Най-тежко е контузено управлението на футбола

Подготвяната за печат книга „Футболът, тази болка отляво“ предлага четири гледни точки като се започне от спомените за началото, емоциите и страстите, битките, болките, себепреодоляването, жаждата за победа по правила, които не всички спазват… Разказват четирима пловдивски ветерани: Иван Глухчев, едно от големите имена на „Ботев“, Георги Василев, най-сърцатият футболист, обличал фланелката на „Локомотив“, Михаил Георгиев, единственият поливалентен състезател, играл на ниво „А“ група за четирите пловдивски отбора, журналистът Нейко Дамянов, в чиято биография има страничка с аматьорски футбол.

Нейко Дамянов

1.

Шампионатът протича нормално, от първите до последните кръгове зрителският интерес е висок, треньорите налагат офанзивен футбол, духът на футболистите е борбен, повиквателната за националния отбор е празник.

Помните ли, че България бе една от страните, в които това се считаше за част от естеството, но това бе през 80-те години на миналия век. Времето, когато футболистите получиха широк излаз към големите отбори в Европа, а там посяха жътвата на американското лято през 1994 г. Въпреки че и върху футбола лягаха дебели тоталитарни сенки.

При посещение в Толбухин първият партиен лидер Тодор Живков събира актива и пита:

- Как е Добруджата?

- Добро ни е отборчето, другарю Живков, само едно вратарче ни трябва още и няма да се даваме и на най-големите.

Не последвал поощряващият смях на вожда. Той пита за стопанските работи, занимават го със социалните отдушници. Разсърденото началство тегли такова конско, ушите си да запушиш. Такива са последиците от съвпадащите имена на географския регион и футболния отбор.

А в столицата има пределна яснота. Партийният комитет взема решение черно на бяло, което не допуска футболистите да сменят градския клуб. На практика това означава да няма мешавица между двата гранда. Георги Соколов прави два опита да премине от „Левски“ в ЦСКА, но лично Тодор Живков не позволява, „за да не се създава излишно напрежение в обществото“.

В понеделник сутрин, още преди традиционната оперативка, първите секретари на окръжните партийни комитети телефонираха на колега хомолог. Градоначалникът на отбора победител в неделния мач от републиканското първенство по футбол като след утринна гимнастика се освежаваше с шегички за сметка на загубилия.

Ето и съвсем автентична картина: „На лагера в Дюселдорф пристигна членът на Политбюро на ЦК на БКП Борис Велчев. Той беше левскар и много обичаше да се бърка във футбола, както вече беше правил и на световното в Мексико (1970 г.). Извика Христо Младенов и направо му връчи състава за мача. И така аз и другите футболисти на ЦСКА се озовахме дори не на резервната скамейка, ами на трибуните. А на терена България загуби с 1:4. Няма как да бъде иначе, когато хора като Велчев редят състава и определят как да бъде пазен Кройф“ (Аспарух Никодимов, „С ЦСКА в сърцето“, за мача с Нидерландия на световното първенство през 1974 г.).

И съвсем не беше шега твърдението, че републикански шампион е отборът, класиран на трето място. Все едно, първите две са „служебно“ запазени за двата софийски гранда.

2.

 „Какво да говорим за коленни стави, най-тежко е контузено ръководенето на футбола у нас“ (професор Димитър Шойлев, ръководител на Клиниката по спортна травматология и ортопедия в София, вестник „Марица“, 13.07.1999 г.). Големият специалист бе в ръководството на БФС, не издържа, възкликна „Какво правя тук?“ и се оттегли. Постъпката му си остава прецедент.

„От 1996 г. е в сила Закон за спорта и има правила за лицензиране. БФС е нелегитимен – единствен сред останалите спортни федерации. Казваме му на Славков какво е положението. „Аз майката ще им разкатая, аз, аз…“ И в следващия момент излиза от час и вече не знае за какво става дума.

Ръководителят в съвременния спорт е машина за пари. Да не отиваме чак при Берлускони, огледайте се какво става в съседните страни. Начело са хора, които знаят как се правят пари преди футбола и чрез футбола. Сегашното ръководство на нашия футбол знае само как се взема от него“ (Цвятко Барчовски, председател на Комисията за младежта, физическото възпитание и спорта, вестник „Марица“, 16.07.1999 г.).

„Държава на практика нямаше и силовите групировки диктуваха положението. Набъркани бяха, естествено, и във футбола. И ако някой ви каже, че тогава е можел да ги пренебрегне тотално, значи нагло ви лъже. СИК държеше БФС, а ВИС-2 искаше да заеме мястото им“ (Христо Стоичков, „Историята“, визира края на 1996 г. преди извънредния конгрес на БФС).

През сезон 1997/98 г. шампионатът завърши с титла за новака „Литекс“ – след санкции за нередовен състезател, отнемане на точки и още куп неразбории. Тогавашният треньор на отбора Димитър Димитров (Херо) публично проплака: „Носим на плещите си шампионската титла като ковчег.“ Зловеща метафора. Футболистите знаеха, че са пионки, разигравани от властелини извън терена.

До 2004 г. лицето на футбола ни – националният отбор, все още излъчваше ведрина. Кръг преди края отборът спечели надпреварата в квалификационната група и се класира за европейското първенство в Португалия. Последва неубедително представяне и от там нататък посоката надолу не бе удържана и всяка следваща година е по-лоша от предшестващата. Обещаващи проблясъци имаше след като през есента на 2011 г. Любослав Пенев пое отбора, тръгна с реми и победа в контроли с Унгария и Нидерландия, позадържа нивото и сдаде поста поради слаби резултати.

Ковид кризата тества и адекватността на БФС. В лагера на ЦСКА 1948 излязоха 11 позитивни теста и, естествено, мачът с „Локомотив“ (Пловдив) на 04.05.2021 г. бе отложен. За разлика от срещата със съименника ЦСКА – София, насрочена за 07.05.2021 г. Неявяване, служебна загуба, след като според „докторите“ от Спортно-техническата комисия на БФС това е инфекциозно заболяване, което се лекува за три дни. Така на ЦСКА – София бяха подарени три точки – грамадно предимство в борбата за второто място, за което „Локомотив“ (Пловдив) водеше битки на терена. След намигане от УЕФА БФС отмени спорното си решение и проблемите решиха футболисти, а не чиновници. Които докараха на БФС рейтинг, по-нисък дори от този на парламента…

3.

На 01.12.2015 г. Първо студио на Радио Пловдив се пръскаше по шевовете. Интересът бе към премиерата на книгата „В играта на живота“ на Валентин Михов. Когато дойде ред за изказвания и въпроси, като вдигнат от пружина първи стана Динко Дерменджиев (Чико) и без забавяне изстреля:

- Ти защо подаде оставка като шеф на БФС?

Михов бе на този пост десетина месеца. Преживя чудото на 17.11.1993 г. в Париж, което прати националния отбор на световното първенство в САЩ през 1994 г. Но преди пътуването отвъд Атлантика го отнесоха скандали за пари – премии за футболисти и треньори, които той нямаше от къде да извади. Моралът му го накара да подаде оставка и да пътува за САЩ като турист на собствени разноски. Безсмислено е да се разказва тази история като клюкарска сага, от нея става холивудски екшън. Главното е, че БФС и футболът не се възползваха от капацитета на обещаващо можещ човек като Валентин Михов. Това бе причината Чико да му се сърди след повече от десетилетие.

Знаковата фигура, начело на БФС, си остава Иван Славков (Батето). Крайно противоречива, странна, дори екзотична фигура. Винаги на сухо под непромокаем политически чадър, шеф на Българския олимпийски комитет от 1980 г., пожизнен член на Международния олимпийски комитет от 1987 г., шеф на БФС от 1995 до 2005 г., изобщо роден за шеф. По негово време футболът ни се появи на две европейски първенства – през 1996 и 2004 г., и на световното първенство във Франция през 1998 г. Преходът от есента на 1989 г. го поразклати, но не го събори. Въпреки следствието и няколкомесечния арест. Той самият събира повече позитиви, отколкото отрицания, но изглежда необясним с нещата около него.

„Централата е абсолютно легитимна, другото е политическа гимнастика около Иван Славков. Сто дела да заведат срещу него, пак ще излезе сух. Тогава нека да го признаят или за голям хитрец, или за голяма фигура“ (Христо Порточанов).

„Противоречив или не, Славков е фигура и в световния, и в българския спорт. Лично знам уважението, с което се ползва извън страната, и се радвам, че името му не е забъркано в мръсотията около МОК. Винаги ми е бил тъмен въпросът с неговото обкръжение“ (професор Димитър Шойлев, 1999 г.).

„Брокерите сдадоха властта в БФС на Иван Славков, с когото винаги съм бил в отлични отношения. Нещо повече – бях в първата редица на митинг в негова защита, когато падна стария режим и Батето, като зет на Тодор Живков го хвърлиха зад решетките малко след Десети ноември 1989 година. За мен той бе точен и широко скроен човек, но зад неговия гръб се бе строила една цяла рота с големи и малки интереси в българския футбол“ (Христо Стоичков, „Историята“).

Ромарио в дуо с Христо Стоичков показваше финт „кравешка опашка“, едва ли не патент на техничаря. Подобно бе и административното умение на Батето. Не можеше да се побира в рамки и клишета, но и той сбърка само веднъж.

Дали го подведе опитът за реванш? Когато бе следствен в началото на 90-те години на миналия век и му бе забранено да напуска страната, МОК бе разтърсен от корупционни скандали, в които той няма пръст. И когато през 2004 г. пред него се появиха репортери на ББС, представящи се за бизнесмени, захапа и обеща да лобира за домакинство на Лондон като олимпийски град през 2012 г. Това го изхвърли зад борда и на спорта, и на живота.

4.

„Народ, който има добри футболисти, може да забрави за лошите политици.“ Казал го е заслужил футболен човек – Хермут Шьон.

Да извиняват момчетата с бутонки, но интересът, дори в излишък, не е към ставащото на терена. Политици и чиновници произвеждат уникати. Превъзбуденият 45-и парламент блуждаеше в безвремие, когато Боби Михайлов отново седна в шефското кресло на БФС. Година и половина след като бе подал оставка. След толкова чакане просто реши да изпревари Христос и „възкръсна“ на Велика сряда (28.04.2021 г.).

Според Светото писание на Велика сряда при Исус идва покаяла се грешница, която в смущението си счупва съдината с ценното миро. Завръщането на непокаялия се грешник в централата на БФС се приема като по-голяма ценност и от мирото. Според Писанието следва Тайната вечеря на Божия син с апостолите. Обаче в нашия случай Агенцията по вписванията не призна Чудото, развали празника и отказа да добави в регистъра името на футболния месия. Наложи се Софийският градски съд да постанови Чудото да бъде признато. Също като на футболния терен: ако съдията реши - има наказателен удар, ако прецени, че няма - няма и толкоз. И законът, и футболният правилник могат да се тълкуват 50:50. Моралът няма значение. Впрочем продължителното отсъствие на социалния субект Михайлов осигурителен стаж ли е, или неплатен отпуск?

Да оставим това. По-важното е, че докато той дирижираше играта, все пак футболът ни удържаше предпоследното място в Европа, и то само с малко по-добра голова разлика от албанците. Но и това предимство загубихме, след като косоварите вилняха на националния стадион (България – Косово 2:3, квалификация за европейско първенство 2020 г., 10.06.2019 г.). Обаче имаме Възкресение на Велика сряда, Чудо на Светото футболно писание…

„Сами да сме в групата, пак няма да се класираме“, забеляза Томас Лафчис. Така горчиво преглъща човек след мач като България – Швейцария 1:3 (квалификация за световно първенство Катар 2022 г., 25.03.2021 г.). Как да повярваш, че още в 13-ата минута противникът ще води с 3:0? „Срещнахме се с реалността“, въздъхна треньорът на националите Ясен Петров (Джанини). Той поотсъства доста време, доста далеч на изток, така че открива неща, които знаем.

На кафе и раздумка футболисти и треньори приемат с усмивка черния си хумор: Да се говори песимистично за националния отбор, това би прозвучало твърде оптимистично. Дори момичетата от дамския ни национален отбор смятат за реалистично немският национален отбор (жени) да отупа нашите мъже. В края на краищата „Оптимистична теория за нашия народ“ на Иван Хаджийски е пълна с основания за песимистични обобщения.

Но има надежда. Футболното поколение, което донесе знойното американско лято през 1994 г., се провали като наставници и управници. Сега се страхува от генерация 2004, която се провали на европейското първенство. Защо да не постигне успех с управлението?

Все на нещо трябва да се надяваме, макар че извънредният конгрес на БФС на 12.10.2021 г. отложи надеждите за неопределено време…