Гор-чи-во!

"Ние даваме точките, те дават премията"

GlasNews.bg 18:00 24.10.21 0 46249

Подготвяната за печат книга „Футболът, тази болка отляво“ предлага четири гледни точки като се започне от спомените за началото, емоциите и страстите, битките, болките, себепреодоляването, жаждата за победа по правила, които не всички спазват… Разказват четирима пловдивски ветерани: Иван Глухчев, едно от големите имена на „Ботев“, Георги Василев, най-сърцатият футболист, обличал фланелката на „Локомотив“, Михаил Георгиев, единственият поливалентен състезател, играл на ниво „А“ група за четирите пловдивски отбора, журналистът Нейко Дамянов, в чиято биография има страничка с аматьорски футбол.

Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.

Георги Василев

Нямам мач, изигран „Горчиво!“ От тези, в които публиката като на сватба скандира „Гор-чи-во!“ А футболната целувка е карикатурна и фалшива.

Преди дербито „Локомотив“ – „Ботев“ и двата отбора бяха събрани на режим в Пазарджик, при това заедно. Никога не е било. По това време „канарите“ бяха закъсали, направо заседнали на предпоследно място в таблицата. Нашето положение също не беше розово. Разбра се, че има разпореждане лично от Дража Вълчева, шефка на окръжния комитет на БКП, този мач да завърши с братска делба на точките, за да се запази шансът на Пловдив да има два отбора в „А“ РФГ. Обявиха на разбора: „Момчета, положението е такова и такова“.

Веднага предложих да вкараме един или два гола, да се подсигурим, пък тогава да пускаме гювеч. Думите ми останаха без последствие. И както бях вписан в тимовия лист, така непосредствено преди мача отпаднах от групата. Значи в момента за собствения си отбор съм изглеждал по-опасен, отколкото противниците.

Георги Василев: "Нямам мач, изигран Горчиво"

И какво стана? Около 20 минути преди края на мача Динко Дерменджиев вкара гол. След което „канарите“ направиха барикада пред вратата си и… Сбогом, Гергино („Локомотив“ – „Ботев“ 0:1, 03.04.1966 г.).

След мача нашите съжаляваха, че не са ме послушали, но това е положението. За привържениците и на двата отбора този мач си остана „лъжливото овчарче“, така се помни и до днес. По-добре, че не участвах в този маскарад. Отзивите бяха, че сме били сочени за фаворит, но „Локомотив“ е показал наивна и бездушна игра. По вестниците също може да се пишат глупости.

А на един мач в Ямбол срещу „Лъсков” играх с температура, вкарах гол, но вместо да ме поздравяват, ми се развикаха:

- Ти луд ли си бе, пари са давани!

Да, луд съм. Нямам сватбарски мач.

Иван Глухчев

В края на шампионата 1985/86 г. имахме последен мач във Варна. Вече бях старши треньор на „Ботев“. Дойде при мен представител на „Черно море“. Предложи уговорка за резултат, благоприятен за варненци, чийто отбор при загуба напускаше „А“ РФГ. Не се съгласих, казах, че сме дошли като футболен отбор, а не като театрална трупа. „Черно море“ загуби мястото си в първа дивизия, а аз нито за момент не изпитах вина за това.

Иван Глухчев: "Макар и рядко, случваха се уредени мачове."

Случвало се е и обратното. Веднъж на мач в Пловдив помогнахме на „Черноморец“ (Бургас) да се спаси от изпадане. Не съм знаел за уговорката и в хода на мача Добри Ненов ме смушка: „Ти какво си се разтичал, не знаеш ли, че мачът е уреден?“.

Тези неща не са похвални и не са безобидни, но по мое време бяха редки и почти са изтрити от паметта ми.

Михаил Георгиев

Отпред винаги стои цел, която дори изглежда благородна – трябва да се помогне. Така в края на сезон 1964/65 г. на стадион „Ботев“ направихме приятелско реми с „канарите“ („Ботев“ – „Спартак“ 1:1, 27.06.1965 г.). Особеното е в това, че нямаше нищо предварително уговорено, заварката стана по време на мача. Експедитивно. Влязох на смяна 20 минути преди края при резултат 0:1 за „Спартак“. Минути след като се появих на терена, Виден Апостолов изравни. Необичайно е да се мотаеш и да се правиш, че играеш футбол, добре че такива ситуации не се случваха често.

Михаил Георгиев: "А уж целта е благородна - трябва да се помогне".

През пролетта на 1968 г. вече бях с жълто-черната фланелка след реорганизацията на футбола в Пловдив. Още не беше минала година от т.нар. обединение през 1967 г., трябваше да изглежда, че нещата вървят добре, а „Марица“ се нуждаеше от помощ, за да запази мястото си в „А“ група. Така каршиякалии, все бивши спартаклии, надвиха с 4:2 новото име „Тракия“. Този път работата бе опечена предварително от ръководството, дори бяха известни бизнес параметрите: „Ние даваме точките, те дават премията“. Участвах в театрото само през второто полувреме.

Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ