЕЛОВ“

27.12.1987 г., преход Мраморно море – Варна

Около 03,00 часа ме събудиха намалените обороти на главния двигател заради контролата без спиране в Дарданелите при Чанаккале. Като майка-кърмачка съм вече, чувствителен към променящи се шумове на механизмите в машинното отделение.

За разлика от ветрената фуния в Егея, в Мраморно море напорът на вятъра направо секна. Море – тепсия. Но на южния вход на Босфора, близо до Хайдар паша, все още стърчат железата на изгорелия румънски танкер. Недоумявам защо нищо не се е променило, след като съвсем същото видях при преминаването тук през 1980 и 1982 г.

Барото не взе пилот. На мостика бяха всичките му помощници и двама рулеви. Пълно мълчание като в концертна зала, чуваха се само отсечените команди за промени на курса. Беше възхитителна гледка как корабът следва извивките на тесния проток, като солист под веща диригентска палка. Маестро-капитан!

Хапещото слънце държи сняг само по покривите на крайбрежните сгради, чиито силуети се оглеждат във водите на Босфора. Новост са хидробусите катамарани на въздушна възглавница. Стари шеркети също сноват между двата бряга, но изглеждат полупразни. Слука в следобеда имат рибарите, в чиито чепарета сякаш са нанизани блестящи сребърни монети.

Черно море ни посрещна с едва пърпорещ  вятър и килнато към заник зимно слънце. Бързо настигаме тежкотонажния танкер „Хан Аспарух“ и се изнизваме покрай туловището му на около 2 кабелта.

След вечеря в моряшкия салет се получи нещо като модно ревю. Доста хора се появиха с нови обувки и нов кат на гърба. Разбира се, не в чест на завръщането. Пред митничарите „стоката“ трябва да изглежда подносена, но не чак толкова, че да се отрази на пазарната й стойност. По левия борд се виждат светлините на българския бряг. Като дежурно слънце в салета свети червеното петно по носа на домакина, което се появи след излизането от Суец канал. Съвсем го стегна чепикът поради предстоящия задължителен СПИН контрол. Винтът брои последните мили.

28.12.1987 г., Варна – рейда

Котва в 01,30 часа. Знаем, че това ще бъде лудо натоварен ден, но първата ни грижа е моряшката солидарност. Васо Набора взе цялата вахта на Добчо от полунощ до 04,00 часа, а с него си разделихме вахтата 04,00 – 08,00 на Мишо Градското. После продължих с моята удължена вахта 08,00 – 14,00 часа. Така даваме възможност на колегите с първа лодка след контролата да тръгнат към дома и да не заспиват прави. Уговорката ми с Градското е да изкара празника в Пловдив и да ме смени на втори януари чак догодина. От мене – толкова.

След многомесечното отсъствие очаквахме митничарски тараш на кораба, това ни се размина, но нищо медико не ни бе спестено. Холера, дизентерия, СПИН. Почерпка с отвратителна течност, секрет от аналното окончание, взет с шомпол с памучен накрайник, както се чисти оръжейна цев, и черешката на тортата – спринцовка с венозна кръв. Първите две процедури са рутинно овладени, но се оказа, че сред медицинския екип, който се изсипа на кораба, няма лице с подходяща квалификация и възложиха вземането на кръв на корабния Доки. Невролог. Обилно потен и несръчен като невеста, на която за първи път се налага да заколи и оскубе кокошка. Измъчихме се взаимно. Четвъртият механик Роско колабира. Да му се прииска на човек да направи един безкраен рейс без завръщане.

Давам си воля да обикалям машинното отделение. Работят само дизел генератор № 3, хидрофорните помпи, провизионните компресори и спомагателният котел. При температура на морската вода 6 градуса, няма как надстройката да не се отоплява. На борда сме половината екипаж, но дойдоха и доста гости.

Според старши помощника, СПИН тестът е със скъп реактив и за резултат може да се говори след 6-8 часа. Решихме, че ако до сутринта не ни потърсят „дискретно“, можем да минем с една облекчена въздишка.

29.12.1987 г., Варна – рейда

Прави ми впечатление, че зелената контролна лампа на електрическия бойлер ми намига доста често. Това би трябвало да означава, че секс маратонът по каютите харчи повече вода, отколкото хигиената в тропика.

Празник на борда. Никой от екипажа не е закачил HIV вируса. Целувки, прегръдки, почерпка. Червеното петно по носа на домакина избледня.

30.12.1987 г., Варна – рейда

Чочо слезе да поеме вахтата така, както е с цивилния панталон. Нормално, връща се на кораба с жена си и сина си, тук ще среща семейно Нова година. И с крива усмивка ме информира, че взетите СПИН проби са изпортени и горе в контролния салон отново дупчат вени.

- Ти какво, от вкъщи идваш, не можеш ли да кажеш нещо ведро, ами ме търкаляш с черен хумор?

- Отивай, отивай горе, белите престилки ще ти разкажат нещо по-розово.

Това е положението. Този път поне със спринцовките борави квалифицирана медицинска сестра. Поясниха, че срокът за излизане на резултатите е едноседмичен, но наблъскаха в здравните ни книжки печати, че сме HIV отрицателни. Обаче петното по носа на домакина стана мораво – като на закоравял алкохолик. Той изказа предположението, че втората проба се е наложила поради съмнение, че някой е положителен, и за да не се вдига паника – отново всички наред. Ами тези, които не са на кораба, метър ли ще минат? Тебе това какво те интересува…

След щуравото отплаване с африкански бегълци на борда до последния момент, с какъв акъл съм се надявал на нормално завръщане?

31.12.1987 г. – 01.01.1988 г., Варна – рейда

Радистът Роско слезе в машинното отделение с жена си. Половинката му любопитствала какво е това чудо корабна машинария? Препълнен с екскурзоводска любезност, поведох двойката от механизъм на механизъм, но булката стигна до сепараторите и й прилоша. От миризмата.

- Какви хора сте вие, как не умирате тука? – възкликна, след като се съвзе.

Съвсем джентълменски, чрез Варна Радио Роско ми даде възможност да чуя гласове от дома, при това без да съм го молил. Поех вахтата през нощта и от 20,00 до 03,30 часа не си показах носа горе. В дванадесетия час, след като чух сирените на пристанищните влекачи, станах прав и пресуших чаша бира. Поне изчислих преплаваните през рейса мили – общо 34 907, което прави 64 648 километра. Цяла екваториална обиколка и още половин отгоре.

Докато се радвах на техническия шанс, че всичко върви по ноти, метеорологическият ме изплаши. Първият януарски ден премина при непрогледна мъгла. Рейдовите лодки не излизат, всичко се е изпокрило по каютите. Никакви събития на кораба. Това може да продължи с дни. Да пази Господ.

02.01.1988 г., Варна – рейда – Пловдив

Слава Богу, сутринта мъглата започна да се разрежда, вдигна се и по обед с първата лодка слязох на брега, дори успях да хвана следобедния влак за Пловдив. Час преди полунощ бях у дома. За Дядо Коледа доста късно, но за моряк – навреме.

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни, а най-краткият – 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ