Разказът на Letiashtata Kozzila Erato за 15-ти септември.
„Първи истински учебен ден. Как тичаше към училище. Едвам държеше ръката си в моята. Каза ми, че е сънувала, че ходи на училище и е страхотно.
На входа на сградата се отскубна, шмугна се по коридора и дори не се обърна.
А аз само гледах след гърба ѝ, докато майките ме бутаха (защото бях запречила пътя като говедо) и сълзите тръгнаха.
Тя не знае колко са зли хората. Колко са зли и надменни и жестоки. Колко са дребнави, как презират и ненавиждат дори само ако имаш някое малко отклонение от нормата.
Колко са страшни малките момиченца с фибички на сърчица, научени да бъдат мъчителки. Тя не знае нищо.
Исках да почна да викам след нея "ВЪРНИ СЕ, ТИ НИЩО НЕ ЗНАЕШ. ТАМ Е ТОЛКОВА СТРАШНО."
Вместо това седнах на една пейка и плаках като луда за всичко страшно, което може да се случи. И плаках за всички неразумни хора, които ще бъдат разчекнати, оскубани, унищожени и опустошени само ако разбера, че са били жестоки с моя малък розов герой.“
Прочетете още
- 14:13 Медицински надзор извършва нова спешна проверка в МБАЛ "Свети Пантелеймон"
- 16:45 Мелето с обърната кола в Пловдив: Водачката на мерцедеса е загубила контрол при завой
- 15:00 Шофьор едва не сгази пешеходец на "зебра" ВИДЕО
- 16:00 Защо е забранено да се паркира пред гаражи, които вече не съществуват?