След първа свирка:

Съдията започва да те коли от кръста

GlasNews.bg 18:00 05.11.21 0 46178

Подготвяната за печат книга „Футболът, тази болка отляво“ предлага четири гледни точки като се започне от спомените за началото, емоциите и страстите, битките, болките, себепреодоляването, жаждата за победа по правила, които не всички спазват… Разказват четирима пловдивски ветерани: Иван Глухчев, едно от големите имена на „Ботев“, Георги Василев, най-сърцатият футболист, обличал фланелката на „Локомотив“, Михаил Георгиев, единственият поливалентен състезател, играл на ниво „А“ група за четирите пловдивски отбора, журналистът Нейко Дамянов, в чиято биография има страничка с аматьорски футбол.

Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.

Иван Глухчев

Съдийството никога не ме е интересувало, просто не е в компетенциите ми. Съдийското рамо за домакинския отбор се смяташе за нещо естествено, но не мога да се оплача от крайности. Като отбор не сме рязани, не сме и подпомагани. Казаното дотук – като футболист.

Като треньор обаче имам повече претенции. В края на шампионата 1985/86 г. играем предпоследен мач в Свищов срещу „Академик“. Водим с един гол и до благоприятния за нас резултат, не само за този мач, но и за край на първенството, остават 4 минути. Тогава съдията Борис Александров прецени, че тъмните облаци и дъждът правят видимостта недостатъчна и прекрати мача. Студено ли му стана, проблем ли имаше със зрението? Спокойно можехме да приключим нормално. На другия ден – цял мач от 0:0. Завършихме реми. Това обнадежди „Берое“ да вземе мача срещу „Левски“ в София. Всъщност шопите им легнаха и ги направиха шампиони. И така след две победи в шампионата срещу „Берое“, едната от които в Пловдив с 8:1, титлата вместо под тепетата отиде при Аязмото.

"Като футболист нямам претенции към съдийството, но като треньор..."

Левскарите публично говореха, че са плъзнали „Ботев“, понеже е отбор на Иван Шпатов, русенец от Пловдив, шеф на футболната федерация. Беройци им пригласяха, че федерацията ни урежда мачовете. А всъщност заварката между двата отбора е станала доста по-рано. Играем мача за Купата на Съветската армия „Ботев“ – „Левски“ на неутрален терен в Стара Загора. Още тогава „сините“ са обещали на беройци шампионатния мач в София, ако това ще им свърши работа. Свърши я! Още ме боли, че ми откраднаха спечелена титла.

Михаил Георгиев

Една от причините да не ни върви футболът е съдийството. Малко хора остават съдии с чиста съвест. Запомнил съм съдийско „откровение“: „Ако гостуващият отбор иска да завърши наравно, трябва да отбележи поне един гол.“ Значи нулево равенство е непостижимо след съдийски преференции, т.е. аванти за домакините. На мач в Бургас „Черноморец“ – „Локомотив (Пловдив) за две стопроцентови дузпи съдийската свирка остана безмълвна. Арогантно или фрапантно резултатът бе добутан до 0:0.

Най-тежко за един треньор е, когато отборът му играе добре, а съдията го коли. Ако отборът ти не е на ниво, както и да е. Има добри съдии, те също правят грешки, но някои са просто касапи. Мачът едва е започнал, а той почва да те коли от кръста. „Няма дузпа!“, възмутено протестира капитанът на потърпевшия отбор. „Има, има, утре ще прочетеш във вестниците.“

"Най-тежко за един треньор е, когато отборът му играе добре, а съдията го коли."

В Кюстендил водихме битка да върнем „Марица“ в „А“ група. На полувремето – 0:2 за нас. Обаче през второто полувреме започнаха едни тесли и рендета, 10 минути след подновяването на играта ме изнесоха на носилка. Стана 2:2, нещо, което не ни бе достатъчно. Но в самия край Тобия Момин така намери една отбита топка, че обра паяжината в сглобката на гредите. „Марица“ се върна в първа дивизия – 2:3. Има случаи, когато съдията с цяла работилница дърводелски инструменти не може да докара мача там, където си е наумил.

Георги Василев

Съдийството ли? Ако на нас ни свиреха по съвест и по правилата, „Локомотив“ щеше да има още поне 2 - 3 титли.

На мача с „Ювентус“ („Ювентус“ – „Локомотив“ 3:1, 17.09.1969 г., Купа на панаирните градове, 1/16 финал) поведохме с 1:0 – отбелязах им гол още в 47-мата секунда. Съдията – сърбин (Йосип Стремски), започна със смешни присъждания. Тръгвам от своята половина, страничният вдига засада. Обратни фалове – колкото щеш. Свири дузпа срещу нас – изравниха ни. Както и да е, през първото полувреме все пак беше поносимо съдийство, но през второто съвсем обърна палачинката. Викам му:

- Брато, що свириш така?

- „Юве“ ми дава една кола, вие що ми давате, едно голо дупе.

"Ако ни свиреха по съвест и по правилата, "Локомотив" щеше да има още поне 2 - 3 титли."

Но съдията може да бъде перфектен и безкористен. Англичанина Джон Тейлър съм запомнил като такъв. „И съдията е човек, може да сгреши, а този бе като компютър. Жалко, че не можахме да се възползваме от неговото перфектно съдийство и да отстраним „Раба Ето“ („Раба Ето“, Гьор, Унгария - „Локомотив“ 3:1,02.10.1974 г., Купа на УЕФА, 1/32 финал, продължения и 5:4 след дузпи). Няма да забравя и как в един момент минава покрай мен и ми казва: „Добре играеш, момче, добре!“ („Футболните битки на Пловдив в Европа и света“).

Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ