ДАЛЕЧ НА ИЗТОК С КОРАБ „КАРАВЕЛОВ“
15.08. – 04.09.1987 г., преход Дурацо – Сингапур
Досущ като товарно муле, неведнъж преминавало с тежък самар стръмна пътека, машината сякаш знае, че я чакат над 7000 мили преход и при вработването капризничи. Пет пъти главеният двигател спира – регулаторът засича. Минаваме на аварийно управление, но ако не отстраним причината за засечката, при безбройните маневри в Суец канал някой ще трябва да стои вън от централния пулт и да помага с шутове на рейката. Междувременно става ясно, че от подбуталното на пето движение на главния двигател шурти масло, едва ли не годно за втора употреба. Вторият механик настоява пред мостика за авариен стоп, удобно ли е мястото да легнем на дрейф? Дават добро. Закърпваме положението и без повече усложнения стигаме до котва на рейда Порт Саид.
Имаме на разположение цял ден преди включване в конвой и докато все още миришем на Албания слизаме в египетския град. Вече се държа като закоравял моряк. Нищо на пазара не ми лови окото и засядам с колеги на по 2-3 бири. Боклук. Мога да се прибера с втората лодка в 22,00 часа, но предпочитам по-ранната, за да си направя пазара на кораба. Канижелите на главна палуба са несвършваща сергия. Позната история, за трети път съм на Суец канал. Трудно си пробивам път до каютата, разбутвам навалицата, неволно настъпвам стока: sorry, excuse me, please. Но си купувам паста за зъби и удобството ме увлича. Плаваме към горещини, защо да не се сдобия с лек летен панталон? Ето това. Затварям се в „пробната“ и меря. Не, не това, дай ето това. Пак меря, този път плащам, без да направя крачка навън от „вкъщи“. Преминаваме канала с първия конвой.
Позната история и в Червено море, температурата на водата закова на 32 градуса, охлаждането на главен двигател и агрегатите наближи граничните стойности, на таблото в централния пулт светнаха предупредителните оранжеви светлини. В оранжево са оцветени и нескончаемите коментари на тема задължителен СПИН контрол, които няма да стихнат до завръщането в България. Абе, не могат да ме изплашат, веднъж се живее, а жените са за развлечение. Това там любов и прочее даже във филмите вече не се получава. Да пази Господ!
Хидравликата на 4-ти хамбар отказа поради счупен лагер. По график съм на обща работа и заедно с двамата фитери излизам на палубата. Бабите на село наричат щир някакъв бурен, който много се плаши от мотика. Обаче в техниката неговият адаш е от стомана. Съсипа ни, след толкова бой с боен чук мръдна няколко милиметра. В жегата на Червено море дланите ми пулсират. Наложи се да си помагаме с електрожен. В късния следобед се разминахме с кораб „Вазов“, който плава към Латакия и България. Разменяме поздрави със звукови сигнали.
Общокорабно събрание за стопански отчет на резултатите от първото шестмесечие. Добри са резултатите, макар че 7-8 имена от екипажния списък бяха критикувани за неуплътнени длъжностни характеристики. Едно свястно момче от палубна команда бра срам, че в Албания поставил флага на страната с орела надолу, много лош знак, който би могъл да доведе до дипломатически скандал. Не се чуха думи за Бакхус маратона след шипшандлера в Порт Саид. Кой въобще не се явява на работа, кой не може да се събуди и закъснява прилично. След като няма инциденти, значи запоят може да бъде търпян известно време. А на мен ми изтече 6-месечната валидност и подлежах на реимунизация за холера, но Доки не ме потърси със спринцовка в ръка. Изобщо не се затичах да му напомням пропуска.
След сауната в Червено море Индийският океан ни посрещна с прохлада. Много приятно, но вдигна вълна, която предизвика динамичен крен по 25-26 градуса при товар „оловно човече“. Имам бамбукова тояжка в каютата за изправителни упражнения от основната гимнастика. Не става във въртележката на това виенско колело. На юг метеообстановката е по-тежка, отколкото на север. С няколко корекции на курса на зиг-заг ще закъснеем за Сингапур поне денонощие. За палубна команда е морски празник, но машината не може без вахта. Главният механик разпореди да се разделим на 6 екипа по двама души и така за денонощие на всеки да се падат само по 4 часа в машинното отделение. Дори да си през нощта, пак е манна небесна. Няколко дни така, времето взе да пада и се върнахме към нормалния ритъм. Събуждам Стефо, той се надига и сяда в леглото, но преди да посегне към работните дрехи промърморва: Хм, колко хубаво клатеше вчера.
В доста каюти пораженията са счупени бутилки със скъпоценна течност. Забавният момент при мен бе изненадващото посещение на първия помощник. Ялпата съборила пепелниците и лулите му на пода, идва да иска лопатка и метла.
Сега пък влизаме в зона на тежка мъртва вълна. Гледаме по видеото в моряшкия салет „Военни игри“, столовете скрибуцат наляво и надясно. Главният двигател кихна, после започна да реди оборотите като претоварено магаре. Ние от машинното отделение се изнизваме един по един в тъмното. Скъсана тръба охлаждане кърмови коридорен лагер. Вахтеният механик цопва в сантините, гребният вал се търкаля по омасленото му рамо. Ножовки, гаечни ключове, скоби… Стана. Изтървах началото и края на филма. Въртим касетата обратно. Гледам началото и излизам, ще се върна за края. Моряшки игри.
По парлангото съобщават, че се свиква събрание на онези, които в Сингапур ще купуват телевизори. Започва и предаването на наличните количества цигари и алкохол в помещение с печат на вратата. Тресе ни предсингапурската треска. За мен лично изневиделица се появява сложен проблем. Месец и половина по-рано капитанът дава доларите до средата на октомври, за да улесни личните социални програми в Сингапур. Все още не съм се отърсил от притеснението, че когато съм сам в машинното отделение, може да възникне ситуация, а няма да ми достигне ниво на компетентност да се справя с нея. Много пъти съм се сблъсквал с проблемите на нямането, сега виждам, че и проблемите на имането не са по-лесни. За първи път имам толкова пари накуп, а нямам идеи за реализацията им. Добре де, ще видим…
Два часа ми беше наистина студено. Наложи се да поработя по хладилната инсталация в камбуза, където температурата е близо но нула. Въртя се около дървени прегради с дини, патладжани, пиперки и съвсем по войнишки задигам 10 сливи, равни на две десертни дози по моряшката разкладка.
Вече сме в Малакския пролив и радиограмната вест за новото административно делене по области не предизвика коментари, макар че отрицания не липсваха.
В Сингапур сме на котва срещу Морска гара, сякаш на метри от небостъргачите. След вахта 0-4 часа излизам първа смяна. Този път съм съсредоточен върху подаръци за децата. Обратна лодка в 14,30. Приемане на гориво. Огромно количество камбуз. Брашно, олио, дини, зеле, банани… даже и кокосови орехи. Времето напредва, все пак успявам да пъхна в леглото остатъка от почивката. Този път ме вдигат, за да приема полагаемото количество севън ъп. Четири каси. Вече съм готов за нощната вахта след напълно безсънната нощ.
Слава Богу – малкият дявол. Дали поради умората или младежката непредпазливост, четвъртият механик Роско пипал релетата на хладилните компресори и го парнал 380 волта ток. Колапс, Доки оказа първа помощ намясто директно върху плитовете. Елмеханикът дълго време се държа за главата и каза, че момчето е живо само заради лудия си късмет.
А според писмата, които някои момчета получиха в Сингапур, от последния екипаж на Океански риболов, завърнал се от Нигерия в Бургас, осем души са диагностицирани със СПИН. Каквото иде, нека да се случи, както казва поетът.
Излизам от нощната вахта, вземам си душа и доста гладен влизам в моряшкия салет, където заварвам неколцина от нашите и едного от палубна команда. Отрупали маса с бира и мезета. Още няма 5 сутринта. Хора, чието място по това време е в леглата. Какво ви става? Нищо, пети месец. А пък аз за толкова време изхабих цяла макара – постоянно шия нещо скъсано по стъкмяването си. Още 4-5 месеца в морето и като нищо употребеният конец може да се окаже по-дълъг от преплаваните мили.
Това са записки в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 рейса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото битие на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
