SpaceX на Илон Мъск откри конструктивен дефект, който може да доведе до повреда на сателитите Starlink : в резултат на това ръководството на компанията планира да се отърве от 100 сателита в рамките на шест месеца. За да отърве космическите кораби от заплахата, SpaceX планира да "изведе от орбита" сателитите, така че да изгорят в земната атмосфера. Уви, климатолозите не са доволни от този план.

Според старшия научен сътрудник от Дърамския университет Фиона Томсън основният проблем е, че учените не знаят какъв ефект биха могли да имат милиони космически частици в земната атмосфера върху климата на планетата. Освен това атмосферните учени са загрижени, че този „провал на космическия сектор“ само ще влоши климатичната криза.

Изследователски екип наскоро откри потенциални озоноразрушаващи метали от космически кораби в стратосферата, атмосферния слой, където се образуват озоновите слоеве. В същото време сравнително „ниската околоземна орбита“, където се намират сателитите, които наблюдават екосистемите на нашата планета, става изключително претоварена, като само Starlink разполага с повече от 5000 космически кораба в орбита.

В резултат на това учените стигнаха до извода, че „премахването на отломки“ е приоритет за космическия сектор, пише Space. В същото време новоизстреляните космически кораби също трябва да бъдат извадени от орбита в рамките на 25 години по един от двата начина:

движение нагоре в така наречената „гробищна орбита“;
движейки се надолу, спускайки се в земната атмосфера.

Сателитите в по-ниска орбита обикновено са проектирани да използват оставащото гориво и земната гравитация, за да навлязат отново в атмосферата. При контролирано повторно влизане космическият кораб навлиза в атмосферата в предварително определено време и се приземява в най-външната част, известна още като „гробището на космически кораби“ или точката Немо. Въпреки това, в случай на неконтролирано навлизане в атмосферата, космическите кораби са подложени на естествена смърт - те изгарят в земната атмосфера.

Обърнете внимание, че НАСА и Европейската космическа агенция насърчават тази форма на рециклиране като част от философия на дизайна, наречена „дизайн за умиране“. В същото време учените по климата не са ентусиазирани от този план.

Въздействие върху озоновия слой

Притесненията на учените по атмосферния климат се основават на 40-годишно изследване на причините за озоновите дупки над южния и северния полюс. Те бяха особено разпространени през 80-те години на миналия век.

Вече е известно, че загубата на озон обикновено се причинява от създадени от човека промишлени газове в комбинация с естествени и много високи полярни стратосферни облаци или седефени облаци. Повърхностите на тези ефирни облаци действат като катализатори, превръщайки безвредните химикали в по-активни форми, които могат бързо да унищожат озона.

Основното безпокойство, според съавтора на новото изследване, атмосферния учен от университета Пърдю Дан Чикзо, е, че нови частици от космически кораби в земната атмосфера могат да помогнат за образуването на тези облаци, което води до още по-голяма загуба на озон. И това е в момент, когато атмосферата на Земята току-що е започнала да се възстановява.

Още по-тревожно е, че само няколко нови частици могат да създадат повече от тези видове полярни облаци, както в горните, така и в долните слоеве на атмосферата, където се образуват перести облаци. Обърнете внимание, че тези облаци са склонни да позволяват на слънчевата топлина да преминава през тях и след това да я улавят при излизането си – с прости думи, голям брой перести облаци могат да доведат до потенциално увеличаване на затоплянето на планетата.

Учените настояват, че ще са необходими повече изследвания, надграждайки предишна работа на атмосферни учени, създатели на космически кораби и астрофизици, която е била проведена, но не е била достатъчно строга или фокусирана, за да се достигне до конкретни решения.

Някои астрофизици твърдят, че частиците алуминиев оксид (алуминиев оксид) от космическия кораб ще предизвикат химически реакции в атмосферата, които вероятно ще предизвикат разрушаване на озона. Научните доказателства обаче все още не са достатъчни и затова учените настояват за предпазливост и необходимост от допълнителни изследвания.