Подготвяната за печат книга „Футболът, тази болка отляво“ предлага четири гледни точки като се започне от спомените за началото, емоциите и страстите, битките, болките, себепреодоляването, жаждата за победа по правила, които не всички спазват… Разказват четирима пловдивски ветерани: Иван Глухчев, едно от големите имена на „Ботев“, Георги Василев, най-сърцатият футболист, обличал фланелката на „Локомотив“, Михаил Георгиев, единственият поливалентен състезател, играл на ниво „А“ група за четирите пловдивски отбора, журналистът Нейко Дамянов, в чиято биография има страничка с аматьорски футбол.

Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.

1.

„Бях съвършено спокоен за края на спортната си кариера. Никакви проблеми с адаптацията: до вчера ветеран и равен на най-младите в отбора, за публиката просто Чико, за съперниците – заслужилият майстор на спорта, а днес изведнъж – старши треньорът Динко Дерменджиев. И ето ме на скамейката, редом до резервните състезатели.

През дългия си стаж на терена и около него съм преживял, изиграл, повторил, сбъркал, обяснил, показал… какво ли не. Но едва като треньор забелязах тези странно безработни минути преди началото на мача. Момчетата са напуснали съблекалнята, бутоните им са пречаткали нервно с ритъм на кастанети преди да докоснат тревата. Концентрирано седя на пейката и наблюдавам „канарите“. Хвърлям око и към противника, но бързо го местя назад към своите и според настроението им при разгрявката опитвам да прогнозирам мача.

Припомнил съм миналия мач със същия противник, сверил съм часовника според донесенията на сегашното разузнаване, изтекла е седмица с обичайните приливи, отливи, микроконфликти и крепък колективен дух в петък вечерта, поставил съм отборни, групови и персонални тактически задачи. Често през тези последни минути променям самочувствието си за очакваното в този мач. Нещо се обръща и ми изглежда не така, както ми се е струвало през седмицата. Като състезател бях по-уверен, а като треньор винаги съм резервиран към скорошния изход. До самото начало ми се струва, че още нещо е могло да се направи, съжалявам, че едва сега ми хрумва. Знам, че заливането с информация и многото словесни контакти могат да объркат състезателя, пазя хрумванията за себе си. Макар че се случва да повикам играч, за да му внуша нещо на ухо секунди преди началото. Като треньор реакциите ми видимо са по-близо до нормалните, искам да съм най-трезвият зрител, пък и капките пот по дланите усещам само аз.

Обичам да се обръщам назад и да гледам колко хора сме „довели“ на стадиона. Колкото повече публика, толкова повече ангажираност и отговорност за добрия изход. Вън от Пловдив не броя зрителите. Дюдюкане, провокации, димки и звукови ефекти не влияят на психиката ми.

През тези последни минути контактувам само с домашната „кухня“: помощник-треньора, лекаря, момчетата. Не възприемам давления отвън и съм глух за „подсказванията“ от зрители и ръководители. За всички около мен мачът още не е започнал, а за мен може да е вече изигран.

Ето ги, тръгват към центъра за поздрав. Продължавам да си мисля какво ще покажем в този мач, а не какво ще вземем от него. Следват 90 минути на най-истинската оценка. На този ден, на миналата седмица, година. Оценка на минало, закана за бъдеще. Каквото и да се случи, то е справедливост.“ (Вестник „Отечествен глас“, 06.06.1981 г.)

Нейко Дамянов

2.

Монологът на Чико е класическо потвърждение на класическото правило: треньорът по футбол задължително трябва да е практикувал като играч някоя от 11-те позиции на терена. Не се сещам за друго правило без изключения, но то предизвиква изключения в други правила. Смята се, че от голям футболист не става голям треньор. Потвърждения – колкото искаш: Марадона, Лотар Матеус, Марко ван Бастен, нашият Стоичков… Но и изключения също не липсват. Марио Загало и Бекенбауер са предостатъчни. Налага се също така да уточним превъзходната и сравнителната степен във футбола. Велики са само Пеле, Марадона, Кройф и Бекенбауер. Кристиано Роналдо и Лионел Меси имат време да се наредят до тях. Дълга броеница влиза в графа „големи“. Чико бе голям футболист от международен калибър и добър треньор с ограничен географски периметър. Ако Никола Щерев (Старика) е треньорът, водил „Ботев“ най-продължително време в сравнение с всички други, Дерменджиев е хващал кормилото на отбора 7 пъти. На друг това не се е случвало.

Работата на треньора е най-тежката и сложна педагогическа дейност, особено в колективните спортове и най-вече във футбола. Неприятно е за професионалиста в която и да е област, ако никой не проявява никакъв интерес към работата му и резултатите от нея. За треньора по футбол пък е каторга прекаленият денонощен и пресиращ интерес към резултатите на водения от него отбор. А разстоянието между „Осанна!“ и „Разпни го!“ е само една победа или една загуба.

Музикалният педагог „подрежда“ нотите в гърлото на бъдещата оперна прима. Няма да дразним театрални и кино режисьори, като наричаме футбола изкуство. Но за да се изгради играч като Чико, трябва изкусен специалист. И футболните умения се изграждат с безкрайни повторения, изпълнявани с напрежението и вниманието на пианист, за да намаляват погрешните, непостигнали целта движения, които като бурени заглушават изграждането на двигателен акт и превръщането му в закрепен навик.

В индивидуалните спортове се проявява склонност към омаловажаване ролята на треньора. Един маратонец дори би могъл да си въобрази, че може и без него. Но тъкмо в индивидуални спортове някои треньори стигнаха до световни успехи като дресьори в условията на режим-инквизиция. Във футбола педагогът е или диригент, или изобщо не е треньор. Защото:

„Кройф имаше специфична теория за футбола. Учеше ни да играем с много бързо движение на топката, разчиташе само на играчи с уникална техника – точно такива качества търсят скаутите ни.“ Това Гуардиола, продукт на фермата на „Барселона“, е взел от Йохан Кройф. И го доразвива като треньор: „Играчите трябва да мислят, да действат интелигентно, да предугаждат следващия пас. Това очаква публиката на Камп Ноу – атрактивни, но и ефективни разигравания.“ Това го могат бивши футболисти, играли по „ноти“, способни като диригенти да сглобят отбор оркестър.

За футболиста Чико нямаше нищо по естествено от това да прекрачи тъч линията, да съблече фланелката и да седне на скамейката като треньор. На своя отбор. Бе напълно готов да се развива и да дирижира.

На 50 години през октомври 1991 г. зрелият Дерменджиев пое „Левски“ в критичен за отбора момент. Преобрази го и в 10 мача постигна 8 победи и две ремита. „Сините“ фенове вече посягаха към титлата. Но:

За 88 години след основаването си през 1895 г. „Уест Хям“ е имал всичко на всичко 5 треньори - средно по 17,6 години. А сър Алекс бе мениджър на „Манчестер Юнайтед“ от 06.11.1986 до 08.05.2013 г. Повече от четвърт век. Нашият шампионат 1991/92 г. поставя рекорди с обратен знак. В хода на първенството са извършени 11 треньорски смени, две от тях са в „Левски“. През януари 1992 г., зимна пауза, Чико сдава поста на по-нискотарифния Иван Вутов. Шампионатът завършва с титла за ЦСКА. Анализът включва въпроса за умението, резултатите и цената им.

Преди началото на първенството собственикът на сините Томас Лафчис дава два милиона лева (приблизително 85 000 щатски долара) за входящ трансфер на Илиан Илиев от „Черно море“. Дерменджиев иска същото, но Лафчис не желае да чуе дори. Смята, че парите за играча имат възвръщаемост, докато за треньора това е прахосване и недопустим лукс.

Бела Гутман, унгарският евреин, бе първият, който започна да насажда култ към треньора. И след като донесе две Купи на европейските шампиони за „Бенфика“ през 1961 и 1962 г. след спечелени финали срещу „Барселона“ и „Реал“ (Мадрид), треньорът поставя въпроса за премия по повод на грандиозните успехи. Отговорът – няма такава клауза в договора. Да припомним, че първият професионален договор на Франц Бекенбауер с „Байерн“ през 1964 г. е за 400 марки месечно. Обиденият Бела Гутман незабавно си тръгва, като изрича вековно проклятие: Сто години „Бенфика“ няма да спечели еврокупа! И вече толкова време прокобата работи. „Бенфика“ загуби 8 еврофинала, 5 от които за Купата на европейските шампиони. На сцената се появи Хеленио Херера.

Той направи за футбола това, което направи за шахмата Роберт Фишер. Комерсиализира го, не желаейки да привлича десетки хиляди по трибуните по следвоенен ценоразпис. Неговите футболисти вече откровено заявяваха, че по такава тарифа дори не си завързват обувките.

Далеч преди тях оперната прима Аделина Пати не е правила компромиси с цената си по сцените в САЩ. Но, госпожо, толкова пари не получава дори президентът! Добре, тогава нека пее президентът. Разбира се, него не го бива и във футбола. Така че нещата стигнаха и надминаха облаците.

Не всичко е пари. Престижно е да си член на клуб 100 с толкова и повече участия в националния отбор на страната си. Кр. Роналдо вече има повече от 170, жив и здрав да е, може да удари 200, Лотар Матеус има 150. И състезатели, и треньори се стремят да обогатят визитките си с успехи от световни и европейски първенства, Копа Америка, Купата на европейските шампиони, Копа либертадорес. Има и престижни клубни върхове. Паоло Малдини игра 25 сезона и 902 мача за „Милан“. Фр. Тоти също има четвърт век с фланелката на „Рома“ и отхвърли баснословна оферта на „Реал“ (Мадрид) с думи, достойни за Светото писание: „Не мога да изоставя бедните си родители и да отида при богати осиновители.“

Има и велики анекдоти. Стефан Ковач смяташе, че най-добрият психолог за отбора е неговият треньор. Преди мач Кройф се оплаква от болки в коляното. Освен като велик футболист, той е известен и като болезнен сребролюбец. Ковач вади банкнота от 1000 гулдена и разтрива „болното“ място. Кройф приема „лечението“ с усмивка, после играе без болежки. С лежерната атмосфера и свободата, която му даде, „Аякс“ бе оперният спектакъл на треньора, отборът стигна своя връх по тотална ефективност и спектакулярност. Но и го подготви за разпад.

А нашият Чико? Той си знаеше моженето и цената, но изпревари вечно закъсняващото време под българско небе…

Георги Василев

3.

Юношите ми биеха връстниците си от „Левски“ и ЦСКА, но от тази генерация един отиде най-далече. Димитър Илиев, капитан на представителния състав на „Локомотив“, истински стожер на отбора, футболист № 1 на България за 2019 и 2020 година, заигра и за националния отбор. От „А“ до „Я“ учеше футболната азбука при мен, заедно бяхме 8 години. През това време от начинаещ на 11 години, на 19 влезе в първия отбор. Възпитаник – мечта. С изрядна дисциплина, отличен ученик, растеше и спортно-технически. Дойде му времето и аз като китайска капка започнах:

- Вземете го в първия отбор! Вземете го в първия отбор! Вземете го в първия отбор!

- Вземи си го у вас – отвръщаха ми.

В един момент изглеждаше, че само аз вярвам в него. Да, но той направи кариера, която радва не само мен, а неверниците отдавна са забравили съмненията си.

Георги Василев награждава отличници в поредния турнир.

Два сезона бях треньор на глухонеми. Социално пълноценни аматьори, работеха в „Тих труд“. Станахме шампиони в тяхното първенство, играхме и мачове в чужбина. Трудничко навлязох в езика на жестовете. Не казвах, а показвах. Понякога ползвах жестомимически преводач. Съдийството – сигнализация с флагчета. Има хора, които разбират от половин дума. Е, глухонемите пък разбират от половин жест. Много си помагат, много сплотени, много ме слушаха. Коректни към съперниците, но играят яко и без сръдни.

Междувременно бях физкултурен организатор на дружеството в район Столипиново. Само аз ходех там. Радушно приет, никакви проблеми. Въртяхме много турнири с над 40 мача.

Черно-бели „голишарчета“ и дребни „канарчета“ рано-рано качват дербито на втория етаж. Момчето с раираната фланелка е Митко Илиев.

Бил съм технически директор и селекционер. Като помощник-треньор съм работил с Атанас Драмов, Михаил Георгиев, Еду Ераносян. И като футболист, и като треньор съм взел по нещо от всички, на всички съм благодарен, най-много на Димитър Григоров, заради когото попаднах в „Локомотив“. Ерудит. Владееше няколко чужди езика. Водеше ни на гребната база и ни учеше да наблягаме с веслата. Зимно време - на ски. Накупи тетрадки на всички, за да ни учи на английски език. Прекрасен човек. От него помня: „Драмата на добре подготвения в кондиционно отношение футболист е да не овладее предстартовата треска и да бъде смазан от бремето на отговорността“.

Но докато Митко Илиев е на терена, на трибуната аз ще живея трета футболна младост.

Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани I ЧАСТ

Четири стъпки към футбола, разказани от четирима пловдивски ветерани II ЧАСТ

Победа срещу софийските грандове си беше подвиг по онова време СНИМКИ

Тук няма рефер, има лидер

В "Локомотив" – един лидер, в "Ботев" – много "воеводи"

И режим, далеч от "слабите ангели"

Футболът няма свобода за модни екстри

Футболът не може да мине само с детски охлузвания

"Ние даваме точките, те дават премията"

И карикатурни "тактически" целувки

Победа с футбол, а не с корида

Но дори "белият балет" може да играе "черна корида"

Съдията започва да те коли от кръста

Къде свириш, на кого свириш и за какво свириш

Горещият привърженик реагира по-адреналиново от голмайстора

Кога пак по улиците ще се прегръщат непознати хора?

Ден последен - вие се наиграхте вече!