Подготвяната за печат книга „Футболът, тази болка отляво“ предлага четири гледни точки като се започне от спомените за началото, емоциите и страстите, битките, болките, себепреодоляването, жаждата за победа по правила, които не всички спазват… Разказват четирима пловдивски ветерани: Иван Глухчев, едно от големите имена на „Ботев“, Георги Василев, най-сърцатият футболист, обличал фланелката на „Локомотив“, Михаил Георгиев, единственият поливалентен състезател, играл на ниво „А“ група за четирите пловдивски отбора, журналистът Нейко Дамянов, в чиято биография има страничка с аматьорски футбол.

Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.

Михаил Георгиев

1.

Такъв футболист като Георги Василев няма.

Нахлува в наказателното поле с топка в краката, спъват го, препречват му пътя, блъскат го, губи равновесие, подпира се с ръце, но се изправя, бори се до край. Единственото, което трябва да направи, е да се просне на тревата и дузпата е готова.

Така постъпват всички, но не и Гочето. Сякаш вместо крака имаше бетонни стълбове като Герд Мюлер. Много дузпи е спестил на вратарите. Питат го после в съблекалнята „Защо не легна бе?“ Мълчи. Беше футболист, а не актьор.

Той, ако беше като другите, нямаше да е Гочето.

Иван Глухчев

2.

В Пловдив се играеше коректен футбол, гостуващите отбори знаеха, че и „канарите“, и черно-белите ще ти дадат възможност да покажеш какво можеш. Без грубости и твърдост извън правилата. Такава статистика няма, но мисля, че в Пловдив по-рядко, отколкото другаде, футболист е напускал терена на носилка. Контактен спорт е футболът, но това не значи бруталност. Няма случай „Ботев“ да е стигал до победа не с футбол, а с корида.

Август, 1966 г. отборът на „Ботев” стартира шампионата, който ще завърши като шомпион с винаги коректна игра. Иван Глухчев е четвъртият от ляво надясно

През цялата си кариера като професионален футболист, която завърших като централен защитник, съм отстраняван от игра само веднъж. За тактически фал. Имам десетки мачове с персонална опека срещу „звездите“ на противниковите отбори. Никому не съм причинил синина по тялото.

Иван Глухчев (на заден план) отнесе много тежки контузии, но никому не причини синина по тялото.

Георги Василев

3.

Мач срещу „Ботев“ под висок волтаж. Преодолявам Виден Апостолов, а той ме фаулира, срутва се на тревата и реве, сякаш вече няма да стане и ще го изнесат на носилка. Симулация, долна симулация. Изтървах нервите, ритнах го и го наругах. Това ми е единственото отстраняване от игра.

Гостуваме на „Етър“. Знаеха, че срещу нас нямат шанс, и тръгнаха с бутоните напред. Финт, преодолявам защитник, а той така здраво ме фрасна през устата, че изплюх два зъба. Реферът не реагира и не спря играта. Побеснях. Тръгнах с топката напред и вкарах може би най-красивия гол в кариерата си. Два зъба срещу един гол.

Играем в Дупница и левият бек Митов е инструктиран да варди македонеца, т.е. мен.

- Тренер, за 10 минути той ке биде вън!

Вкарах гол. След мача Митов се оплаква:

- Тренер, я го ритам, той се не плаши.

Два пъти съм правил челна стойка в центъра на игрището, там, от където се изпълнява начален удар. Срещу „Левски“ и „Ботев“, все яки дразнители, как да не отпразнуваш успеха? Не е феър по отношение на противника, но е кеф и половина. Два пъти ме глобиха, обаче емоцията си струва парите. Възнамерявах да кандидатствам във ВИФ, нека да видят, че освен с топката, мога и нещичко от гимнастиката.

Само веднъж съм играл срещу „Локомотив“ в елиминационен мач за Купата на Съветската армия. Аз – състезател и играещ треньор на „Пирин“ (Гоце Делчев), Христо Бонев (Зума) – старши треньор на „Локомотив“ в първа дивизия. Хвана ме на бъзик: Да се разберем за 1 - 2 гола, че да не ви правим за резил. Отвърнах по същия начин: Вие внимавайте да не отнесете резила. Шантава работа – той на пейката, аз на терена.

Че като ги грабнахме, дай, дай… отнесоха загуба с 4:1. Със Зума имаме безброй мачове, винаги феър срещу съперниците, не можехме да играем „тактически“, когато случаят ни изправи един срещу друг.

След мача поех към Пловдив с автобуса на „Локомотив“. Увесили носове, хем ми беше жал за тях, хем не издържах:

- Момчета, вие да не сте отбор от подготвителна група?

Това е единственият случай, когато победата не ми е носила радост. Но това е феър – на игрището няма прошка, след мача няма празник.

Нейко Дамянов

P.S. Струва си към мача „Пирин“ (Гоце Делчев) - „Локомотив“ (Пловдив) и към нещата от футболния живот след толкова години да погледнем под лупа.

Черно-белите са актуалният носител на Купата на Съветската армия, през лятото са спечелили бараж, върнали са се в „А“ група и преливат от самочувствие. „Пирин“ играе в Южната „Б“ група, в отбора се е завърнал Георги Василев и това вдига нивото му. Гочето греши само в едно – добавя един гол повече към съвсем заслужената победа.

Мачът „Пирин“ (ГД) - „Локомотив“ (Пд) 3:1 е 1/32 финал от турнира за Купата на Съветската армия. Играе се на 07.12.1983 г. И това „че като ги грабнахме“ намира репортажно потвърждение във вестник „Пиринско дело“ (08.12.1983 г.): „На изключително тежкия и разкалян терен на градския стадион футболистите на „Пирин“ (ГД) надиграха по всички линии отбора на „Локомотив“ (Пд), постигайки заслужена победа с 3:1… След почивката натискът на „Пирин“ стана още по-осезателен… Въпреки че водеха в резултата, домакините продължаваха да играят подчертано нападателно.“

Но футболният живот наистина продължава и за 17 декемврийски дни на „Пирин“ му се събират 4 мача. На 14.12.1983 г. пиринци домакинстват на водача на групата „Миньор“ (Перник) и го побеждават с 3:0. Но три дни по-късно, на 17.12.1983 г., гостуват в Перник на „Миньор“, губят с 5:1 1/16 финалния мач за Купата на Съветската армия и напускат турнира. На 24.12.1983 г. „Пирин“ гостува на „Нефтохимик“ (Бургас) в последния мач от есенния дял на първенството и с гол на Георги Василев завършва 1:1. На върха на таблицата зимува „Миньор“ (Пк) с 25 точки, две по-малко има вторият „Пирин“ (ГД), но вижте головата разлика: Водачите имат 29:18, а „Пирин“ е с 30:11. Щом на върха на атаката е бомбардир като Гочето.

Коледно и новогодишно време, а момчетата около ветерана Георги Василев играят декемврийски феър футбол.

Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ

Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани II ЧАСТ

Победа срещу софийските грандове си беше подвиг по онова време СНИМКИ

Тук няма рефер, има лидер

В "Локомотив" – един лидер, в "Ботев" – много "воеводи"

И режим, далеч от "слабите ангели"

Футболът няма свобода за модни екстри

Футболът не може да мине само с детски охлузвания

"Ние даваме точките, те дават премията"

И карикатурни "тактически" целувки