Една цигара. Толкова струва в България животът на децата ни.

Една цигара. Толкова чини нашето настояще. Нашето бъдеще също. И двете обвити в лютящия на очите тютюнев дим. Пускат тези очи някакви сълзи, но те са от дима. Не от душата. Очите са раздразнени. Душите ни не. Свикнахме през годините да затваряме душите си. А с очите си да гледаме идиотщините, случващи се край нас.

Дано децата ни ни простят някой ден, че за една цигара някой изпуши техния живот. Изпуши тяхното бъдеще. Изпуши България. А ние нищо не сторихме.

Една цигара и... край. Другото е дим. Тънък, лютив цигарен дим. И дни на траур...