Футболна еуфория

Кога пак по улиците ще се прегръщат непознати хора?

Кога пак по улиците ще се прегръщат непознати хора?

Подготвяната за печат книга „Футболът, тази болка отляво“ предлага четири гледни точки като се започне от спомените за началото, емоциите и страстите, битките, болките, себепреодоляването, жаждата за победа по правила, които не всички спазват… Разказват четирима пловдивски ветерани: Иван Глухчев, едно от големите имена на „Ботев“, Георги Василев, най-сърцатият футболист, обличал фланелката на „Локомотив“, Михаил Георгиев, единственият поливалентен състезател, играл на ниво „А“ група за четирите пловдивски отбора, журналистът Нейко Дамянов, в чиято биография има страничка с аматьорски футбол.

Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.

Нейко Дамянов

Следвайки стъпките на моя приятел Христо Цилев, стадион „Локомотив“ бе незаобиколим обект. Така попаднах и сред микросоциална група с футболна ДНК. Като обединителен признак, но с пъстър професионален и психологически профил. Инженери, икономисти, лекари, университетски преподаватели, щатни спортни деятели. Веднага ме „светнаха“, че абревиатурата ЛОКО означава „Любим отбор на културната общественост“. Неколцина с аматьорски футболни странички в биографията и всички до един професори по клубната история на „Локомотив“. Хора с 50 - 60 и повече години по стадионите, не само на Лаута.

Обичаят повеляваше само след победа разбор на мача да се прави на сезонно питие „При Сандо“. В продължение на поне час никой не си позволява да каже дума извън актуалната тема. Частен случай са сбирките след мачовете между вечните градски съперници. И ако някой си позволи да каже нещо недостатъчно критично за „вражеския“ отбор, веднага получава сърдито произнесената квалификация „Жълтур!“

Беше към края на юли 2016 г. Седяхме на открито, кой на бира, кой на кафе, и обмисляхме организацията за пътуване до Бургас. Първи мач, откриващ новия шампионат, при това с гостуване на жълто-черните, които избраха да ни приемат край морето. Намеси се телефонът ми и стана ясно, че спешно трябва да отпътувам доста по-далече от Бургас, извън страната. Обясних ситуацията на компанията и тръгнах към ангажиментите си, но едва направил няколко крачки, ме сподири нещо шеговито, но жежко:

- Е, какво сега, ние нямаме десен бек, ти заминаваш на майната си!

По-лошо е, когато се прибираш кисел вкъщи и домашните не ти прощават:

- Какво става, много рано се прибираш след мача?

- Ти с този селски отбор ще станеш трезвеник.

Дойдоха добри времена с висок емоционален градус, което не означава, че съм станал алкохолик. За жалост, тъкмо когато отборът играеше най-добрия футбол в първа дивизия, противоепидемичните мерки опразниха стадионите, секнаха и редовните сбирки на фенгрупата – три пъти седмично.

х х х

И ако нашата фенгрупа намалява по биологични причини, стадионите опустяват заради качеството на спектакъла. Локомотивската публика е рекордьор по посещаемост и при гостувания, и при домакински мачове. Много би било тъжно, ако стане рекордьор и по непосещаемост.

Ето снимка от плешивостта на стадионите в един кръг на първенството в първа дивизия, който няма нищо общо с ковид кризата. „Локомотив“ (Пловдив) - „Септември“ - 430 зрители, „Витоша“ – „Ботев“ (Пловдив) - 540, „Дунав“ – „Пирин“ – 1090, „Левски“ – „Черно море“ – 1700, „Лудогорец“ – „Берое“ – 610, „Верея“ – „Славия“ – 180. Дотук - общо 4550 зрители. Но на мача във Велико Търново „Етър“ – ЦСКА публиката брои 9300 посетители, като само „агитката“ на столичани е около 4000. Следователно на мача в старопрестолния град зрителите са два пъти повече, отколкото на всички други, взети заедно. Това е 11-и кръг, „А“ ПФГ, края на септември, началото на октомври 2017 г. Чудесно есенно време.

Ето и едно изключително показателно сравнение: „Заради световното първенство в Мексико (1970 г.) шампионатът бе прекъснат за повече от два месеца, оставаха да се играят още шест кръга. Веднага след подновяването се състоя дербито между ЦСКА и „Левски“. Хората бяха разочаровани от провала на националния отбор и доста от тях като че ли се отдръпнаха временно от футбола. Съдя за това по факта, че на „Васил Левски“ за този мач дойдоха едва 35 000 зрители“ ( Аспарух Никодимов, „С ЦСКА в сърцето“).

О, времена…

х х х

Като студент през ранната есен на 1967 г. правех опити да вляза на стадион „Васил Левски“ в София за дербито ЦСКА – „Левски“. Тогава в състава на армейците бе Христо Бонев (Зума). Не стана, не можах да се добера до билет, Борисовата градина бе задръстена с недоволни като мен запалянковци. Тогава за първи път видях как общественият ред се охранява с конна милиция.

Случвало се е Варна и Бургас да имат по два отбора в „А“ група, но край морето дерби срещи бяха не сблъсъците между градските съперници, а гостуванията на софийските грандове. И само в Пловдив двубоите между „Ботев“ и „Локомотив“ имаха характер на истинско дерби – второто в България.

Когато 11-ият кръг от шампионата през сезон 2012/13 г. противопостави черно-белите на жълто-черните на стадиона в Лаута, бях готов да твърдя, че под тепетата се играе дерби № 1, по-съдържателно и вълнуващо от столичното. Боево реми за 2:2, прекрасна хореография на двете „агитки“, пълен стадион с верига правостоящи, възгласи, които се чуват до северните покрайнини на града. Така бе посрещнато завръщането на „Ботев“ в първа дивизия след 2-годишно отсъствие. За съжаление и в Пловдив, и в столицата двата мача, очаквани като сезонно събитие, губят от волтажа си. Закономерно, след като пада качеството на клубния ни футбол. И е жалко, когато събитията на терена се губят в сивота, а трибуните кипят от живот и ставащото там е по-спектакулярно от събитията долу. За да бъде дерби, синхронът е задължителен.

х х х

Случи се така, че бях на кораб „Осогово” в гръцко пристанище, където екипажът отпразнува първата победа на нашия национален отбор на световно първенство. На 26.06.1994 г. палубата бе наелектризирана в очакване на мача България – Гърция. Местните докери ни гледаха надменно, поради езиковата бариера жестомимически показваха как ни го слагат с пръсти в носа, ушите, с най-голямо предпочитание към аналното окончание. Ние отвръщахме със заканително поклащане на глава. След гръмкото 4:0 капитанът наруши писмена заповед и почерпи с уиски от представителните запаси. Еуфория. А докерите стъпваха на пръсти покрай моряците.

Но за мача с Германия на 10.07.1994 г си бях в Пловдив сред шумна компания с доминиращо предчувствие за успех. Чудото стана! Не можахме да удържим емоциите си между четири стани и тръгнахме навън по пълноводните като реки нощни улици. От тогава не съм виждал как се прегръщат непознати хора.

х х х

Беше истинско стълпотворение и нямаше как да бъде друго. Въпреки опитите на служителите от КАТ да въведат някакъв ред, по магистралата до София автобусите бяха в истински сандвич, пъплещ, спиращ, а подстъпите към стадион „Васил Левски“ бяха ад. Добрах се до мястото си минута преди първата свирка за мача „Локомотив“ – „Ботев“, финал за Купата на България ( 15.05.2019 г.). Не можах да се отърся от преживения хаос, трудно навлязох в реалностите на терена. През паузата след първото полувреме получих възмутено обаждане:

- Вуйчо, заради вас ли не мога да се прибера?

Племенницата ми. Нервничи в автомобила си и не може да се добере до дома. Тази 73-та минута и триковия гол с пета на Ален Ожболт никой локомотивец няма да забрави до живот. Сред море от въодушевление мене ме обзе панически пристъп:

- Не ми се гледат продължения!

На мига съседът ми отдясно ми вкара лакът като квалифициран каратист:

- Не го приказвай!

Съвзех се. Пристигнахме в Пловдив далеч след полунощ, когато стадион „Локомотив“ беше озарен от илюминации. Ние пък с Митко Галинчев (именит състезател и треньор в класическия стил на борбата – Б. р.) му седнахме на бира подир бира с един сандвич. Дай Боже всекиму такава вътрешна хармония. Неописуемо е да се чувстваш част от нещо толкова значимо.

На следващата година - още една Купа на България на същия стадион, този път срещу ЦСКА (01.07.2020 г.). Ами, свиква се. После дойде и суперкупата след победа над „Лудогорец“. Нещо като полагаемо. Второ място и сребърни медали от шампионата 2020/21 г. Там ни е мястото. И повече можем!

Винаги ще съжалявам, че Христо Цилев си отиде година преди първата Купа на България и най-успешния период от историята на клуба преживях без него. Губил съм близки хора и липсата им е променяла живота ми. Без него нещо се счупи в душата ми. Частична компенсация получих с идването на сина му Тома Цилев като администратор на отбора. И даде своя принос за трите успешни години. Станах локомотивец покрай близък приятел и след това се почувствах пловдивчанин. Нямам сантименти по отношение на града, при стечение на обстоятелства бих се върнал в Бургас, но да изменя на „Локомотив“ – това не може да ми се случи.

Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ

Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани II ЧАСТ

Победа срещу софийските грандове си беше подвиг по онова време СНИМКИ

Тук няма рефер, има лидер

В "Локомотив" – един лидер, в "Ботев" – много "воеводи"

И режим, далеч от "слабите ангели"

Футболът няма свобода за модни екстри

Футболът не може да мине само с детски охлузвания

"Ние даваме точките, те дават премията"

И карикатурни "тактически" целувки

Победа с футбол, а не с корида

Съдията започва да те коли от кръста

Къде свириш, на кого свириш и за какво свириш

Горещият привърженик реагира по-адреналиново от голмайстора

 

Напишете коментар
captcha

Виж още

Треньорът на Витоша 13, набор 2009, Мартин Герговски сигнализира за грозни
54-годишният италиански скиор Карлучо Сартори, който оцеля от
Голямата звезда на Аржентина и на МЛС Лионел Меси заяви, че много добре знае в
Благой Иванов ще направи своя официален дебют за PFL на 4 април. Българската
Пловдивски футболни клубове се включиха в кампания за набиране на средства в
"В Рейкявик успях да повиша рейтинга си и имах много интересни партии. Целта ми