Досега си мислех, че Трайчо Трайков ми напомня с нещо на легендарния актьор Бъстър Китън от времето на нямото кино, известен като “каменната физиономия” заради рядкото му умение да се шегува без да се смее.

Каменната физиономия”, впрочем, е атрибут от поведението на монголските воини, изградили най-голямата империя в човешката история върху една пета от планетата-единствената по-голяма от днешната имперска Русия ( практически върху почти цялата територия на известния на на евразийците тогавашен свят). Обучавали ги да не издават  страха, вълнението си и да понасят болка. Пренесло се е като манталитет върху т.н. индианци , чиито прародители са били монголите, прекосили по време на Ледниковия период заледения Берингов проток и населили безлюдния дотогава Американски континент, смятат някои днешни изследователи ( Кон Ийгълтън споменава тази хипотеза в бележките към неговите пет тома, посветени на монголските завоевания).

Отплеснах се- за малко да стигна до любимия на Хитлер “Винету”…

“Каменната физиономия” Трайчо Трайков вече показа умението си да реагира мълниеносно с шеги на тезите на своите опоненти без да се хили самодоволно на собственото остроумие ( като един Калфин, например, на когото очевидно са му наредили да бие Трайков по линия на гримасниченето с постоянна усмивка на уста). Възможно е онези, които не познават Трайков добре, като моя милост, да го смятат за “сухар” ( което е доста по-добре от “въздухар”).

На благотворителен бал за кампанията си в София Трайков разказал онзи ден вица за деградацията на нацията от “бай Ганьо, през бай Тошо, до бай Кой”. Проправителствени сайтове показаха видео от този момент и се възмутиха с цялото си жълто лицемерие от “цинизма” на кандидата за бъдещ президент. Както се видя, Трайков предизвика голям смях в залата ( авторът на смешката май е Самуил Петканов от сайта “Неновините”).

В Пловдив обаче Трайчо Трайков вчера е атакувал още повече представата за него, като строг технократ, който може и да е много умен, ама е прекалено сдържан емоционално и в това отношение му липсвала “харизмата” за политик ( като непрекъснато хваления за “харизмата” му на селски побойник Борисов?).

Като стана дума за “харизмата” : единственото нещо, за което Цецка Цачева се сеща като самокритика, е това, че не умеела “простичко” да общува с хората ( по подобие на простия си шеф, който хиляди път е изричал цинизми, но при изблика на Радан Кънев срещу него с циничен израз побърза да го нарече “простак” на когото трябвало да се отговаря с мълчание – по тази логика всички ние би трябвало да мълчим непрекъснато и да отказваме да коментираме самия Борисов).

Ще си позволя да се включа като свидетел в разговора за простащината, за да изоблича циника Борисов, известен на мнозина с долнопробния си език за жените. Говорейки ми на “ти”, без да се познаваме лично, още при първата ни среща в БТВ, където беше пристигнал за участие в предаването ми “ В десетката” като изгряваща генералска звезда в “царското” МВР, Борисов ми се представи по следния начин: “Ние е..чите трябва да се подкрепяме”. На учудването ми ( да не ми е “светил” в кревата, я!) бързо обясни, че аз имам много деца и затова в неговите очи минавам за “е.ач”, за какъвто той има и себе си, естествено ( без да има много деца).

Но да се върнем на темата за “страдащия” от липса на харизма Трайчо Трайков. Оказва се, че той се включил на предизбрно събитие в Пловдив в изпълнението на групата “Акага” със соло на тромпет, съобщава сайтът OFNews.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не знам дали самият Трайков би приел такъв паралел, но в това отношение между изборите в САЩ и в България се появи първата ( вероятно и последна) прилика. Нарича се Клинтън. Тъкмо Бил Клинтън свиреше на саксофон  в качеството си на кандат-президент, че и след това. Шансовете фамилията Клинтън да се завърне в Белия дом сега са големи.

А “ българският Клинтън” с тромпета? Ще му бъде трудно да привлече гласоподавателското внимание на оглушаваната дълго с йерехонските тромпети на пропагандата масова публика, но поне вече знаем, че се спука лъжата за липсата на алтернатива на простотията и двуличието, които второ десетилетие са монополизирали управлението на България под формата на менкане на порции в лявото и дясното простанство.

Share on Facebook