Докато са на Земята, дори и най-некоординираните хора могат лесно да усетят дали се движат, стоят неподвижно, седят изправени или падат - за да направят това, те използват няколко системи в тялото ни. Ако обаче изключите гравитацията от уравнението, включите слушалки за виртуална реалност или седнете в движеща се кола, ситуацията става малко объркваща.

Въпреки това изглежда, че астронавтите могат лесно да се адаптират към микрогравитацията, докато са на борда на орбитален космически кораб, пише Science Alert. Резултатите от ново проучване показват, че учените не са открили видими промени в способността на хората да преценяват движението, докато са в космоса или след кацане.

Почти пълното отсъствие на гравитация по същество променя възприятието на астронавтите за движение, така че изглежда, че се движат по-бързо, отколкото всъщност. Но в същото време те все още могат точно да преценят колко далеч са изминали по коридора, използвайки визуални симулации по време и след космически полет.

Според главния автор на изследването, сензорния физиолог Лорънс Харис от Йоркския университет в Торонто, резултатите от работата на него и колегите му показват, че хората са в състояние изненадващо адекватно да компенсират липсата на нормална среда за нашата планета, използвайки своето зрение.

Човешката вестибуларна система по същество ни дава усещането за ускорение, накланяне или въртене и е един от начините, по които телата ни усещат промени в позицията. В космоса обаче микрогравитацията нарушава нашата вестибуларна система, премахвайки част от информацията, която обикновено обработва: постоянното привличане на гравитацията на Земята ни казва коя посока е нагоре.

Обикновено нашата вестибуларна система работи в тандем с нашата зрителна система, за да ни помогне да определим колко далеч, колко бързо и в каква посока сме се преместили. Но в орбита астронавтите изпитват по-малко „натоварване“ върху вестибуларната система и следователно в по-голямата си част компенсират липсата на нейната работа с помощта на визуална информация. Сега учените смятат, че зрителните ни функции се подобряват, когато вече не можем да разчитаме на вестибуларния апарат.

В своята работа Харис и колегите се опитаха да разберат как това може да повлияе на възприятията на астронавтите за изминато разстояние във визуални симулации по време на или след дългосрочен космически полет. Екипът също се опита да разбере дали промените в позата на тялото имат подобен ефект.

В проучването учените са тествали 12 астронавти: равен брой мъже и жени са били тествани преди, по време и след едногодишни полети до Международната космическа станция (МКС). След това учените сравняват резултатите си с тези на контролна група от 20 наземни участници. Преди заминаването и след завръщането си на Земята, астронавтите бяха тествани в седнало изправено положение и легнало по гръб; в пространството те се носеха свободно, но бяха вързани за гърба.

Резултатите предполагат, че малко след полета астронавтите леко надценяват разстоянието при визуална задача, докато лежат, в сравнение с тест, в който са седнали. По-късно обаче тези различия бяха заличени. В същото време учените установиха, че всъщност възприятието на астронавтите за изминатото разстояние по виртуалния коридор не се е променило значително нито една седмица, нито 85 дни след завръщането им на Земята.

Имайте предвид, че в по-ранно проучване Харис и неговият екип стигнаха до извода, че астронавтите нямат проблеми с ориентацията в космоса. Авторите на изследването отбелязват, че резултатите изглеждат много обнадеждаващи, тъй като те ясно показват, че астронавтите са "доста точно" способни да преценят колко са напреднали във виртуалното пространство.

Авторите на изследването признават, че работата е ограничена до малка извадка от няколко добре обучени индивида и следователно ще са необходими повече изследвания, за да се разбере каква роля играе нашата вестибуларна система при оценката на движението напред и дали гравитацията може да изкриви възприятието по други начини.