Мултимилионният гранд може да претърпи Ватерло от аматьори

1.

И това доживяхме!

Всъщност идеята за Суперлига, която да обособи дузина отбори от най-големите национални първенства на Европа в нещо като футболно селище от затворен тип, квартал на богатите, които играят само помежду си, не е нова. Активира я ковид пандемията със срив на печалбите. На 19.04.2021 г. „отцепниците“ я афишираха като нещо, което вече не може да не се реализира.

За два-три дни проектът се разпадна – никъде не срещна подкрепа от потребителите на „продукта“ – феновете реагираха „на нож“. Вестник „Гардиън“ обобщи реакциите към „пластмасовата“ лига: „Тази идея може да има единствено опустошителен ефект върху футбола.“

Футболната пирамида е образец за демократичен градеж. Вижте родината на футбола, там тя „съдържа 140 футболни лиги или над 480 дивизии“!!! И всеки може да се изкачи от дъното до върха на Висшата лига. И всеки може да се срути надолу и да се загуби в небитието.

Пък и турнирните битки, макар и редки, съвсем не оправдават високомерието на грандовете. Испанският „Алкоркон“ съвсем не е феномен, макар че победата на третодивизионния отбор с 4:0 над „Реал“ откликна като сензация („Алкоркон“ – „Реал“ 4:0, Купа на Испания, 27.10.2009 г.). В ответния мач „белият балет“ успя да върне само един гол и отпадна. От отбор, чийто бюджет е почти 400 пъти по-малък.

Без да е сензация, на 20.01.2021 г. „Реал“ загуби с 2:1 от третодивизионния „Депортиво Алкояно“. При това в продълженията игра с човек повече и въпреки това изхвърча още на 1/16 финал от турнира за Купата на краля.

Така се опърли и елитният „Лийдс“, след като „Кроули Таун“, отбор от четвърто ниво на английския футбол, го направи за смях („Кроули Таун“ – „Лийдс“ 3:0, 10.01.2021 г., трети кръг, ФА къп). Към следващия четвърти кръг – отборът от четвъртото ниво.

А напълно неизвестен отбор от осма дивизия стигна до трети кръг, прие на собствения си стадион с капацитет 3000 места и загуби само с 1:0 от колоса „Тотнъм“.

В турнирен мач високобюджетен гранд може да претърпи футболно Ватерло от аматьорски отбор.

2.

Когато през 2004 г. „Локомотив“ (Пловдив) стана шампион в националното първенство, Иван Славков (Батето) обобщи моментното състояние с екзотичен коментар: „Какво е българското първенство? Един „Локомотив“ и 15 вагона.“ Покрай всичко друго това означава и следното: Минало е времето, когато на треньора се даваше време първо да „направи“ отбор, след което да гони цел. Не, в „Локомотив“, и не само, първо се поставя целта и веднага се търси сглобка, която да я гони… или да хване края на композицията.

У нас не можеше да бъде иначе, след като тон дадоха големите европейски първенства. Най-очевидно – в родината на футбола. Голяма цел – големи пари! Но още през 2011 г. Джон Никълсън написа: „Качеството на продукта „Премиър лийг“ е арогантно преувеличено“. През същата година Джо Лавджой избра юбилейно заглавие за книгата си: „Слава, голове и алчност. 20 години Премиър лийг“. Това е поглед към професионалния футбол, вече отдалечен на светлинни години от чистия спорт. Парите имат скорост по-висока от тази на светлината.

А все още далеч от летния трансферен прозорец на 2021 г. Килиан Мбапе и неговият мениджър направиха опит за нов световен рекорд, като поискаха от „Манчестер сити“ 600 000 паунда седмична заплата. Контактите секнаха. Дали само поради финансовия спад, предизвикан от ковид кризата, или това вече би било шизофренен пристъп?

3.

По-възрастните привърженици на „Локомотив“ си спомнят Тодор Костов. Вратар, сменник на Паница Хаджийски от края на 60-те, началото на 70-те години на миналия век. Това е същият Тошо, вратар на бургаския механотехникум, който през 1963 г. загуби ученическото републиканско първенство. След години, връщайки се към спомените, той ми сподели, че никога след това не го е обземало такова чувство за опасност, както когато из наказателното поле пред него сме се разтичвали ние, аматьорската защита. Аз като десен бек, наляво от мен Савата, Марчолата и Гради. По това време мой пример бе бат’ Пано, Панайот Костов, десен бек на „Ботев“ (Бургас). Преди контролен мач той обичаше да напомня: „Днес играем за кебапчета.“ Аматьорска вечеря за професионалисти.

4.

Забравиш ли победата в съблекалнята, после тя не идва на терена. Подценихме „Хебър“, отбор в „Б“ група в двубоите за Купата на Съветската армия. Ние, от „Локомотив“, сме навирили суратите и се правим на голяма работа в „А“ група, но и в двата мача – реми. Че с дузпи на косъм избегнахме срама. Турнирният мач е друга бира, иска по-специална настройка. Като кандидатстудентски изпит е – късат те и другият мач е догодина. Не е като шампионатната върволица (Михаил Георгиев).

А колегата на Мишо Иван Глухчев, дългогодишен състезател и треньор на „Ботев“, без замисляне твърди, че за него нищо специфично не прави разликата, преди всеки мач, шампионатен или турнирен, главното е нагласата за победа.

На турнирния футбол дължим отмяната на престарялото правило от 1965 г. при реми от двата мача напред да продължава отборът с гол повече на чуждия терен. Сякаш този гол е отбелязан на Луната или другаде някъде в космически условия. Така домакинстващият отбор хвърляше повече сили да не допусне, отколкото да вкара гол.

Може би е време да има лимит за брой мачове годишно. Сега на най-класните футболисти им се събират 70 и повече. Много са. В някои страни само турнир на тъщата липсва. Вижте разточителната програма на Европейското първенство 2020, играно през 2021 г. Не са малко отборите, които „пропускат“ турнири избирателно с формално присъствие още в началото. Ако попитате Юрген Клоп, вероятно той ще посочи 55 мача като годишен предел.

Мнозина – и футболисти, и треньори, са против мача за трето място на световните първенства. Все пак той е възможност участникът в него да си върне самочувствието, като си каже: По-добре бронз, отколкото загубен финал.

Не смятам за нескромно, ако се присъединя към масовото признание, че през сезон 2020/21 г. „Локомотив“ игра най-привлекателния футбол. Ще посоча мача срещу шампиона („Локомотив“ -„Лудогорец“ 3:2, 20.02.2021 г.). Мач с драматургия под дъжда, със завръзка, обрати, кулминация и битка по правилата. На моменти забравяш да дишаш.

А при гостуването в Кърджали („Арда“ – „Локомотив“ 0:2, 20.03.2021 г., 22-ри кръг), черно-белите имаха начален удар през второто полувреме. Домакините просто гледаха как локомотивци бродират 33 паса преди Кристиан Илич да забоде под гредата удар за 0:1. Трудно ми е да си представя такова монументално спокойствие и разкрепостеност в турнирен мач, особено финален. На шампионатния футбол ще разчитаме да допринесе за промяна на правилото за засада. Въведено още през 1866 г., променяно няколко пъти, то е опазило футбола от пасивен „гюмеджия“ пред противниковата врата. В сегашния си вид то убива най-хубавото в играта – атаката преди гола. Много радост гасне при отменянето на гол заради предимство на нападателя с едно коляно или връх на обувка. В оборот е идеята засада да се присъжда при просвет между телата на атакуващия и защитника. Може да почакаме, но някой ден и това ще стане, а това ще запази и смисъла на правилото, и духа на футбола. Многобройните шампионатни мачове и ВАР системата ще натрупат достатъчно доказателства, че подобна мярка е актуална необходимост. Това ще даде малко повече свобода на голови хищници като Филипо Индзаги, за когото сър Фъргюсън казваше, че е роден в засада.

5.

„Не е задължително най-добрите футболисти да са в най-добрия отбор“, забеляза големият Марчело Липи. Така е, затова колегите му търсят най-подходящото място за всеки от полевите играчи, където те могат да дадат най-доброто според качествата си. Десет полеви играчи, а се нароиха по-голям брой системи.

Забелязахте ли, че на Европейското първенство 2020 отборите на Англия и Германия играха с трима защитници (Англия – Германия 2:0, 29.06.2021 г.). Доста години по-рано видяхме, че когато Гуардиола е с трима защитници срещу „Реал“, „Барселона“ играе красиво и резултатно. Но когато Стив Макларън изведе националите на Англия срещу Хърватия със същата схема, това бе катастрофа (Англия - Хърватия 2:3, 23.11.2007 г., квалификация за европейското първенство през 2008 г.).

На световното първенство през 1958 г. бразилците блеснаха с нововъведението 4:2:4. Тотален футбол „Аякс“ наложи с 4:3:3. Излезе на мода и 4:4:2. И се нароиха вариации. Аспарух Никодимов спечели срещу „Нотингам Форест“ с 3:4:1:2 („Нотингам Форест“ – ЦСКА 0:1, Купа на европейските шампиони, 01.10.1980 г.) - с дълбока преса, прилагана в шампионата на България. А „Байерн“ изненада с 3:4:2:1 и още в 18-та минута резултатът е 3:0 за ЦСКА (ЦСКА – „Байерн“ 4:3, Купа на европейските шампиони, 07.04.1982 г.).

В началото на ХХ век европейските отбори масово играят с двама защитници. Поради очевидните недостатъци се стига до класиката WM (дубъл-ве-ем), чийто най-офанзивен вариант е 3:2:5. За налагането на системата трябва да отдадем дължимото на Ото Нерц – първия райхстреньор на Германия. Негов асистент е Сеп Хербергер, извел като старши треньор отбора до титла на световното първенство през 1954 г.

Да дадем дължимото и на Бил Шенкли (от 1959 до 1974 г. в „Ливърпул“). Предвестник на тоталния футбол с въвеждането на стила „подай и се движи“ (pass and move). Дълги години помощник му е Боб Пейсли, който след него за 9 години в „Ливърпул“ спечели 6 титли в най-оспорваното първенство на континента.

Да не забравяме и Хеленио Херера, изобретателя на италианското катеначо, което се превежда като „затвор на вратата“ и така сполучливо прилагано от „Интер“ - 5:3:2. Но как иначе да бъде удържан играч като Гаринча, кривокракия ангел, радостта на народа, чийто ляв крак бе с 6 сантиметра по-къс от десния?

Така че офанзивният вариант 3:5:2 светкавично може да се превърне в катеначо, ако двата халф-бека вихрено вършеят по фланговете. „Локомотив“ (Пловдив) взе две Купи на България,        една суперкупа и сребърни медали от шампионата сезон 2020/21 г. с тази схема, жизнена поради наличието на Бирсент Карагерен вдясно и Момчил Цветанов по левия фланг. Бързаци с двоен бял дроб, еднакво полезни в двете фази на играта, ефективни в атака и в защита. Който няма такива момчета в състава, изобщо да не се опитва да играе 3:5:2.

А помните ли бразилците на световното първенство през 1982 г.? Отборът приличаше на „влюбен, който пресича улицата, без да се оглежда“. Романтичен футбол, каквато и да е тактиката, с такъв футбол не се става световен шампион.

Навремето Нерео Роко се размечта и така го каза – че Георги Аспарухов (Гунди) е централният нападател на неговите мечти. Ами дайте ми играч като Гунди на върха на атаката и ще ви намеря печеливша схема.

6.

Три специални мача на „Локомотив“ (Пловдив), специални не само защото са турнирни, а и финални:

„Локомотив“ – „Ботев“ (Пловдив) 1:0, финал Купа България, 15.05.2019 г., стадион „Васил Левски“, София.

ЦСКА – „Локомотив“ 0:0 след продължения, 4:5 след дузпи, финал Купа България, 01.07.2020 г., стадион „Васил Левски“, София.

„Лудогорец“ – „Локомотив“ 0:1, мач за суперкупата, 02.08.2020 г., Разград.

А шампионатните мачове не показваха, че мястото на трите купи е в пловдивска витрина:

„Локомотив“ – „Етър“ 0:2, 07.05.2019, осем дни преди мача за първата Купа на България.

„Локомотив“ – „Септември“ 1:2, 02.05.2019 г. – 13 дни преди първата Купа на България.

„Локомотив“ – „Берое“ 0:2, 05.07.2020 г. – четири дни след мача за втората Купа на България.

Има все пак, има някаква разлика между шампионатен и турнирен футбол.

7.

Десет дни преди старта на европейското първенство в Швеция (10 – 26 юни, 1992 г.) отборът на финалиста Югославия е елиминиран от УЕФА след резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Политически причини. Треньорът на Дания Рихард Мьолер Нилсен се занимава с текущи ремонти у дома, когато научава, че отборът се включва в квалификационната група. Веднага плъзнаха приказки, че момчетата разпускат по морски и планински курорти. Все пак на 03.06.1992 г. в Копенхаген е насрочена контролна среща с отбора на ОНД, бившия Съветски съюз, участник в първенството. Дори да не са събирани по плажове, както години наред се приказва, датските футболисти не са били на бойна нога. Но ей така, като на шега, стигат до финалния мач и побеждават с 2:0 Германия. Рядък турнирен случай, който заслужава специална студия.

На финала на Шампионска лига в Москва (2008 г.) между „Манчестер юнайтед“ и „Челси“ се стигна до лотарията на дузпите. И когато капитанът на лондончани Джон Тери се подхлъзна и пропусна, титлата просто кацна на рамото на сър Алекс Фъргюсън. Това е. И „червените дяволи“ от Манчестер губят решителни мачове без „дяволски“ късмет.

Немският треньор Фриц Кюл, който доведе Удо Байер до световен рекорд на гюле, обичаше да повтаря: „Многото работа заслужава малко шанс, защото малшансът може да съсипе многото работа.“ Но идеологът на шанса е Моуриньо: „Собственият късмет е част от класата на отбора, късметът на съперника е просто малшанс.“ И още: „Без да омаловажавам заслугите на съперника, разликата бе късметът“ (След мача „Реал“ – „Барселона“ 1:3, 10.12.2011 г.).

А Йоахим Льов, който бе начело на националния отбор на Германия от 2006 до 2021 г., бе забелязан далеч преди титлата от световното първенство през 2014 г. и не поради мачовската си перука. През 2011 г. бе обявен за мъж на годината не само за резултати, а преди всичко за стила на отбора. Щеше ли да му се случи, ако водеше клубен отбор, сгушен някъде в низините на шампионатната таблица?

8.

„...съ смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.“ (Из посланието на апостол Павел към филипяните)

Скромността не само не краси, а вреди на човека, но смирението си остава вечна добродетел. На улицата и в живота изобщо – да, но на терена, където и да се намираш по етажите на футболната пирамида – не!