ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „КАРАВЕЛОВ“

09.09. – 28.09.1987 г., Хайфонг / Виетнам / - рейда

Това е най-красивия бряг, който съм виждал. В залива Бакбо (Тонкинския) има около 3000 хаотично пръснати острова, в утринната омара гледката е загадъчно причудлива, сякаш рисувана от детско въображение. Скалната орнаментика наподобява настръхнала графика на мълния, извисен купол сякаш е действащ вулкан, в чието подножие от водата наднича езиче на газена лампа. Учебник по геометрия на урока за пирамида с преговор за конус и паралелепипед. Флотилия лодки с разперени ветрила приличат на лениви пеперуди. С промяната на гледната точка пейзажът приема нови форми – като самолет с променлива геометрия на крилата.

Местната телевизия върти филми със сюжети от Американската война. Като че ли пред самата себе си и пред света страната няма с какво друго да се гордее, освен с миналото – героично, многовековно и скорошно, но все пак минало. Време е войникът да забрави оръжието и заживее  като работник.

Вече седмица време, откакто сме хвърлили котва сред островите, трима полицаи са денонощно на борда, фотоапаратите са заключени в помещение с печат на вратата, но докер не сме виждали. Не можем да влезем в порт Хънгнам с пълен товар поради газенето, трябва да облекчим с 60 процента. Наблизо два кораба разтоварват ориз и около тях има някакъв шемет, докато ние носим в хамбарите 13 000 тона железен концентрат, кой ще ни обърне внимание? По двата борда ни обсаждат 6-7 лодки, плетени от бамбук и „херметизирани“ с катран. На кърмата изгребват вода, а на носа гори огнище. Рибарски като препитание и семейно жилище като функция.

Под пълна пара върви разменна търговия, както във ветроходните времена из безбройните тихоокеански острови. И двете страни са еднакво доволни поради това, че дават нищо срещу нещо. От месеци нямаме кисело мляко, полагащите ми се по охрана на труда пакети сухо мляко са ми напълно излишни, също и празните пластмасови бутилки по 1,5 литра, които бяха пълни с вода от Албания. Срещу две сухи млека и едно празно шише се сдобих с бутилка водка и връзка с 12 банана. Такова изобилие в каютата си не помня: кокосови орехи, каси севън ъп и тоник, бира Асахи и Хайнекен, банани, запасите от газирана и минерална вода не ги броя. Но с всичко това плюс доларите не се живее, след писмата, получени в Сингапур, доста от момчетата напират да хващаме обратния път. Блажени вярващите. Най-популярна на борда е сръбска песен с основен мотив „те си ме чакала“. Може да съм авантюрист, но нямам нищо общо с пройдохата от песента, тогава защо да не се надявам на най-женското качество?

Рано сутринта 4 баржи по левия борд зарадваха очите ми. Излизам по обед от „валутната зала“ (машинното отделение) - няма ги. Използвали са ни като временна стоянка. Наблизо е „Капитан Плаушевский“ със седалище Одеса. Корабът е тук почти месец преди нас с товар разно, а екипажът сам си върши и докерската работа. Първият помощник (вуйчо) реши да направи посещение на вежливост, бидейки негов антураж в подобни начинания също бях в лодката. Съветският помполит ни посрещна по гащета, редови работник в хамбара. Поговорихме 15-20 минути на крак, той се извини, че не желае да използва посещението ни като причина за отсъствие от работа. Екипажът им всъщност е във всекидневен съботник в чест на 70-годишнината на Великия октомври. Домакинството пое главният механик и категорично заяви, че няма да допусне гостите от братската страна да се  върнат без почерпка.

Все пак беше ми позволена волността да отида до информационния кът, за да науча нещо за патрона на кораба. Да, млад човек, загинал в Отечествената война още през ноември 1941 г. като капитан на санитарния кораб „Армения“, транспортиращ ранени от Севастопол. Готов бях да попия още подробности, но третият механик буквално ме отмъкна към каютата на шефа си. Виетнамска водка с български доматен сок. Твърдо отказахме варианта „ до дна“, затова пък пресушихме по бутилка от естествено газираната минерална вода „Боржоми“. Тръгнахме си с лодка на „Капитан Плаушевский“, водена лично от доста пийналия главен механик. На пълен ход опита да прекара лодката между борда и котвената верига. Не се получи, поради удара техен моряк цопна във водата, аз се задържах само затова, че бях трезв като репичка. Помогнах на мокрия колега да се върне на борда и кабелт разстояние до „Каравелов“ преминахме без повече инциденти.

Тримата полицаи от охраната на кораба се смениха с други трима, липсваха признаци за начало на разтоварването, единствено развлечение си остана разменната търговия. Добчо се сдоби с кученцето Майк, палубен моряк – с котарака Мърльо, на кърмата се появи кафез с две кокошки, а домакинска команда спретна нещо като кочина – дом  за прасето Ана-Мария, придобито срещу картон цигари „555“. На брега страдах от постоянен недоимък на време, тук попаднах в дупка поради излишък. Най-сънливата вахта 04 – 08 часа нарекохме „кандидатстудентска“ – отиваш да будиш колегата, а той чете вестник, отпечатан преди повече от година. Тръгнаха безсмислени и безпричинни свади по двойки. От няма нищо в машинното отделение боцманът и Добчо настръхнаха, само енергичната ми физическа намеса не ги остави да станат на кълбо.

Работата досади и дотежа. Със Стефо се хванахме да пасваме клапан на главен двигател, нещо, което друг път сме правили за около 3 часа, този път не ни стигна денят. Вечерта събранието бе свикано за обсъждане коефициента на трудово участие, но нещата се изместиха. Като привърженик на либералните порядки капитанът прие, че след 8-часовия работен ден всеки от нас се прибира „вкъщи“, значи е допустимо да релаксира с малко концентрат, но умната и с мярка. Не можем да си позволим брегова слободия. Призова всеки да си намери смислени занимания срещу рейдовата скука и сам предложи решение, посрещнато със стадионни възгласи. На смени екипажът може да излиза с лодка сред островната броеница.

Ден Акапулко. Скитосваме с лодката сред островното великолепие, завираме се под прохладни скални сводове и причудливи скулптурни изпълнения от длетото на природата. Ровим с боси нозе в пясъчните ивици, плуваме в игра на водна топка. Моряшки дар, какъвто не би могъл да ми предложи и най-добрата туристическа агенция. Събрах една торба охлюви, миди и всевъзможни черупки от западния бряг на Тихия океан. А Мишо Градското ме изплаши с рисковано скално катерене доста нависоко, заради разкошно тропическо цвете, което да украси моряшката каюта. На борда ни посрещна акция за пръскане с „Байгон“ против хлебарки. Всички на кърмата. Барото почерпи по бира по случай навлизането в шестия месец след отплаването.

Изненада. Преди обед един шалан домъкна два грайфера. Стовариха ги върху 4-ти хамбар, после и докерите и шаланът се загубиха. Пак не е малко за един ден, все отнякъде с нещо трябва да се започне. Ама и ние по друг начин работим след „Акапулко“. Сменяме фенер на 6-то движение на главния двигател. Досега не беше ми се случвало да стъпя върху бутало, валоповоротката да завърти и да изчезна в зейналата паст на цилиндъра. Това все пак не е двигател на лек автомобил.

Най-после сме обсадени с шалани, а на борд се залепи техен кораб тип пасажер, който всъщност е общежитие на бригадите, които работят на рейда. Разбира се, че подават кабел и ни ползват като безплатна електростанция. Разтоварването започна като шоу. Комично. Единият грайфер веднага излезе от строя. Смехотворни 200 тона концентрат за цял ден. Начало има, а край – ще видим.

Този път лодката ни отведе до градчето Хонггай. Семпло, с най-представителна сграда - пощата. Нагли хлапета обсаждат лодката и просят цигари. По улиците – стари зилове, малко японски мотоциклети и преди всичко велосипеди. Възрастни жени мъкнат на рамо огромни товари. На пазара може да се намери дори сапун „Флора“, „купуван“ от български кораби. Малко градче, а какво многолюдие, поради изобилието на сламени шапки пазарът всъщност е под покрита площ. На рейда неприятна гледка са никога невиделите блажна боя катери, баржи, корабчета, а на брега ме сепна малолетната азиатска жестокост. По-големите бият по-малките деца със садистична наслада, докато видят изкривени от  болка лица. Много са раните, които войната оставя по снагата на един народ, но тази е от най-смущаващите.

На борда ни посрещат с вест, която едва ли радва някого. Радиограма от параходството – след Виетнам следва КНДР (Северна Корея). Мишо Градското все пак успя да се пошегува:

- Градско, на тебе ще ти връчат символичната Златна котва за колекция от тъпи пристанища. Вече имаш Куба, Албания и Виетнам, ето ти и черешката на тортата – Северна Корея.

Обаче бързите моряшки калкулации показват, че вероятността да се приберем за Нова година не е повече от 50 процента.

 

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ