Генерал Франко отвори трансферната война във футбола

Предпремиерната поредица тъкмо в този сайт може да звучи с хилядоGLASието на пълен стадион, въпреки поредната ковид вълна. Текстовете се публикуват в петък, събота и неделя, все футболно време.

Нейко Дамянов

1.

„Къщата ни е хубава, сега трябва да купим подходящи мебели.“ Годината е 1953, думите са на Сантяго Бернабеу. Потомък на стар испански род, преуспяващ адвокат, бивш футболист, играл само за един клуб от 1912 до 1927 г. и това е „Реал“ (Мадрид). Преустройва основно стария стадион „Чамартин“, където отборът играе домакинските си мачове, а от януари 1955 г. съоръжението носи името на президента на клуба Сантяго Бернабеу.

С тези думи пожизненият президент открива „къщата“, а покупката на „мебели“ слага началото на сложния трансферен процес, без който съвременният футбол е немислим. Началото е наистина подобаващо – грандиозна битка за подписа на Алфредо ди Стефано с върлия враг „Барселона“. Водят се съдебни дела, но, изглежда, решаваща е думата на генерал Франко. Все пак през гражданската война Сантяго Бернабеу е войник в неговата армия.

От 1953 до 1964 г. Алфредо ди Стефано играе в „Реал“. По това време той е №1 в европейския футбол, с него „Реал“ е хегемон на континента и печели първите пет титли с „Европейската купа на клубните шампиони“, чието първо издание е през сезон 1955/56 г. И е трудно да се изброят големите имена, привлечени в „Реал“ от дон Сантяго: Хенто, Копа, Пушкаш, Нетцер, дел Боске, Камачо…

Процесът вече не може да бъде удържан. Въпреки съпротивата на бразилския президент, който е против продажбата на „националното богатство“, след 18 години в „Сантос“ (1956 – 1974 г. ) Пеле приключва кариерата си в северноамериканския „Космос“ (1975 – 1977 г.). Първият трансферен милион в английски лири е прехвърлен през 1979 г., когато „Нотингам Форест“ купува от „Бирмингам“ Тревър Франсис. „Реал“ е първият мултинационален отбор, а сега мултинационална в най-голяма степен е Висшата лига. В най-силното и оспорвано първенство играят най-много добри чужденци, работят най-добрите мениджъри, също чужденци, само реферите са островитяни. След титлата от световното първенство през 1966 г. английският национален отбор няма друг подобен връх, но никога не е бил за подценяване. Все пак футболистите му играят в шампионат №1 в Европа. И в света дори.

2.

Йохан Кройф е син на чистачка, чийто обект е и стадионът на „Аякс“. Момчето е аскетично хилаво, но играе в детски отбор и събира по няколко хиляди зрители в покрайнините на Амстердам. Блестящо и възходящо начало.

При Лионел Меси е различно, макар че от най-ранна възраст талантът му се вижда без микроскоп. Но на 10 години е диагностициран с недостиг на растежен хормон. Нито в родния Росарио, нито в Буенос Айрес има клуб, който е в състояние да плаща скъпото лечение. Такава възможност се открива в Барселона. Лионел и сега със своите 170 сантиметра се губи сред съотборници и съперници, но лекарствата и фермата на „Барселона“ му дадоха възможност да развие неземния си талант.

Продукт на същата ферма е и Франсеск Фабрегас. Поради убийствената вътрешна конкуренция лесно е убеден да премине в „Арсенал“. Дебютира за отбора на 16 години и 177 дни, нещо, което едва ли би му се случило в „Барселона“.

Сега не е възможен, дори не можем да си представим отбор, който се подвизава по големите вътрешни първенства и международни турнири и е композиран само от футболисти, израсли в собствената му школа. Футболът е пазарна индустрия със зимни и летни трансферни прозорци, а многоходовите пазарлъци често приличат на вариететен канкан.

Макар и с голямо закъснение, българският футбол се включи в играта. Все пак треньор „проби“ навън. През 1961/62 г. Нако Чомаков е наставник на „Омония“ (Кипър). Така с почти две десетилетия изпревари първия професионален договор на български футболист. През есента на 1980 г. Христо Бонев (Зума) преминава в атинския АЕК, това е прощъпалникът.

И навън потече качество: Наско Сираков в „Сарагоса“ (1988 г.), Ники Илиев в „Болоня“ (1989 г.), Любослав Пенев във “Валенсия“ (1989 г.), Емил Костадинов в „Порто“ (1990 г.), Трифон Иванов в „Бетис“ (1990 г.), Христо Стоичков в „Барселона“ (1990 г.)…

Вътрешните трансфери са по-ранни, понякога комедийни, без да намекваме за филма „Любимец 13“. Командир на поделение представя като мениджър пред софийско началство войника Иван Кънчев: „Има едно момче, с който крак да ритне, вкарва голове.“ Под пагон момчето заиграва за „Спартак“ (София), връща се в родния град Септември, привличат го в пловдивския „Локомотив“, преминава в „Локомотив“ (София). И когато отборът тръгва на предсезонна подготовка в странство, него го свалят от самолета по нареждане на партийното ръководство в Пловдив. „В крайна сметка за един ден се решиха проблемите – станах жител на Пловдив, дадоха ми апартамент“ („Футболните битки за Пловдив“). Така за дълги години черно-белите си осигуряват добър футболист.

3.

Да си Роналдо, Неймар, Холанд и големите клубове да предприемат трансферна офанзива за подписа ти – това се случва с най-ярките звезди от футболната галактика. Вече виждахме в съзвездието нашия Валери Божинов (роден на 15.02.1986 г.), който със скоростта на светлината мина през грандове като „Ювентус“ и „Манчестер сити“, после равнозакъснително тръгна от Западна Европа все по на изток, напусна континента, стигна до китайското първенство и за финал кротко гасне на тесния български пазар. Покри огромен периметър като география, но името му ще се загуби из дебрите на футболната история. След толкова много трансфери! Повече от 20 пъти е преминавал от отбор в отбор. Вероятно ще се запомни като самоугасила се „звезда“. Не сграбчи шанса, а небрежно го захвърли.

По друг начин водят битката за утвърждаване мъжки момчета, които стъпват на футболния терен през трънена пътека. Стефан Драганов (Чоната), роден на 13.08.1966 г., на 15 години е ученик в Средното спортно училище (Пловдив) и е освободен като безперспективен. Бързо разбира, че болката не се лекува с хленч и сълзи, а с удвоена амбиция да се бориш и докажеш. През юношеските формации на „Локомотив“ стигна до представителния отбор, наложи се като титуляр на върха на атаката. Вече не е неперспективен, напротив. Трансфер в ЦСКА. Шампионска титла. След още две години в „Ботев“ (Пловдив) закръгли участието си в „А“ група на 350 мача със 112 гола. Игра още в Хонконг и Поругалия, а след футбола на терена остана във футбола край тъч линията. Трудното начало твърде често означава добро продължение.

Факсимиле от юношеския дневник на Стефан Драганов (Чоната), облякъл фланелката на представителния отбор на „Локомотив“ на 14.01.1984 г. „Бях направо щастлив, гонех като луд, отбелязах гол, бях съавтор на друг“.

4.

След като школите не подготвят достатъчно качество и количество за представителните отбори, като през отприщен бент в нашия футбол нахлуха чужденци. Предимно анонимни свободни агенти, които не вдигнаха особено много нивото, а при такова анемично и прогнозируемо първенство националният отбор съвсем закрета. Както забеляза един африканец със западен паспорт:

- Българските футболисти играят добре, но не могат да тичат.

Да, но тичането, без което не може, прави футбол до пеналта. До там стигат мултинационалните ни отбори, а нататък, както казва Александър Томаш, умението пред гола струва пари. Класата иска пари и кой каква кесия има, се чете в тимовите листи.

На 14.03.2012 г. в мач за 1/4 финал, Купа България, завършил 0:3, „Лудогорец“ излезе в Пловдив срещу „Ботев“ с петима чужденци в стартовия състав, срещу нито един сред домакините и Тодор Неделев на резервната скамейка. Дни по-рано, на 10.03.2012 г., в шампионатен мач „Локомотив“ прие „Черноморец“ (Бургас) с негласно реми – 5:5 чужденци в двата състава като титуляри.

Но на 05.04.2017 г. „Лудогорец“ излезе на стадион „Локомотив“ с 11 чужденци, а в хода на мача старши треньорът Георги Дерменджиев пусна на смяна още трима. Срещу 14 „Локомотив“ противопостави само един – вратаря Ясеин ел Каруби. По трибуните плъзна шега: Поне да бе мач от Шампионска лига. А на 08.04.2021 г. срещу гостуващия „Царско село“ „Локомотив“ постави на резервната скамейка вратар без опит и още петима юноши. Подходящи за тактическа смяна в последните минути, за контролен мач – също, но в двубой за трите ценни точки… По този начин черно-белите завършиха шампионата със сребърни медали.

Навремето от трима студенти във ВИФ, единият беше левскар, а вторият – цесекар. Преподавател шегобиец тестваше реалната принадлежност, привързаност и осведоменост с един и същи въпрос и за син, и за червен фен:

- На кой пост играе Панчо Владигеров?

Намираха се и такива, които търсеха място на маестрото в халфовата линия примерно, без да съзнават в каква конфузия изпадат.

За десетина години само в „Левски“ се завъртяха, избледняха и си заминаха десетки чужденци. Към син привърженик спокойно може да се задава въпрос:

- Кога в „Левски“ игра Жугдердемидийн Гуррагча?

При тази анонимност като нищо можеш да пробуташ монголския космонавт за футболист, стъпил на Герена. И не само…

„Куците коне“ нямат време да разберат къде са попаднали, да придобият отборен дух, да се опознаят дори. И когато след мача питат едного защо се е полакомил пред гола и пропилял възможността, вместо да подаде на съотборник в чиста позиция, отговорът на нематерен английски се превежда недвусмислено:

- По-добре аз да пропусна, отколкото той да вкара.

Съвсем адекватно звучи напътствието на видял и патил треньор към млад колега:

- Ако търсиш попълнения, вземай титуляри, резервите си ги имаш.

На 19.05.2021 г. „Локомотив“ прие в предпоследен шампионатен мач ЦСКА 1948. При победа черно-белите ставаха недостижими на второто място. Обнадежден, дори сигурен, канех се да полея събитието с нещо качествено в сребърна чаша. След 0:0 проблемът остана да се решава в следващия, последен мач. И кой отложи празника ми – 11 момчета, чиито фамилии окончават на „ов“ и „ев“. Тимов лист, попълнен само с български имена. Треньорът направи пет смени, без да промени етническия профил на отбора. Значи може и така.

Много рядко пропускам домакински мач на „Локомотив“, но от шампионатния сезон 2020/21 г., който завърши със сребърни медали, ще отделя срещата за Купата на България с аматьорски отбор от „В“ група („Локомотив“ – „Беласица“ 2:1, 1/8 финал, 01.03.2021 г.). Пределно мобилизирани гости, грамотно построен отбор, настръхнал да води битка за всеки сантиметър от терена с чисти футболни средства. И какво прави там №11 Стивън Кирилов, след като вихрените му набези по десния фланг биха свършили работа на всеки отбор от „А“ група? Когато аматьорите от „В“ група успяха в 52-рата минута да доведат резултата до 0:1, това бе най-емоционално празнуваният гол на наш терен. Всичките 11 момчета направиха не купчина, а кула на радостта. Чудя са как така този отбор не успя да прекрачи в „Б“ група? Но разсъждавам така: Ако в аматьорския футбол има толкова живот, тогава защо ни е професионален между агония и реанимация?