И във футбола няма щастливи пенсионери

Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.

Горещо е лятото на 1980 г., но най-висока е температурата в канцелариите на „Локомотив“. Отборът завършва шампионата на 15-о място, като след 30 мача има актив от 6 победи, 10 равни, 14 загуби, отрицателна голова разлика 33:52 и скромните 22 точки – с 25 по-малко от шампиона „Левски“. За отбелязване е, че сред първите 7 голмайстори на първенството няма локомотивец, въпреки че в състава са Христо Бонев (Зума), Георги Василев, Аян Садъков, Христо Сотиров. Разбира се, че отборът губи мястото си в „А“ група и това няма как да радва привърженици, футболисти, ръководители. Следват изводи, обсъждат се мерки за градеж на отбор, който да си върне загубените позиции.

Понеже ситуацията прилича на падащ балон, първо трябва да се изхвърли баластът, т.е. футболистите, дали много на отбора, но понатрупали години, позагубили качества и в тях вече няма перспектива. В канцеларията при шефа Никола Щерев един по един са привикани Христо Бонев, Георги Василев, Недялко Стамболиев,  Тодор Иванов и Станчо Бончев. И всички чуват изречението:

- Много си дал, но…

Никой от тези, които чуват присъдата, не е в първа футболна младост: Зума е роден на 03.02.1947 г., Гочето – на 09.06.1944 г., Джеки Стамболиев – на 26.06.1947 г., Тодор Иванов - на 22.02.1946 г., Станчо Бончев – 01.05.1942 г. Солиден довод, но име като Христо Бонев не може да бъде заличено с едно „Довиждане“. Тръгна фенска подписка за връщането му в отбора, тя набъбна с хиляди имена и въпреки опитите на чиновниците да опазят тайните от кухнята, разчу се, че крушката си има опашка.

Още в края на злополучния шампионат комсомолският секретар на отбора Христо Сотиров събира група в състав Балевски, Танов, Босаков, Керимов, Ераносян, Кунчев, Байрактаров и става разговор на 16 очи. Когато таблицата с класирането придобива окончателен вид, следва среща с Никола Щерев и партийния секретар: „Не желаем повече да играем с Бонев, тъй като отношението му към нас на терена е обидно и ни травматизира“.

И върху главата на Зума се изсипва рог от… стари грехове:

„Времето, когато е можел да побеждава сам цял отбор, вече е минало.“

„Край на вмешателството в реденето на състава, определянето на треньорите, че и членовете на бюрото на дружеството.“

„Създаде се обстановка на нетърпимост в отбора, младите вече не го искат.“

„Той не положи грам старание да бъде обединяващата личност на отбора.“

„Него тъч линията го дели на две. Преди мача е разбран, свестен човек, но стъпи ли на терена – да не си край него.“ (Ползвана е статия на Димитър Димков във вестник „Поглед“, 01.09.1980 г.)

В един зноен следобед Зума дойде в редакцията на вестник „Отечествен глас“ блед, с изписана на лицето горчилка. Заедно с колегата Петър Драндаров успяхме да го убедим да не произнася публично гневни думи срещу отбора, предал своя капитан, и не бива това да е заключителната точка на връзката с „Локомотив“, където има бъдеще не само като футболист.

През декември 1980 г. Бонев вече бе състезател на АЕК (Атина). Дочака в „Локомотив“ да задухат други ветрове и се завърна. С него отборът стана носител на Купата на Съветската армия през 1983 г., а на 16.09.1984 г. се състоя прощалният му мач. Гостуваха му в Пловдив „звезди“ на световния футбол и националния отбор. Направи успешна треньорска кариера с „Локомотив“, гръцки и кипърски отбори и 16 години след неприятното лято на 1980 г. каза: „Тогавашният председател на дружеството Щерев опря гръб на първия секретар на Градския комитет на БКП Петър Георгиев, двамата решиха, че е време да ме освободят от „Локомотив“. Къса административна процедура и толкоз. Чувствах се като дете, разлъчено от майка си. Беше голям удар за мен, нищо друго не може да се сравнява с чувствата и раната от раздялата с „Локомотив“. Благодаря, че тогава ме възпряхте да кажа публично думи, които после биха ме накарали да изпитвам неудобство от самия себе си“ (вестник „Марица“, 21.10. 1996 г. Тогава вече нямаше „Отечествен глас“).

А съдбата на друг футболен великан – Димитър Якимов, бе различна. Вижте как завършва шампионатът след сезон 1973/74 г.: 1. „Левски“, 2. ЦСКА, 3. “Локомотив“ (Пловдив). Разликата между шампиона и вицешампиона е само една точка, но второто място за ЦСКА означава 7 по Рихтер. В този момент се чува думата на Стефан Божков и Манол Манолов (Симолията): Димитър Якимов – аут! Единствен аргумент – рождената дата: 12.08.1941 г. Но няма контузии, брилянтен техник, зрял тактик в зенита на възможностите си. Какво друго може да каже Якимов, освен: „Добре, ще отида да играя в Сливен.“ Едноименният отбор от 1972 г. е армейско физкултурно дружество, т.е. дъщерен на ЦСКА, освен това в следващия шампионат 1974/75 г. ще играе в „А“ група. Митата може да помогне за израстването на „воеводите“. „Не, не може! Ти си легенда, не ти е там мястото.“ И така за ЦСКА е стар, в Сливен пък е обидно за ранга и пагона. За разлика от Бонев, Якимов не успя да се наложи като треньор и помръкна в сивотата на всекидневието.

Сезон 1974/75 г. ЦСКА завършва като шампион, а „Левски“ е втори – пак с една точка разлика. Но лятната пауза не е безработна:

„Не след дълго ми се обади полковник Михаил Микулаш от ръководството на ЦСКА, за да ме извика на разговор. С голямо неудобство ми съобщи, че имало планове за подмладяване на отбора и ще се разделяме. Микулаш бе възпитан човек и съзнаваше отлично, че на 29 години все още бях в състояние да играя на високо ниво. Но нямаше какво да се направи. Подобна съдба сполетя преди това Димитър Якимов и Боби Станков. Същото стана и с Петър Жеков, и с мен. Съдба… Тръгнах си с противоречиви чувства, обиден от това, че ме отказват от ЦСКА без време“ (Аспарух Никодимов, „С ЦСКА в сърцето”).

На Никодимов поне му разрешиха да играе още една година в Сливен. Последните 21 мача.

След 16 сезона, 469 мача и неоценим принос за „Реал“, Серхио Рамос (роден на 30.03.1986 г.) със сълзи на очи напусна отбора. Не се стигна до подпис под нов договор само по биологични причини. Предлагаха му още една година, той не отстъпи от искането си за две. Има къде да играе Серхио Рамос, и то не в гурбетчийска посока към Япония, Китай или САЩ. Но общовалидният проблем си остава. „Стандартните“ 29 години вече не са предел – тренировъчният процес, възстановяването, медицинското осигуряване, режимът – всичко е на друго ниво. Обаче и най-големите имена нямат свободата сами да преценят кога, а още по-малко и как да слязат от сцената. Болезнено е.

Самият сър Стенли Матюс 5 години след като сам каза „Стоп!“, вече на 55, изигра два мача за „Хибърниънс“. Изглежда, сърцето продължава да играе и тогава, когато на краката няма бутонки. И във футбола няма щастливи пенсионери. И не всички разбират, че акт за раждане и спортно-технически качества са две различни неща…

Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ

Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани II ЧАСТ

Победа срещу софийските грандове си беше подвиг по онова време СНИМКИ

Тук няма рефер, има лидер

В "Локомотив" – един лидер, в "Ботев" – много "воеводи"

И режим, далеч от "слабите ангели"

Футболът няма свобода за модни екстри

Футболът не може да мине само с детски охлузвания

"Ние даваме точките, те дават премията"

И карикатурни "тактически" целувки

Победа с футбол, а не с корида

Но дори "белият балет" може да играе "черна корида"

Съдията започва да те коли от кръста

Къде свириш, на кого свириш и за какво свириш

Горещият привърженик реагира по-адреналиново от голмайстора

Кога пак по улиците ще се прегръщат непознати хора?

Ден последен - вие се наиграхте вече!