Деян Начев:

Къде свириш, на кого свириш и за какво свириш

GlasNews.bg 18:00 06.11.21 0 66196

Подготвяната за печат книга „Футболът, тази болка отляво“ предлага четири гледни точки като се започне от спомените за началото, емоциите и страстите, битките, болките, себепреодоляването, жаждата за победа по правила, които не всички спазват… Разказват четирима пловдивски ветерани: Иван Глухчев, едно от големите имена на „Ботев“, Георги Василев, най-сърцатият футболист, обличал фланелката на „Локомотив“, Михаил Георгиев, единственият поливалентен състезател, играл на ниво „А“ група за четирите пловдивски отбора, журналистът Нейко Дамянов, в чиято биография има страничка с аматьорски футбол.

Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.

Нейко Дамянов

Скучаят футболистите в рая и с разрешение от Всевишния канят колегите си от ада да направят един турнир.

- Какъв е смисълът – отговарят им. – Вие ще загубите още преди мачовете да започнат.

- Хич не си въобразявайте - докачат се. – Макар че сме в рая, въобще не сме ангелчета и с дяволски футбол няма да ни уплашите!

- Да, ама всички съдии са в ада, нито един няма при вас.

Тук долу, далеч от райските селения, човек твърде рано се уверява, че има три неща, които трябва да се приемат безропотно: лошото време, данъците и футболното съдийство. Самият Жозе Моуриньо поупорства, пък се предаде. Като треньор на „Реал“ (Мадрид) през 2010 – 2013 г. в началото насърчаваше футболистите да протестират против всяко спорно решение на съдията, но преди един мач срещу „Барселона“ се пречупи и постанови: „Никакви разправии със съдията!“. Абсолютната власт на рефера, решенията му, взети за част от секундата, които завинаги стават присъди от последна инстанция, отдавна са превърнали човека със свирката в най-недолюбваната персона. Всесилните служители на КГБ имаха непоклатима логика: „Посочете ми човека и аз ще му намеря престъпление.“ Само едно, но достатъчно. Любителите на футбола са доста по-щедри: Посочете ми съдията и аз ще ви припомня 10 причини да бъде псуван и освиркван.

„Похвални“ слова не липсват – напротив. „Истински грабеж! Немислим позор!“ Реакцията е на кмета на Валядолид след мача „Барселона“ – „Валядолид“ 1:0, гол в 90-а минута, 05.04.2021 г. Съдия Хайме Лагре.

„Главният корупционер“ Антон Генов (ветеринар от Габрово) остави свирката поради пределните 45 години. Но остават Георги Йорданов, Таско Тасков, Ивайло Стоянов, Радан Мирянов, Светослав Тодоров, Стефан Спасов. Генов бе със забрана от УЕФА за известен период да свири международни мачове заради корупция“ (Вестник „Акцент“, 8 – 14.12.2011 г.).

Въпреки че е със спрени права, под чужда самоличност пловдивчанинът Лъчезар Йонов с асистенти Емил Митев и Петър Тарълов ръководи в Турция контролния мач „Вердер“ – АЗ “Алкмаар“ 2:1. И съвсем безпричинно и необяснимо дава 10 минути добавено време. Дори от скамейката на губещите холандци, които биха могли да изравнят, му подсказват, че е крайно време да даде последния сигнал. Не, той си е наумил да добута до кръглото 100. Обикновен международен скандал по средата на януари, 2012 г.

На стадион „Васил Левски“ в София завършва мачът „Славия“ – „Локомотив“ (Пловдив) 1:1 (11.11.2018 г.). Веднага след свирката куп играчи заформиха здраво меле, но без шамари. Както припламнаха страстите, така и угаснаха. Към съдията приближи Илиян Мицански от „Славия“ и му каза нещо. Реферът Петър Костадинов мигновено се затича след оттеглящия се Димитър Везалов от „Локомотив“ и му показа червен картон. Митко бил го псувал цял мач. Кого - съдията или по принцип всичко наред, след като Мицански влезе на смяна през второто полувреме и дори в 62-рата минута вкара изравнителния гол. Това, ако не е уникат, е рядък случай – футболист да види червен картон след край на мач по „доклад“ на съперник. Царя попържа, бие негрите и т.н. Везалов отнесе два мача наказание от Дисциплинарната комисия, съотборникът му Анте Аралица – също два мача, а Симеон Райков („Локомотив“) - цели пет! И нито един санкциониран футболист от отбора домакин херувим. Това е положението, след като „Локомотив“ игра с изцяло черен екип срещу белия отбор.

Ето и фрагмент от често наблюдавана картина. „Локомотив“ – „Берое“ 1:1, 12.03.2021 г. Макоута („Берое“) нахлу в наказателното поле и едва докоснат рамо в рамо от защитник, театрално прегърна тревата. Вместо да покаже жълт картон за симулация, Волен Чинков свири дузпа, каквато десет други негови колеги не биха присъдили. Гол № 249 на Мартин Камбуров, на когото в този момент трябваха още 4 дузпи, за да достигне рекорда на Петър Жеков. Тъй като всеки футболен фен може да посочи доста такива примери, какво да заключим? Съдиите режисьори развратиха футболистите актьори. Но в театъра аплодисментите са по регламент и от учтивост, а на стадиона псувните и дюдюканията са от душа.

Към низовите групи в областите не е за надникване, там се реферира 90:10 за отбора домакин. Това вече е фарс. Така са закърмени и момчетата от юношеските групи. Вижте извадка от дневника на Стефан Драганов (Чоната) за мача „Хеброс“ (Харманли) - „Локомотив“ (Пловдив) 2:3, 25.09.1983 г. Спазена е пунктуацията на 17-годишния юноша, отбелязал 2 гола за „Локомотив“: „Съдиите бяха много „прецизни“. Вдигнаха много несъществуващи засади. На доста нарушения си затваряха очите. Отсъди дузпа, което първо не умишлено се удари в ръката на Александров и второ беше отвън на наказателното поле.“

Най-грубиянското световно първенство си остава това в Чили през 1962 г. Още в квалификационните групи се случиха три фрактури на долни крайници. Доминация на защитите и либерално съдийство, а жълти и червени картони влязоха в употреба след 8 години на световното първенство в Мексико. Още по-дълго се проточи въвеждането на електроника, въпреки безброй фрапиращи съдийски грешки. На мача Германия – Англия 4:1, 1/8 финал на световното първенство през 2010 г., топката бе на половин метър зад гол линията, но попадение нямаше. А голмайсторите с ръка? Да не пропуснем класиката на Марадона в мача срещу Англия на световното първенство през 1986 г., станала известна като Божия ръка, Раул Гонзалес („Реал“ – „Лийдс), Лионел Меси („Барселона“ – „Еспаньол“). Също и Тиери Анри (Франция – Ирландия, бараж за световното първенство през 2010 г.). Ако беше срещу Германия, Айфеловата кула щеше да стане на скрап.

В тениса и волейбола отдавна навлезе „ястребово око“, най-после и във футбола има „видео асистънт рефъри“. Намери се начин да се спазва правилото от 1913 г. „стената“ при фал да се гради на 9,15 метра. Остава международният Борд на футболните асоциации да коригира правилото за засада. Не може, по-скоро не бива, връх на обувка или предимство от една капачка на коляно да убива най-хубавото във футбола, да се спират атаки и отменят голове. Да, обсъжда се вариант правилото за засада да важи при просвет между телата на нападател и защитник. Това вече е друго и вероятно ще се приеме. И ще повиши резултатността.

Не всичко, свързано с футболното съдийство, е в негатив. На финалния мач Германия – Аржентина 1:0 на световното първенство в Бразилия (2014 г.) Никола Рицоли би могъл, при това основателно, да покаже поне 3 червени картона, но той удържа играта дори малко над правилата, за да се реши всичко на терена при равни обстоятелства. Накърни правилата в полза на духа на играта и това в много по-голяма степен удовлетворява чувството за справедливост.

Не за да се извиня на Волен Чинков за написаното по-горе, ще спомена мача „Локомотив“ – „Лудогорец“ 3:2, 20.02.2021 г. Класика в дъжда, драматургия със завръзка, обрати, кулминация и затаен дъх от първата минута до последната свирка на Чинков. Съдията остана незабележим, сякаш встрани от завладяващия спектакъл. Слава Богу, има и такива мачове.

Преди четвърт век топ реферът Атанас Узунов каза думи, които продължават да звучат актуално: „На Запад бизнесът около футбола е изцяло подчинен на играта. У нас надделяват груби интереси, защитавани безцеремонно. Доказахме, че българското съдийство е на европейско ниво. Обаче отношението към нас зависи от други фактори: качеството на футбола в България, състоянието на националния отбор, процесите, които се развиват в обществото.

Симулантите на терена не са съвсем безобидни, но все пак са дребни, дори жалки хитреци. Най-големият порок на обществото ни е мизерното съществуване – от това следват всички останали. Преди мача ЦСКА – „Левски“ се внушаваха очаквания за кървав гладиаторски сблъсък. Никой от двата състава дори не се опита да ми подхвърли язвителна реплика. Това бяха хора, изцяло заети със своята работа. Това е пътят към парите и перспективата не само във футбола.

Футболът е пари, много пари. На Запад обаче парите се хвърлят в спектакъл с огромна възвръщаемост. И у нас парите не са малко, но не се получава спектакъл. Моята задача е да пазя чистотата на играта в рамките на 90-те минути, без да се съобразявам с „нотите“ и „текста“ извън терена. Десетте заповеди Божии могат да бъдат кодекс на футболния арбитър. Безусловно! Не мога да ги подредя в тяхната последователност, но „Не кради!“ и „Не лъжи!“ са най-неотменимите повели. Прибавям и мъдростта на по-възрастния си предшественик Деян Начев: „Къде свириш, на кого свириш и за какво свириш.“ Мисля, че това са правила, валидни за България като цяло, за да осмисля мястото си в един динамично променящ се свят“ (Вестник „Марица“, 12.11.1996 г.).

Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ