Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.
Нейко Дамянов
1.
На 05.06.1932 г. клуб „Ботев“ организира тържество, на което отбелязва 20-годишнината от създаването си. В рамките на програмата е и честването на Никола Щерев (Старика), който приключва състезателната кариера. Към него с благодарност се сипят суперлативи: „спортист-възпитател“, вдъхновяващ пример, дълги години полагал „непрекъснат усилен труд“… Той има какво още да даде – остава треньор и сумарно Старика е човекът, който най-дълго държи кормилото на отбора в цялата му история. А не е лесно да се обхване приносът му на енциклопедист – въвежда предсезонната подготовка на планина, под неговите грижи прохожда баскетболът, организира ски излети, отличен плувец, кара кънки, мъдър ръководител… и така още дълги години.
Но в момента той е на 29 години, 15 от които оставя на терена. Не е ли рано? Не, не е. Тогава се смята, че това е физическият предел. Играл си футбол на ниво 17 - 18 години, значи по принцип трябва да предадеш фланелката на 17 – 18-годишните. И това бе правило за още десетки години напред.
Въпреки че Стенли Матюс, който е само с 12 години по-млад от Никола Щерев, сам реши да се оттегли от състезателния футбол на 50 години – след цели… Смятайте вие. Роден е на 01.02.1915 г., дебютира за „Стоук сити“ през март 1932 г., а последният му мач за същия отбор е на 06.02.1965 г. Десетки години спазва железен хранителен режим: всеки Божи ден – сок от моркови, а преди мач коктейл от яйце, мляко и глюкозен прах.
Първи носител на „Златната топка“ (1956 г.), когато е на 41 години. Първият футболист, удостоен с рицарско звание (1965 г.). Признаван и уважаван в целия футболен свят. А сам той се укорява: „Направих грешка. Отказах се на 50, а имаше още поне две години футбол в мен.“
Всеки, обул бутонките, един ден неминуемо трябва да ги събуе. Но възникват два въпроса, един от друг по-кардинални: „Кога?“ И „Как?“
Иван Глухчев
2.
Последният ми мач бе в София срещу „Левски“. Скочих за висока топка, но приземих лошо и усуках коляното. Завърших първото полувреме на куц крак, а в съблекалнята казах на лекаря, че се чувствам зле и не мога да продължа. Тогава Никола Миланов се обърна към водача на отбора генерал Иванов:
- Другарю генерал, вижте какви офицери има между нас, които лесно се предават!
Лед на коляното, бандаж. Излязох на терена, но от второто полувреме изкарах едва 2 - 3 минути. Оказа се, че това не е контузия-малодушие, а скъсан менискус и разтеглени връзки. Павел баня, спортния диспансер… възстановяването се проточи с месеци, но това означаваше край на футбола.
Подполковник Никола Миланов (Чопъра) дойде от щаба и оглави като началник АФД „Тракия“. Длъжността му даде възможност да доминира и да не търпи около себе си авторитети. Характер с пагони. Стана полковник. Подхвана рефрен, който превърна в политика:
- Вие се наиграхте вече, време е за подмладяване и обновление.
А годината бе 1974. Съвсем не бях изчерпан. Освен мен от отбора излязоха и другите с пагони: Динко Дерменджиев (Чико), Георги Попов (Тумби), Михаил Карушков. С Чико не знаехме, че ще се върнем и още много години ще работим заедно за жълто-черната идея. Тогава той пое към „Чепинец“ (Велинград) като треньор, а аз – към Армейската спортна школа.
Михаил Георгиев
3.
След тежката контузия през 1976 г. и продължително възстановяване поднових тренировки , възвърнах си формата, но за мен вече нямаше място и на резервната скамейка. Беше кошмарната 1977 г. През февруари след тежко боледуване почина жена ми, а през юни отпаднах от „Локомотив“. С празен джоб – на улицата. Това е най-тежкият момент не само през футболната ми кариера. Да, поиграх малко в „Б“ група за Стамболийски и след толкова години първодивизионен футбол две чудесни години играх пак в „А“ група, но окръжна, за „Крепост“ (Хисаря). Стъпва си човек на краката, но си дава сметка, че животът му започва да прилича на селище със затихващи функции. А сега, като се връщам в спомените си към тази 1977 г., питам се как човек не полудява?
P.S. „Най-добра оценка обаче заслужи Михаил Георгиев, който изпъкна с висока активност и конструктивни действия ту отляво, ту отдясно, с центрирания, от които последва и голът на Георги Василев и още няколко усложнения за армейския вратар.“
Това е оценката, която дава флагманът „Народен спорт“ в броя от 18.11.1974 г., ден понеделник. На фокус е мачът ЦСКА – „Локомотив“ (Пловдив) от 12-ия шампионатен кръг, преминал „Под диктовката на пловдивчани“, въпреки равенството 2:2. С две звездички от отбора на гостите са отличени вратарят Станчо Бончев, капитанът Христо Бонев и Михаил Георгиев. На това ниво Мишо играе още почти година и половина – до 17.04.1976 г., когато грозна контузия прекъсва пътя му в първодивизионния футбол. Между детските мачлета на махленската поляна и зенита на възможностите в професионалния футбол лежат усилни години и доста фланелки, проядени от солена пот. И след планина от труд една грубиянска проява вдига пред теб бариера. Много месеци между надежди и съмнения, лечение, възстановяване, прохождане, нови опити с топка в краката, но футболът и отборът не са те чакали на същото място. Отиваш на стадиона с вярата, че отново ще се докажеш, но там те чака известие за твоя „Ден последен“. И в този миг ти се струва, че животът се е срутил.
Георги Василев
4.
Шефът на дружеството Никола Щерев ме извика в канцеларията си и направо от вратата:
- Много си дал, но дотук!
- Добре, всичко хубаво на отбора, успех. Довиждане.
Абсурд. В мен имаше още много футбол. И така ли се отпраща футболист, дал сърце и душа за отбора – с две чиновнически приказки в една канцелария. Можехме да се разделим по-интелигентно. И досега ми тежи, че се отнесоха така с мен. Георги Илиев със задна дата искаше да ми организира прощален мач. И това не стана…
Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ
Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани II ЧАСТ
Победа срещу софийските грандове си беше подвиг по онова време СНИМКИ
В "Локомотив" – един лидер, в "Ботев" – много "воеводи"
И режим, далеч от "слабите ангели"
Футболът няма свобода за модни екстри
Футболът не може да мине само с детски охлузвания
"Ние даваме точките, те дават премията"
И карикатурни "тактически" целувки
Победа с футбол, а не с корида
Съдията започва да те коли от кръста
Къде свириш, на кого свириш и за какво свириш
