Може да изглежда поразително, но през последните 300-400 години банковата система като платежен инструмент остана на практика непроменена. Банката както бе клирингов център за своя клиент, така си и остана. Но през това време светът стана съвсем друг: появиха се нови технологии, интернет, криптовалутите. Създадени бяха нови комуникационни канали. А банковата общност едва ли не преди грубо казано 10 години премина от телетайпа към интернет протоколите, чрез които обменя данни. А SWIFT едва преди няколко години обяви, че премахва хардуерната и софтуерната инфраструктура на мрежите, базирани на X.25 протокола, който е най-старият протокол за обмен на информация.

Времето се променя твърде бързо

Но сега е време и банките да се променят. Предпоставките за предстоящите големи промени са две. Първата е в това, че Европейският съюз, осъзнавайки че банките са твърде зациклени в себе си, а качеството на техните услуги предизвикват все по-голямо недоволство в населението, реши да засили конкуренцията на финансовия пазар в областта на разплащателния бизнес. Причината да се постъпи така е, че банките вече не отговарят на очакванията на клиентите и зад стените на големите числа не могат да видят нуждите на конкретния „малък“ клиент.

Европейската централна банка реши, че е необходимо да се разшири конкурентната среда. За тази цел на територията на Евросъюза бе прието ново законодателство, регулиращо разплащанията на предприятията. Финансовите институции бяха разделени на две категории. Първата са доставчиците на платежни услуги (payment service providers) и втората – финансовите учреждения, специализирани върху сделките с електронно разплащане (electronic money institutions). Последните де факто се занимават не само със самите разплащания, но и със съхраняването на клиентските средства. Но да уточним, че и двете категории не са банки и не могат да приемат депозити от своите клиенти. E-money Institutions, както и Payment Service Providers са задължени клиентските средства да съхраняват в отделна сметка. Регулаторните органи внимателно следят тези финансови институции да не използват парите на своите клиенти за каквито и да било странични дейности. По този начин, именно липсата на рискове, свързани с възможната загуба на парични средства, дава възможност на европейския регулатор да лицензира новите институции по много по-опростена в сравнение с банките схема. Регулаторното натоварване както за E-money Institutions, така и за Payment Service Providers, е много по-ниско.

Втората предпоставка за промени в банковия сегмент в появата на блокчейн технологията, на базата на която бе измислена криптовалутата. И преди имаше важни технологии от подобен тип, но те бяха възпирани от банките. Така например, един от първите прототипи на електронен портфейл бяха смарт картите на системата Mondex, които имаха собствени вградени чипове. Те бяха създадени още през 1994 година от консорциум международни банки, в който участваха National Westminster Bank, Midland Bank, Royal Bank of Canada, Canadian Imperial Bank of Commerce и други. Системата още в началото на 1990-те години даваше възможност за осъществяване на трансакции без участието на трета страна. Да станеш Mondex потребител, трябваше да си вземеш смарт карта от съответния финансов агент и да преведеш на нейната сметка известна парична сума. В самите чипове се съхраняваше информацията за наличността на потребителя, която в системата се считаше за паричен еквивалент. Но тази идея не получи разпространение. Доста бързо технологията бе купена от MasterCard, която по този начин запази своите позиции в сферата на разплащателния бизнес.

Но блокчейнът е следващата стъпка в еволюцията на разплащателните технологии. Блокчейнът е на практика идеалната среда за работа със смарт договори. От една страна тази система е напълно прозрачна, а от друга – дава възможност за реализиране на сложни схеми за осъществяване на сделките.

Кой е най-важното

Новите законодателни инициативи на Евросъюза, както и блокчейнът ще окажат изключително сериозно влияние на бъдещето на цялата разплащателна индустрия и ще я върнат към нейните корени. А какво имаме в основата? Да си припомним, как е можело да се измери благосъстоянието на конкретен човек от Средновековието. Мерилото е някаква кесия със златни монети, закачена на пояса.

Но след това се появяват банките, които предлагат на същия този човек да съхраняват парите му и за тази цел той да получава някаква допълнителна сума. Тази идея са харесва на богатите хора от това време. До един определен момент банките са посещавали по-богатите хора и чрез най-различни рекламни методи ги увещават да дадат паричните си средства на отговорно съхранение.

Но с течението на времето ситуацията се променя. Банките постепенно натрупват огромни суми и в известен смисъл започват да се държат доста нагло – те започват да се разпореждат с парите на своите клиенти, без да се допитват до тяхното мнение. Старите традиции постепенно са забравени и банките вече въобще не се интересуват, дали техният конкретен клиент е съгласен парите му да бъдат дадени за кредити за фермерите, за подпомагане на определени фабрики и т.н. Вместо това банките стават посредници при клиентските разплащания. По този начин целият клиринг започва да преминава през банките. В крайна сметка банките фактически стават монополисти в съхранението на чуждите пари. Сега вече нашият хипотетичен човек от Средновековието става напълно зависим от банките, а банката става негова агент по обслужването на неговите сметки.

Доминирането на банките окончателно укрепва след Втората световна война. Хората, които внасят парите си в банката вече по абсолютно никакъв начин не влияят на нейната работа. Никой вече не пита клиента например „трябва ли да се дадат пари на компанията Enron?“ Неговите пари просто се дават на енергийната корпорация Enron, която обаче излезе ужасно много на загуба след провеждането на редица неудачни сделки и накрая фалира, като заедно с това своите спестявания изгубиха и клиентите на банката. След това, за да не се допускат социални сътресения, правителствата започнаха да застраховат депозитите на населението. Тоест, за ефективната работа на банките отговорността започва да носи държавата. Държавата от своя страна, пълни хазната чрез данъците. И ето как, при фалит и несъстоятелност на банката парите плаща нашият вече не хипотетичен, а съвсем реален човек.

Решението на трите задачи

И ето, вече през 2008 година се появяват криптовалутите и блокчейн технологията. Ситуацията изведнъж се обръща на 180 градуса. Същият този хипотетичен човек изведнъж осъзнава, че вече не му трябва банка, за да се разплаща с всички. Той с облекчение въздъхва и си казва, че повече няма нужда от посредници. Не трудно да се досетим, че това положение на нещата изобщо не се харесва на банките. Започват игрите с повишение и понижение курсовете на криптовалутите. Криптовалутният пазар сериозно се разтриса, но както сами можем да се убедим, оцеля.

Системата, базирана на блокчейн технологията, може да се справи само с две от основните проблеми на клиринговия бизнес. Кои са тези проблеми? Мащабируемост, скорост и безопасност. Блокчейнът може едновременно да реши две от тези задачи, но не и трите. Технологията трябва да се усъвършенства още малко и именно върху това работят стотици хиляди IT специалисти от целия свят. Вече започнаха да се появяват съобщения, че почти всичко е готово и сега се тестват новите решения.

Виждаме, че в сравнение с традиционните активи волатилността на криптовалутите е много висока. Средната годишна волатилност на фиатните пари не превишава 3-4%, а за криптовалутите колебанията в курса достигат 20%. А понякога и 40-50%. Но това може да се реши чрез създаването на деривати и други финансови механизми, които ще хеджират тези рискове. И ако използването на криптовалутите стане по-мащабно и те станат част от екосистемата, то тяхната волатилност рязко ще падне.

Главното е друго. Отново се връщаме към ситуацията на човека с кесията злато. Само че функцията на кесията вече се изпълнява от флаш стик или друго защитено устройство за съхраняване на цифрови данни. Част от популярността на криптовалутите е именно в това – хората вече разполагат със своите „кесии със злато“ и могат да се разпореждат със своите пари без посредници.

„Разплащанията са една от сферите, които можем сериозна да опростим“ – заяви Марк Зукърбърг тази пролет по време на конференцията за разработчици. Съвсем не е случайно, че Facebook вече повече от една година работи върху създаването на собствена криптовалута, която би дала на 2-та милиарда потребители на тази социална мрежа възможността да изпращат пари един на друг. Но Зук може да бъде изпреварен от Павел Дуров, който вече е готов със своята собствена криптовалута Gram, която използва платформата Telegram Open Network (TON). Навсякъде с появиха се съобщения, че продажбите на криптовалутата Gram започват на 10 юли, а в сайта на борсата Liquid вече тече обратното броене до началото на продажбите, когато Gram ще стане достъпна за всеки желаещ.

Заедно или отделно?

Това положение на нещата за банките е равносилно на нощен кошмар и може да сме сигурни, че те ще се съпротивляват. Но това, което се случва в момента е еволюция и тези назрели вече процеси не могат да бъдат спрени дори и от най-влиятелните лобита. Нека се вгледаме – новите финтех компании отнемат от банките дори и едрия платежен бизнес. Това вече се случва. И именно това е вторият етап в еволюцията на банковата система.

Най-парадоксалното е, че на банките платежният бизнес не е кой знае колко необходим. За обслужване на разплащателните сметки и разплащанията се налага поддържането на огромен щат банкови служители. Не е лоша идея банките да се споразумеят някак с финтех сектора за съвместна работа. Но това не става, въпреки че финансово-техническите компании съхраняват средствата на своите клиенти именно в банките. Редица финансови експерти са на мнение, че банките са твърде мудни и тромави и сякаш не разбират, че им вземат бизнеса.

Да погледнем – само Revolut има 4 милиона клиенти. И това е в Европа, където пазарът на банковите услуги е не просто е наситен, а пренаситен. Навярно е възможна съвместната работа на банките и финтех компаниите, но засега няма никакви признаци за това.

Назад в бъдещето

Как би изглеждала индустрията на разплащателните услуги след 10 или 15 години? Очевидна е тенденцията парите да си остават в клиента, независимо в коя банка има сметка, а може и да няма. Днешните блокчейн технологии все още не позволяват това, но те съвсем скоро ще бъдат заменени с нови, които ще могат едновременно да решат трите основни задачи – скорост, мащабируемост, безопасност. Тогава повечето плащания ще се осъществяват без посредници. И само в случаите, когато е необходим посредник, неговата роля ще се изпълнява от финтех.

А какво ще стане с банките? Техните ключови функции са съхранение парите на клиентите във вид на депозити и даване на пари във вид на кредити. Но при един добре развит криптовалутен пазар с нови блокчейн технологии банките ще трябва да дадат много солиден процент, за да привлекат депозити. А и кредитите ще трябва да бъдат давани открито и прозрачно – с разкриване на плановете за кредитния портфейл и може би в редица случаи със съгласуване с мненията на клиентите, чиито депозити ще бъдат използвани за финансиране на кредитите.

Тази система ще бъде по-ефективна от днешната. Новият абсолютно необходим баланс във финансовата система ще възникне на пресечната точка на три основни елемента: криптовалутите, прозрачните банкови кредити и депозити и плащания, осъществявани от финтеха. Вече се изграждат финансови компании от съвсем нов и съвременен тип, които се съобразяват с една нова платежна система.

 

По материали на Forbes