Няма определен ген на хомосексуалността, но има смесица от генотип и фенотип (взаимодействията на гените с околната среда), които влияят на сексуалното поведение, сочи ново проучване, публикувано в авторитетното списание Science.

Учените са изследвали генетиката на почти половин милион души, които сами са съобщили дали са преживели сексуално поведение с лице от същия пол. Не е бил установен модел сред генетичните варианти, който биха могли да използват за смислено идентифициране на сексуалната ориентация или поведение на човек.

"Сканирахме целия човешки геном и открихме едва няколко - по-точно пет места, които ясно са свързани с това дали човекът споделя информация за сексуални отношения със същия пол", казва Андреа Ганна, биолог в Института за молекулярна медицина във Финландия.

Той е един от водещите изследователи  в проекта. Според него те имат "много малък ефект" и взети заедно дават обяснение "за значително по-малко от 1% от вариантите в признаването за еднополови сексуални контакти".

Авторите на проучването са анализирали отговорите на пациентите и са извършили асоциативни проучвания в генома върху данни на повече от 477 522 души. Открити са били пет генетични варианта, които са значително свързани с еднополовото сексуално поведение.

Вариантите само частично се припокриват между мъже и жени и не позволяват смислено предсказване на сексуалното поведение на индивида.

"Установихме, че основната генетична архитектура е много сложна, но със сигурност няма единична генетична детерминанта - понякога наричана в медиите "гей ген", заявиха изследователите.

Попитани защо са се заели с подобно проучване, от екипа отговарят, че почти всички предишни изследвания по този въпрос са обхващали значително по-малко хора, за да има достатъчно убедителни заключения. Обхванатите почти половин милион души са около 100 пъти повече от предишни анализи.