ЛАТИНОСЕРИАЛ С КОРАБ „БОТЕВ“

12.06.1982 г., рейда порт Мариел

Осем моряци ще представяме България на събрание по случай 100-годишнината от рождението на Хорхе / Георги / Димитров. От борда ни взема стар кубинец с лодка и, едва стъпили на препечената до жълто пристанищна земя, минаваме през щателен митнически контрол. Паспорти, паса, описание на лични вещи като часовници, пръстени, цигари, кибрит. Разпаковаха приготвения за подарък портрет на Хорхе Димитров и книга на различни езици за него.

Посрещна ни преводач, който говори испански вариант на руски. От две думи трябва да схванеш смисъла на изречението. Попадаме в банка и при парите отиваме без свои пари. Традиционната за Куба украса: портрети на Фидел Кастро, Че Гевара и Камило Сиенфуегос, транспарант „Героите от Монкада“, бюст на Хосе Марти, огромен фотос на милионен митинг на „Площада на революцията“. Около 30 служителки, само жени, участват в протоколното събитие. Доклад на испански с превод на руски за живота и делото на Хорхе Димитров, слово-отговор на нашият първи помощник капитан /помполита / на руски с превод на испански. За финал ни почерпиха с румънско вино. Всичко – за около един час.

Без пари няма как да оползотворим бреговото време. По петите ни тръгва група деца, които скандират „чикле, чикле“ / дъвка /. Изпитвам съжаление, че не мога да зарадвам децата  с тази обикновеност, превърната тук в деликатес. Водачът на групата не разрешава да се пръснем по двойки с уговорка за сборен пункт и час и настоява да се връщаме на кораба. Но старият кубинец явно не може да предположи, че презокеански моряци ще се прибират набързо по видело и се е запилял някъде. Акостира лодката на „Мироньiч“ / Архангелск / и руснаците веднага се съгласиха да ни „хвърлят“ на съседния „Ботев“.

13.06.1982 г., порт Мариел – кея

Ето, че и в неделя може да се работи с удоволствие. Едва що обядвал чувам по парлангото познатото „Палубна команда по места за маневра“. Край на опасенията, че може да ни „закопчеят“ за месец и повече на рейда. Жегата е по-тежка от котвата, но това са реалностите. Заставаме с ляв борд и кеят едва успява да побере корпуса на „Ботев“. Скромно пристанище със само три кейови места. Хвърляме 4 края и шпринг. Веднага минаваме на пристанищен работен режим и жребият определя състава на бригадите. Дежурство от 24 часа, следвано от цяло денонощие лично време. Попадам в първа бригада с Емо, Барбата и Петьо. Все пак късмет, първото дежурство на минутата е преполовено.

14.06.1982 г., порт Мариел – кея

Рано-рано на кея каца новичката служебна лада, предназначена за агента, нает от БМФ да обслужва българските кораби. Чакаме го да донесе пари, но явно дори придобивката не може да го накара да побърза. Маняна!  Аз обаче не мога да си позволя да профукам деня и излизам без пукнато песо в джоба. В пристанище, някъде из „дивия капиталистически Запад“, задължително трябва да сме поне двама, но тук е Островът на свободата и самоволно тръгвам едноекипажно.

Мариел, с името на индиански вожд, който от рейда изглежда като село, всъщност е градче с около 35 000 жители. Зеленината и подобните на ветрени мелници кралски палми вече приемам за даденост. Дали това е типична за региона архитектура с ниски и тропически функционални жилища? В Холандия се удивлявах на липсата на пердета, но тук няма дори прозорци. Няма и врати. Циментов под, с лек наклон към вратата. Три блясъка в „обзавеждането“: от телевизора, от изправения в човешки ръст хладилник и от босите пети на стопанина, проснат в защитна следобедна поза. Обичайният фотос е от сватбена церемония, не липсва и образът на Камило Сиенфуегос. Добър подслон срещу жегата, но нямам представа как се справят при преминаването на ураган? На почти всяка уличка под разперените като шатри против слънцето палми виждам ново нискоетажно строителство. Ето и една оградна зидария от… корали. В моите очи това е уникат.

Изглежда тук понятия като „надзъртам“ и „надничам не са съдържателни. Просто гледай, влизай, поседни. Попадам пред нещо като кафене или клуб. Държа се като българин. Надничам. Беловлас тъмнокож кубинец оставя играта и безсловесно, с жест и с усмивка, по-широкопола от шапката му, ме въвежда вътре. Тук удоволствието е пурата между зъбите, а страстта – доминото. Или нещо като домино. Четири маси с карета около тях. Игра за възрастни деца на 55-60 години. Жестикулират като фехтовачи, а чаткането наподобява ритъм на кастанети. Никакъв проблем не е имал Хемингуей да подбере прототип за „Старецът и морето“, поне половината от тези мъже ми приличат на блестящо портретирания рибар Сантяго, липсва само уловеният марлин. Вдигам ръка със стиснат юмрук за поздрав и отново съм навън.

Семпла ограда на гробищен парк. Мрамор, мрамор, мрамор! Две разточителства в Куба: зеленината и залежите  от разноцветен мрамор. И двете са от Бога. На по-малко от кабелт разстояние диша океанът, ето този мраморен саркофаг не е погребален знак, а прилича на кораб, отплавал към отвъден свят.

В пристанището на мястото на „Мироньiч“ вече е застанал кораб със седалище Прага. Чехословакия няма излаз на море, но има кораби.

 

Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ