ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „КАРАВЕЛОВ“

14.11. – 16.11.1987 г., Хънгнам – Шанхай

Едва ден преди да поемем по обратния път към Варна сме известени, че ще се отбием в две междинни пристанища в Китай - Шанхай и Вампоа. Корабът има капацитет за още около 1500 тона, търговията си е търговия, но вероятността за Нова година у дома при това положение не е повече от 50 процента.

Нервна маневра. Изглеждаше елементарна, но се мотаем из миниатюрния залив повече от два часа. Достатъчно време, за да може главният механик да обяви график, според който при завръщането в България машинното отделение по-скоро трябва да прилича на аптека.

Палубна команда мие кораба от наносите клинкер, а ние с четвъртия механик Марин сме нависоко по товарните кранове. Профилактика. Поносимо студено. Цял ден плаваме на един хвърлей място от брега на Южна Корея. Няма го смога над Севера. Просто по-цивилизован пейзаж, дори неизменната рибарска флотилия ми изглежда различно. Ето че цяла държава прилича на аптека, без да си пристъпил прага й.

А дизел генератор № 3 просто предателски спря. В Албания, преди да тръгнем отново на изток, му отделихме цяла седмица за моточистка, смятахме го за по-надежден от другите два агрегата, а той блокира, буквално задръстен като дърт тютюнджия. Разхвърляме го на чаркове като за почти изцяло нова моточистка, само че аварийно.

Котва на открития рейд и поддържаме едночасова готовност на машината. Пристигнали сме три дни преди позицията, може и да се покандилкаме тук. Наоколо са 14-15 кораба, няколко островчета, но няма и помен от огромния град. Освен по телевизията. На десния борд се лепна някаква лодка. Предлагат ни да си купим живи раци, но сред екипажа не се намери любител на толкова екзотична кулинария.

17.11. – 26.11.1987 г., Шанхай – рейда

Сега пък в тунела заседна някакъв клапан. За втори човек в аварийния тандем машинният боцман избра мен. Имам представа за рудничарска галерия, сега разбирам, че миньорите разполагат с пространство, което не ограничава движенията им и естествената поза. В този коридор под трюма можеш да се придвижваш само на два ката. Изглежда, са прави пещерняците, които твърдят, че губят представа за време. Нищо работа, ако беше на открито, но се оказа, че сме пълзели близо 4 часа, без да ги усетим.

Вира котва, но засега само до вътрешния рейд. Там, където морето залива с приливна вълна устието на реката, ширината между двата бряга на Янцзъ дава известна представа за Амазонка. Гъмжи от кораби, предимно китайски, лодките са сравнително малко. Мяркат се и стражевици. Независимо, че цели 4 часа бяхме на интензивен ход по обозначен фарватер, все още няма и помен от град. Контролата мина, но оставаме на вътрешния рейд. За първи път, откакто съм на кораб, местните власти, които на практика са гости на чужда територия, в случая късче България, отказаха всякаква почерпка и подаръци. Службата и толкоз. Китайци!

Както обикновено, никой на кораба не знае какви са договореностите между товародателя и корабособственика. Знаем, че сме в средата на позицията (20.11. – 30.11.). Знаем, че по всяко време бихме могли да влезем в пристанището, но за излизане от тук към външния рейд трябва да се чака висока вода, за да може с почти пълен товар да прескочим някакъв праг. Чакане и търпение, това е втората природа на моряка. Как да не се съглася с Пенчо Славейков, че търпението е добродетел на магарето. Вече никой не си позволява да прогнозира как ще се приберем за Нова година, сега вървят сметки (за някои) и опасения (за други), че рейсът ще навлезе в десетия месец. Преносена бременност. Тъкмо време за начало на кампанията по превръщането на машинното отделение в аптека. Започваме от шахтата под светлиците, нещо което не е правено, откакто това желязо е кораб, докато стигнем до дейдвуда на долна площадка, това може да се окаже разстояние, по-дълго от пътя до дома. Китайците, изглежда, разбраха, че сме се хванали с хамалогия и забравиха за маневрата. Оказа се, че единственото закъснение, което мога да си позволя в сравнение с момчетата е в… банята. „Отборчето“ не се лишава от аперитив, винаги в каютата на Мишо Градското (човека хоросан). Шляпам мокър към каютата си, а вътре ме чака бележка с огромни букви: „ИДВАЙ!“ (МГ) Добре ми е в битността на последен между равни. На един човек да липсваш на този свят, макар той да е на кораба, пак е нещо.

Най-после пилот на борда – десет дни чакам този момент. Сега обаче може да се почака още 10, че и повече часа. Мъгла. Ако не се вдигне – и утре е ден. Към Филипините, там, откъдето тръгна познатият ни тайфун Лин, сега набира злоба Нина. Прогнозираната посока е през Южнокитайско море към Тонкинския залив, но кой го знае накъде ще свие, тайфун е това.

27.11. – 28.11.1987 г., Шанхай - кея

На кей сме, след като дъжд и вятър смениха мъглата. Това трябва да е някой от ръкавите на Янцзъ. Гъмжи от лодки, влекачи с конвои, кораби. Огромно пристанище в дълбочина. Контейнерни терминали, подредени различни профили железа… В Банкок навлязохме доста по-навътре по реката, но тук не сме на бочки, а на кей. Докерите са с плетени шапки и спасителни ризи. Молим се дъждът да не спира, за да се поудължи товаренето. Няма го агента, нямаме пари и не можем да излизаме засега, а предварителната информация е, че утре следобед ще отплаваме. Така корабното време ту спира и забравя да тръгне, ту хуква като спринтьор на олимпийски финал. Но, наред с чакането и търпението, това също е част от битието на моряка.

Първият сапан още не е в хамбара. Тръгваме да надникнем в огромния мегаполис. Сиви пристанищни и индустриални покрайнини. Градът се задъхва комуникационно. Страхотна пренаселеност, поради която доминира велосипедът, толерантно търпян от авто- и тролейбуси, леки и тежки автомобили. Клаксони много, ругатни никакви. Семпло облечени китайци, но съвсем не казармено еднакви. Прегърнати млади двойки по улиците. И тук доларът е на почит. На нас ни дадоха бонове, които са добре дошли навсякъде. В обменни бюра, пък и нелегално по улиците, можеш да смениш изгодно долари за юани, но те не вървят във валутните магазини за чужденци. Изненадан съм, че едва ли не в централните части на Шанхай виждам… кораби. Малкотонажни, но кораби. Нямам представа това ръкави на Янцзъ ли са, или канали? Общото ми, макар доста повърхностно впечатление е, че мегаполисът има физиономия на западноевропейски град от навечерието на Втората световна война. Почти нищо на латиница, но ако се премахнат йероглифите, някои улици и сгради бих могъл да сбъркам със София. В сравнение с Хавана, тук монументът направо отсъства. Все пак попаднах на паметник на Лу Син в естествен ръст.

Много вежливо обслужване, което едва ли е привилегия на чужденеца с европейска физиономия. Приятно е да останеш на мястото на покупката, а момиче от салона или зад щанда да носи парите към каса и да се връща с рестото. Изрядна точност. В Тайван този китайски подход ме притесни, в Сингапур доверието ми укрепна, В Шанхай съм съвсем спокоен. И точно тук ли трябваше да си спомня отегчената усмивка на мой съученик и приятел от океански риболов при завръщане след 6-месечен рейс: „Какво да й гледам на чужбината? Две барчета и пет магазина…“ Не, не, мога да бъда изморен до изнемога, но сетивно изхабен – не.

Прекрасен подарък от Шанхай – тайфунът Нина ни се размина.

 

Това са записки в дневници, водени 3414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни,  а най-краткият  - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.

Нейко ДАМЯНОВ