Предразсъдъците и стереотипите само за децата са много и преди всичко обикновено не се основават на надеждни резултати от изследвания. Всеобщото схващане е, че единственото дете е егоцентрично, егоистично, невъзпитано, арогантно. До преди няколко десетилетия да имаш само едно дете, дори беше широко осъдително от по-възрастните.

Но това, което винаги трябва да имаме предвид - особено когато говорим или характеризираме хората - е, че всяко дете, както всяка семейна среда, е уникално и не може да бъде описано чрез различни едноцветни социални клишета или възгледи, които са по-предубедени, отколкото да се позовават на науката.

Това е добре известно на повечето от нас, че всички съответни изследвания показват как в съвременните западни общества броят на децата, които едно средно семейство придобива, непрекъснато намалява с течение на времето, въпреки подобряването на жизнения стандарт.

Причините за това са: съществуването на по-ефективни средства за контрацепция и по-добра информация за тях, навлизането на жените на пазара на труда, брака и раждането на по-късна възраст, както и миграцията на голяма част от населението от провинцията към големите градове.

Може да се заключи, че броят на децата, които едно семейство има сега, е резултат от компромиса между личните стремежи и амбиции на всеки човек и мечтите му да има семейство.

Независимо от причините, поради които едно дете е единствено в семейството, повечето родители, главно поради множеството предразсъдъци, обикновено се чувстват раздразнени, ядосани или дори виновни, когато други коментират размера на семейството им и по някакъв начин изглежда, че искат да се оправдаят за това няколко пъти. Факт е също така, че тези родители са много по-загрижени за социално-емоционалното развитие и приспособяване на своите деца, отколкото родителите, които имат повече от едно дете.

За да усетим силата и влиянието на различните предразсъдъци, ще се позова на голямо проучване, при което родителите, които са имали само едно дете, са били помолени да оценяват само хипотетични деца, като ги сравняват със своите. Установено било, че тези родители са по-малко негативно настроени към собственото си дете, но като цяло имат негативно отношение към единствените деца като цяло. Има и изследвания, които показват, че не само родителите на единствени деца, но и самите деца имат отрицателни представи по въпроса. Такава всеобхватна атмосфера често води до приемането от единствените деца на тези негативни представи или предразсъдъци, което води до отрицателно въздействие както върху самочувствието, така и върху самооценката, които имат за себе си.

Потенциалните негативни последици обаче не спират до тук. Много родители решават да имат второ дете под предтекст първото „да не е само“.

Раждането на дете обаче, което не е резултат от истинското лично желание на двама родители, които могат да понесат такава отговорност, а е продиктувано от други фактори и причини, потенциално съдържа условия за възникване на различни проблеми като например пренебрегване, малтретиране, психо-емоционални затруднения и др.

Да си единствено дете си има своите положителни и отрицателни страни. Отговорът на плюсовете и минусите никога не е прост, а сложен и всеки път зависи от перспективата, към която подхождаме към въпроса. Всяка ситуация има своите предимства и недостатъци. Съществуването на някакви недостатъци обаче не е непременно нещо решаващо, трагично, необратимо или незаменимо.

Например, съществуването на други братя и сестри има различно влияние върху всеки брат или сестра поотделно, например в зависимост от реда на раждане, възрастовата разлика от останалите братя и сестри, специфичното семейно състояние, различни житейски събития (например развод), кризи (например смърт, болест, безработица и др.).

Единствените деца често показват по-добри резултати в училище, вероятно защото родителите им не разделят вниманието и за други деца. Освен това, при финаснови затруднения семействата с едно дете се справят по-лесно. От друга страна, единствените деца са по-уязвими в случай, че семейството се сблъска с различни проблеми или напрежение. Наличието на братя и сестри може да намали последиците от такива ситуации върху детето.

Единственото дете не притежава, поне в същата степен, способността да управлява своята агресия, различни конфликти, договаряне и тестване на различни стратегии за управление на силни междуличностни ситуации и емоции, като например претенции за родителско внимание и любов, братско съперничество и т.н. . Всичко това обаче може постепенно да се компенсира чрез контакт с връстници в детската градина и по-късно в училище, пише puls.

Почти всички единствени деца изпитват много по-голям натиск, отговорност и безпокойство по отношение на възможни бъдещи грижи за възрастните си родители.

Нито едно изследване в света не може да даде абсолютни отговори за това кое е правилно или грешно за всеки от нас. Това, което е важно, от екзистенциална гледна точка, за всеки човек - възрастен или дете - не може да се отговори, освен в общи линии. Нещо подобно се отнася до това дали е предимство или недостатък да бъдеш единствено дете или не. Формирането на нашата личност, психическото равновесие и човешкото щастие зависят от много фактори.

Най-важното от всичко е качеството на връзката родител-дете, темпераментът, с който се раждаме и, второ, социално-икономическото положение на семейството, системата на социалните грижи и накрая, различните важни събития в живота.
И не на последно място, единствено дете не означава самотно дете!