Помните ли детето, което се разстрои от текста на народна песен? Разказахме ви за него и майка му, която попита дали това произведение трябва да бъде в учебната програма.

В "Троица брата града градяха" е застъпен легендарният мотив за вграждането на млади жени в сгради, за да се умилостивят свръхестествени сили. Майсторите били трима братя, които строили през деня, но всички рухвало през нощта. Така те решили, която от невестите им дойде първа на следващата сутрин, тя да бъде вградена в строежа. Само най-малкият брат не споделил на своята съпруга готвения ритуал, а тя пристигнала...

Именно тази история, изпълнена със символика е довала до сълзите на детето.

С GlasNews.bg се свърза фондация "Родов Завет". Те пожелаха да изразят мнението си по темата.

Публикуваме без редакторска намеса.

"Повод за написването на тази статия стана резонният въпрос на една майка, чието дете много се разстроило, когато в училище прочели текста на едноименната песен от нашето заглавие. Текстът е познат в няколко версии, тъй като песента е широкоизвестна и пята поколения наред.

Фолклорна песен разстрои петокласник. Майката: Редно ли е да е в учебника?

Разликите между различните версии на песента са в детайлите, но не и в смисъла. А ето че за днешния високообразован, но за съжаление като правило бездуховен или другояче казано – материалист човек, именно смисълът е този, който убягва. Буквалното разбиране на текста води до естествената реакция на детето, което е чиста душа, дълбоко да се разстрои. Та нима е възможна такава жестокост – да се вгради жив човек, при това млада жена, кърмеща малко дете, в основите на някаква си къща или пък мост, само за да потръгне строежът? И що за народен гений е този, който възпява такова безумие? Нима наистина е редно това да се преподава в 21-ви век?!?

Да, погледнато буквално, въпросът е резонен. Но още по-резонен е въпросът: Нима няма, нима не е останал никой, който да може да разтълкува написаното и завещаното от народната мъдрост на децата? Има безбройни публикации в Интернет, които представят този толкова разпространен сюжет по всички земи, населявани от българи през древността – от делтата на Дунава до днешна Унгария като едно езическо вярване и дори едва ли не като обичай, който се е практикувал в действителност, черпейки фактология от намерен скелет в основите на джамия в Мадара, за който дори не се знае дали е бил вграден или просто основите са били построени върху стар, неразкрит гроб. А това, което със сигурност се знае, е че изконната вяра на българите никога не е предпоставяла да се строят джамии, камо ли да вграждат живи хора в тях. Дори в учебниците по литература не открихме смислено обяснение и разясняване на образите, вплетени в песента, а само това, че едно време хората вярвали в мита, че за да е устойчив един строеж, в него трябва да бъде вграден човек или негова сянка (това потвърждава и Димитър Маринов в „Народна вяра“ стр. 318, 319). Някъде се говори за дълг към обществото, чест, морал  и прочее, които не само че нямат нищо общо с посланието на песента, но и поднесени с нея, без обяснение на скритото ѝ значение, имат точно обратния ефект в съзнанието на децата.  Що за дълг е това да вършиш такова безумие? Каква е тази тежка дума, с която си се задължил и с цената на всичко добро и човешко трябва да спазиш? Объркването става още по-голямо, когато се сравнят различните версии на текста на песента. Докато в една от тях се казва само, че другите двама братя предупредили жените си да не идват, а пък Стоян на своята нищо не казал, в друга версия дори се разказва, че той съвсем ясно ѝ е заръчал да стане рано, да му приготви погача и да дойде на градежа да я донесе – нещо, което тя с голяма любов и старание изпълнила. Нима можем да допуснем, че предците ни са имали предвид това, че Стоян (или Манол) е мразел жена си, от която е имал невръстно дете, което тя още кърмела, та затова ѝ е заръчал рано-рано да дойде? Или просто той е бил най-глупав, най-наивен, готов да жертва съпругата си заради работата? Трето обяснение (може би прието като най-приемливо за децата) е, че той всъщност хем не искал да изневери на дадената дума, хем искал да я предпази, като й дал много задачи, но видиш ли, тя била толкова старателна и любяща, че ги изпълнила рано-рано и пак се оказала първа на градежа. От това обяснение обаче единственият смислен извод, който може да си извади едно съвременно дете, е че Стоян е наивен глупак и като него не бива да се постъпва.

Но нека започнем отначало, за да разкрием на читателя посланието на песента.

„Троица братя града градяха“. Защо трима? Защото човешката природа е троична – дух, душа и тяло. Тук не се разказва някаква буквална случка или история, в която има трима участници. Българските народни песни и приказки много често са с преносно значение, говори се със символи – казва се едно, а се има предвид друго. Белият град е доброто, което човек е призван да гради в живота си, неговите добри дела, ако щете, неговото съкровище на небесата, неговият вечен дом. Бялото винаги е образ на святостта, Белият град – на Божието царство, на вечните жилища. Предците ни са вярвали, че земният живот на човека му е даден за да съгради в себе си такава светла личност, която да може да продължи да живее дори след смъртта на тялото, която да достигне до възкресението на мъртвите и поради добрите си дела да получи оправдание от Бога (защото неминуемо в живота си всеки човек прави и грешки). Целта на добродетелния живот е човек не само да не бъде осъден, а дори да получи и награда, но не каква да е, а най-голямата, именно – вечен живот. Затова в много други песни, приказки, обичаи и обреди се изобразява, по един или друг начин, Вечният съд – там където след смъртта човешката душа се явява пред Бога и биват претеглени делата на човека на неговата велика и точна везна – и ако добрите са повече от лошите, човекът бива оправдан, ако ли не – бива осъден.

Да си спомним в тази връзка и прословутия разказ на Ангел Каралийчев „Грехът на дяда Ивана“, който също черпи сюжет от народната вяра и също се изучава в училище. Но вярата на нашите предци не е била въздушна, както сега някои хора вярват, а твърда, равносилна на знание. Както човек знае, че две плюс две е четири, така и те са знаели за Божият вечен съд, затова по много и най-различни начини все това са изразявали, това знание са преподавали чрез народните обичаи и на децата си, като най-важно за живота на човека. Затова народният гений е облякъл това знание в прочувствени образи, носещи посланието за нравственост,  които да докоснат най-фините трели на човешкото сърце, и да се помнят цял живот, какъвто е и случаят с песента, която разглеждаме.

„Тримата братя“ Бяла града градят, денем по слънце градят, нощем по тъмно се руши. В други версии денем градят мост, който нощем водата отнася. Това описва какво се случва в живота на човека. Човек, който е дух, душа и тяло, по принцип има стремеж към доброто и гради Белия град – своето светло Аз, старае се да бъде добър. Но това е възможно само „денем, по слънце“. Слънцето в нашата традиция винаги е образ на Бога и на Доброто (Димитър Маринов – „Народна вяра“ стр.30). Тоест, само когато човек е огряван от Божествената светлина – Словото на истината, само тогава той е способен да върши добро. Когато обаче дойде нощ в живота на човека (а това неизменно става, именно както нощта сменя деня, а нощта означава зло, което изкушава човека да сгреши - невежество, незнание), тогава съграденото до момента се срутва, тоест може много добри дела да е направил, ако обаче след тях извърши зло, те не му се броят.

И така, „тримата братя“, виждайки, че работата им се руши,  правят обрек да вградят първото либе, което влезе. Това вярване е много, много древно - цели хилядолетия, общо е за много народи и е в основата на всяко добро, постигнато от човешката цивилизация. То отразява разбирането, че за да устои този духовен градеж, човек трябва да жертва най-ценното, най-скъпото на сърцето си. Какво означава това? Не кървави езически жертвоприношения, а да посвети на Бога, и то с радост, с цяло сърце това, което му е най-мило, с ясното съзнание, че по този начин не го обрича на гибел, нито го губи, а напротив – съхранява го завинаги, а с него и себе си. Именно за това третият брат заръчва на обичната си невеста да дойде. Третият брат (също и в други приказки – например „Тримата братя и златната ябълка“) е образ на духа на човека, който се покорява на Божия Дух - тази част от човека, която чрез доброто побеждава злото, на което другите му две части – тялото и душата не могат да устоят. Тялото си иска своето, душата често се раздвоява в различни настроения или мнения, но духът – той е мястото на нашата съвест, мястото, което ако се осветява от Слънцето, става източник на светлина в разума на човека и така човек гради, а не събаря. Можем също да кажем, че третият брат е образ на този човек, който винаги постъпва правилно, който неизменно се увенчава с победа.

Истинността на тази теза се потвърждава и от последните строфи на песента, където невестата вместо да иска от двамата братя да я пуснат, им казва: „Ой, стрици, стрици, същи девери, изградете ме от дясна страна, от дясна страна на Бяла града, та да си храня малкото дете“ . Не се връзва никак, разбрано буквално, нали? Хем иска да я заградят, вместо да я пуснат, хем пък да я заградят отдясно, та да си храни детето?!? Дясната страна в народното вярване е винаги добрата страна. Там именно, отдясно на Бога, стоят праведниците в Божието царство. А отляво са непокорните, блудниците, грешните, псетата, които отиват във външната тъмнина (забележете), където е „плач и скърцане със зъби“ – тоест яд, че вече всичко е свършило и нищо не можеш да направиш. Вече разбрахме, че „вярната невеста“, която се вгражда, е това, което е най-милото, най-любимото за човека, сиреч самата му душа. А невръстното дете, което „невестата“  ще храни, когато е „изградена отдясно“, е отново именно това светло негово Аз, самата същност на човека, която „гола“ ще се яви пред Бога в часа на смъртта. Тази сцена може да се види изобразена по външните стени на манастирските църкви, например в Рилския и Троянския  манастир, и не е имало българин в онова време, който да не я е виждал или да му е било все тая, как ще се яви пред Бога в тоя ден и час, за който никой не знае кога ще го споходи.

По този начин целта на градежа е изпълнена – съграден е Белият град, а и детето – това светло естество, родено от Бога в душата на човека, което в началото е малко, беззащитно, невръстно, ще бъде отхранено, докато порасне до пълнолетие и достигне да стане по образ и подобие на своя Родител. Това са два образа на едно и също нещо, вплетени в текста на песента.

След като знете вече всичко това, мисля, че и сами можете да си отговорите на въпроса – трябва ли да се преподава или не. И ако има кой да обясни на децата истинското значение на думите на тази песен, дали те ще се разстройват от нея? Разбира се, съгласен съм, че на учениците в пети клас ще им е по-трудно да разберат, а и на учителите да им обяснят дълбоките концепции, вплетени в текста. В този смисъл и аз, като майката, задала въпроса, смятам, че би било добре песента да се преподава в по-горен клас."

Автор: Пламен Иванов