Панелното строителство е дом за близо 2 милиона българи. В цялата страна има около 20 000 панелки, изградени още по времето на социализма.
Падащи мазилки, пукнатини в конструкциите и рушащи се козирки са само част от проблемите, които се появяват в тези постройки.
През последните години все повече се заговори за "срока на годност" на жилищните сгради от панелен тип. На всички трябва да е ясно, че това е временно строителство, което си има определен експлоатационен период, след който сградите стават опасни.
"50 години не е краят на панелния сграден фонд", категорично заяви пред БНР инж. Иван Каралеев от Камарата на инженерите проектанти и препоръча: "Не трябва да се правят конструктивни изменения в жилищата. Да се предпазват жилищните пространства от течове и корозия. Собствениците да се консултират със специалисти, когато забележат нарушения по конструкцията на сградата".
По думите му е необходимо да се разработи методика за бърза оценка на повредените сгради след земетресение.
Той коментира доклада на Световната банка, свързан с оценка на риска от земетресение за панелните блокове. Според него е трябвало да бъде потърсено мнението на специалистите, които са разработили още първите панелни блокове и след това са запознати с правените промени от 70-те години насам.
"Стриктно трябва да се спазват правилата за безопасност. Да се поставят каски от строителите, да има указателни табели на обектите. Тези елементи трябва да бъдат под контрола на отговорника по безопасност и здраве на строителния обект", уточни инж. Каралеев във връзка с тежкия инцидент на строеж в София, при който тежко пострадаха двама работници.
