Подготвяната за печат книга „Футболът, тази болка отляво“ предлага четири гледни точки като се започне от спомените за началото, емоциите и страстите, битките, болките, себепреодоляването, жаждата за победа по правила, които не всички спазват… Разказват четирима пловдивски ветерани: Иван Глухчев, едно от големите имена на „Ботев“, Георги Василев, най-сърцатият футболист, обличал фланелката на „Локомотив“, Михаил Георгиев, единственият поливалентен състезател, играл на ниво „А“ група за четирите пловдивски отбора, журналистът Нейко Дамянов, в чиято биография има страничка с аматьорски футбол.
Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.
Нейко Дамянов
Феърплей, това е моралът на играта, без който футболът престава да бъде последното убежище на най-дефицитното нещо в този покварен свят – справедливостта.
Липсата може да бъде отборна: дори „белият балет“ сполучливо може да играе „черна корида“ („Байерн“ – „Реал“ 2:1, полуфинал, Шампионска лига, 17.04.2012 г.).
Индивидуална – също. Помните ли финала на световното първенство през 2006 г. в Берлин на девети юли? Течеше 110-а минута, когато Зинедин Зидан (Зизу) нанесе мощен удар с глава в гърдите на Марко Матераци. Зизу видя червения картон, а после Италия спечели срещу Франция с 5:3 при изпълнение на дузпите. Стана ясно, че изпеченият провокатор Матераци няколко пъти е наливал отрова в ухото на Зидан: „Сестра ти е курва!“. На всички езици, особено на терена в такъв момент, това няма как да прозвучи салонно.
Това беше и последният мач в изключителната кариера на французина. Цяла Франция застана зад своя играч и постъпката му, докато италианците заплюха сънародника си, който бе принуден да се оправдава, че е постъпил като патриот на своята страна.
В нашия футбол с провокациите си бе известен „синият“ Сашо Костов, но той бе много далеч от класата на Матераци.
Ето и класически случай как се играе срещу бившия „свой“, когато излиза на терена като „чужд“: „Хващаш го в началото и започваш да го риташ. Той е страхлив, ще бяха от теб и ще се скрие.“ Това е изповед на Иван Вуцов за тактическите указания как да опази Аспарухов (Гунди), когато той излиза срещу „Левски“ като състезател на „Ботев“.
Най-строго охраняваният български футболист си остава Георги Аспарухов Гунди. Той постоянно куцаше.
Началото на шампионата 2017/18 г. раздели феновете на „Локомотив“ (Пловдив) на две. Малко преди началото на първия мач на черно-белите срещу „Етър“ във Велико Търново Мартин Камбуров отказа да играе и напусна съблекалнята. Какъвто и да е случаят, каквото и да са си казали играч и собственик непосредствено преди мача, захвърлената фланелка прилича на знаме в прахоляка. Но на нея пише „Локомотив“, а зад него сме ние, заклетите привърженици на отбора. След мача може да се каже „Аз съм дотук“, преди мача – не. Помня какъв е приносът на Мартин за „Локомотив“, но съм между тези, които смятат, че той вече няма бъдеще на каквато и да е длъжност в клуба. Може да се окажем малцинство, но във фолклора е казано: Лъжица катран й стига на бъчва с мед.
На 16.05.2012 г. бяхме на стадион „Лазур“ в Бургас, за да подкрепяме нашия „Локомотив“ във финалния мач за Купата на България срещу „Лудогорец“. На южната трибуна с подръчни средства чистихме седалките от екскременти на гларуси. Запуснат стадион, не е феър към играта и хора, пропътували доста километри след своя отбор.
Далеч преди стадион „Лазур“ имам мач на истинско пасище. Игрище в окрайнината на село Лясково, община Айтос. С нормални размери и греди за врати. За да се играе, първо трябва да се пропъдят кравите, после да се разчистят следите от пребиваването им. Рефер няма, играе се феър. Макар че тази чуждица още не беше в речника ни.
Вече бях шестокласник. Всяко лято с удоволствие карах част от ваканцията на село при роднините. Кучето, магарето, каручката, сеното, самуните бял хляб, печен на двора… И преди всичко братовчедите… Приказка. Бях истинско селянче със свински цървули на краката.
Дойдоха момчетии, футболен отбор на съседното село Пещерско. Ударихме ги болезнено с 5 - 6 гола, два от които мои. Но след няколко дни се върнаха с настояване за преиграване на мача поради нередовен състезател в отбора победител. Готов съм да се закълна, че по нищо не съм приличал на гражданин. Някой ме е предал, не знам как е проработило разузнаването. И ме натириха край тъч линията като зрител. Пак загубиха, но вече без гастролиращ футболист със свински цървули на краката.
Феър преди всичко!
Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ
Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани II ЧАСТ
Победа срещу софийските грандове си беше подвиг по онова време СНИМКИ
В "Локомотив" – един лидер, в "Ботев" – много "воеводи"
И режим, далеч от "слабите ангели"
Футболът няма свобода за модни екстри
Футболът не може да мине само с детски охлузвания
"Ние даваме точките, те дават премията"
